Казвам се Петя и посвещавам своята история на бившия си приятел - Камен. Днес той има друга жена до себе си, но въпреки това не спира да ме навива да се върна при него.
Когато за първи път го видях и разбрах, че е разведен, доста се сепнах. Коя е била тази глупачка, която е изпуснала мъжкар като него. Добър, грижовен, от мига, в който се запознахме, ме носеше на ръце. И двамата имахме зад гърба си по един тежък развод. Когато човек е с наранена душа,трудно се доверява на хората. Но Камен ме накара да повярвам, че най-после съм срещнала своята половинка - човека, който ще ме накара да забравя болката, причинена от бившия ми съпруг. Беше много убедителен - очите му обещаваха, че ще ме направи щастлива.

Понякога в живота ни се случват събития, над които нямаме контрол. И ако до вчера сме вярвали, че сме постигнали всичко, което желаем, внезапно ни помита ураганът, наречен любов. Отдавна съм минала 50-те и за близките си съм грижовна съпруга, майка, а отскоро и баба. Съседите ме уважават, колегите зачитат мнението ми, а приятелите ми вярват, че няма по-всеотдаен човек от мен. С една дума - изградила съм идеалния свят, с хармонични връзки и отношения. Но понякога ми писва да играя ролята на перфектната жена.

Всичко започва покрай един Свети Валентин във Великобритания, когато група анализатори решават да направят проучване: какво любовно писмо би докоснало най-силно сетивата на читателите. На участниците в него били връчени любовни писма, написани от едни от най-известните в историята личности до любимите им. Сред тях са писма на Хенри VІІІ до Ан Болейн, на Наполеон Бонапарт до Жозефина, на Бетовен до „Моята безсмъртна любима“ (чиято самоличност и до ден днешен остава мистерия), на лорд Байрон до лейди Каролин,на Уинстън Чърчил до съпругата му, на Джералд Форд до съпругата му Бети, на Ърнест Хемингуей до Марлени Дитрих, на Ричард Бъртън до Елизабет Тейлър.

Пиша ви това писмо ден преди сватбата си. Искам да споделя своята история, а най-вече да прогоня онази сянка, която все още ме обърква. Вярвам, че не греша в избора си и утре с готовност ще застана пред олтара. И все пак...
Миналата нощ не спах. Сънят упорито бягаше от клепачите ми, а очите ми напрегнато се взираха в тъмнината. Луната бе изгряла и осветяваше бялата рокля, която утре ще облека. Най-красивата, която някога съм имала в живота си.
Питам се - съществувах ли преди да срещна него?

Винаги съм вярвал, че любовта и омразата са две страни на една и съща монета. Три години едновременно мразех и обичах. Три години се лутах в своите чувства, бях объркан, вървях без посока, нямах надежда. Всичко започна в деня, в който Виктория си тръгна, без да ме изслуша.