Наскоро най-сетне прочетох във вестника писмото на една жена, която не се притесняваше да сподели, че е отнела любимия си от съпругата му. Защо ли? Ами, защото го е направила щастлив! Животът е толкова кратък, че ако се разминеш с любовта и слугуваш на хорското мнение, значи просто си го пропилял. Това се опитвам да обясня години наред на родителите си, които не могат да преглътнат връзката ми с Цветан. Освен че е с 20 години по-голям (те казват по-стар) от мен, бил и женен. Скандално! Често си мисля, дали ако се бях омъжила за някой грубиян, който пиеше и ми скъсваше задника от бой, щяха да ме карат да си трая и да не се развеждам, за да не ги излагам. Баща ми се е дистанцирал и не ми говори, но майка всеки път щом звънне да ме чуе, не пропуска да ме укорява и ми чете морал. Как пък не се умори тази жена, вече почти 10 години!

Истината е, че не аз свалих Цветан и се прицелих в семейството му, а той ме преследваше цял месец, докато събере смелост да ме спре и да се представи. Бях шокирана, защото нямаше вид на сексуален маниак или джебчия. Напротив - хубав, елегантен мъж, около 50-те. Плени ме с думите, че съм била копие на една френска актриса, в която бил безутешно влюбен като младеж. Снимката й, с размери на плакат, години наред висяла над кревата и смущавала сънищата му.

Минаваше два след полунощ. Меките лунни лъчи огряха дивана, на който обичайно стояха пациентите ми. Сега там нямаше никого, освен призрака на една несподелена любов.

Тя се казваше Елица и беше нежна точно като името си. Когато за първи път я видях, си помислих, че е поредната изгубена душа, потърсила помощта ми, за да възвърне психическото си равновесие. Търпеливо изслушах монолога й, без да се задълбочавам в проблемите й. В ума ми се въртеше как ще мине срещата с родителите на настоящата ми приятелка. Със сигурност щях да ги впечатля - богат, с приятна външност и най-вече с успешна практика на дългогодишен психотерапевт. Докато се чудех какъв подарък да им избера, осъзнах, че Елица беше млъкнала. Погледнах я и видях, че е вперила поглед в малката цветна градинка пред кабинета ми. За кратък момент изпитах срам, че изпуснах монолога й, но после си казах наум, че няма никакво значение: в крайна сметка всичките ми пациенти са еднакви. Усетила, че я наблюдавам, момичето бавно обърна глава към мен. Любезно й насрочих час за няколко дни по-късно и изчаках да напусне кабинета ми. Нямах търпение да се срещна с любимата си. Вечерята с близките й беше идеална, семейството й се отнесе много добре с мен, казано накратко - всичко мина по план.

С това писмо искам да дам кураж на хората, които не се харесват и не обичат себе си. Някои не са дарени с хубост по рождение, други се разделят с красотата си по принуда, какъвто е моят случай. Затова човек трябва да се вземе в ръце и да продължи напред. Аз бях на ръба да сложа край на живота си, към който ме върна съпругът ми с любовта си. Но нека да карам поред.

Минавах за доста красиво момиче, усещах го по погледите на околните от малка. Не полагах усилие да се харесам, бях свикнала да ми се възхищават. Не се замислях, че това не е моя заслуга, а на родителите ми. Като единствено дете получавах всичко, което поискам, станах своенравна и безотговорна. Не бях любовчийка, но докато се омъжа, имах няколко гаджета, но или те не издържаха на капризите ми и ме напускаха, или аз ги зарязвах, защото ми досаждаха. Единственият мъж, в когото се влюбих и за когото се омъжих, беше Калин. Той не ми сваляше звезди от небето, но жестовете и поведението му подсказваха, че мога да разчитам на него. И се оказа, че интуицията не ме е подвела.

Днес си спомням с огромна обич и благодарност за леля Искра - жената, която осмисли дните ми. Тя ми показа, че човек може да обича и да бъде верен, дори и когато вече не помниш лицето на любимия.

Запознахме се в старческия дом. Тя беше в една стая с моя близка – Евдокия, и също като нея по свое желание беше потърсила там подслон в старините си. Нека с няколко думи разясня на читателите, че внукът на леля Евдокия не искаше да се разделя с баба си, но тя беше непреклонна – на никого не искаше да е в тежест.

Спомням си с какво притеснение влязох в стаята на двете жени. Дълбоко в себе си бях убедена, че обстановката ще бъде тягостна и стресираща. Но вместо това още от вратата усетих свежия аромат на цветя. Двете самотници с вкус и усет бяха подредили скромната стаичка така, че в нея витаеше уют и спокойствие. От пръв поглед харесах леля Искра – висока, стройна жена, която въпреки възрастта си бе запазила младежки вид. Гъстата й коса беше изпъната с диадема, а белите нишки й придаваха особено благородство. Може би по това толкова си пасваха с леля Евдокия.

Дори пред себе си не исках да призная, че съм готов на всичко, за да бъда с Рени. Желаех я като мъж, а тя можеше да ми бъде дъщеря. Беше толкова млада, невинна и секси, че в нейно присъствие тотално се обърквах. Когато осъзнах, че не я ли отдалеча, ще лумне страшен пожар, й казах да си върви.

Понякога съдбата си прави жестоки шеги. След като се разделих с жена си, все си намирах някаква работа, за да не се прибирам вечер в празната къща. В началото приятелите ме канеха по ред, но не бяха ден и два, накрая всеки си отиваше у дома, а аз вървях дълго по улиците, преди да стигна до своята врата. Така веднъж, на две преки от нас, станах свидетел на грозен скандал. Видях спряло такси, на което двете задни врати бяха отворени. Млад мъж крещеше срещу една жена, обиждаше я, наричаше я каква ли не, размахваше юмруци. Тя беше прикрила главата си с ръце, сякаш можеше така да се опази. По едно време от колата излезе и шофьорът, той също започна да защитава момичето. Тръгнах към побойника и му извиках да престане. Като приближих, може би му се видях слаб и стар, присмя ми се и повтори да не се бъркам и да се разкарам. През това време момичето се разпищя, мъжът се обърна и силно я зашлеви през лицето. Не издържах и се намесих. Бабаита хубаво го сритах, след което колата изчезна с пълна газ. Заведох Рени вкъщи, направих й кафе, дадох й лед да си сложи на лицето, за да не посинее от ударите. Понеже се страхуваше да си отиде вкъщи, й дадох едно одеяло и казах, че може да спи на дивана в кухнята.