Закъсняло щастие

Оттогава започнах често да посещавам тази кръчма. Винаги сядах на маса, обслужвана от красавицата, за да мога да я гледам, колкото си искам. Тя явно забеляза настойчивите ми погледи, идваше при мен и ме заговаряше. Бях като обсебен от нея. Непрекъснато я сънувах и си представях, че правим любов.
Не можех да издържам повече. Една вечер се метнах на камиона и право там. Заведението беше пълно и тя имаше много работа, но като ме видя, веднага дойде при мен. Не съм пияч, а тази вечер обърнах няколко водки. После ми донесе вечеря, без да съм я поръчвал. Стана късно, ала аз не си тръгвах. И без това не беше редно да шофирам, след като пих толкова.
Когато заведението започна постепенно да се изпразва, жената дойде при мен и ми каза да я изчакам. Тръгнахме си заедно и аз я следвах послушно. Живееше наблизо. Влязохме в малка стая и тя започна да се съблича, без да бърза. На светлината от уличната лампа се бялна рамото й. Това ме възбуди страхотно и повече не можех да издържам. Награбих я. Не бях докосвал толкова стегнато и гъвкаво тяло. Гърдите й бяха красиви и ме мамеха да ги целувам. Все едно ме връхлетя ураган.
Любихме се страстно, а после се отпуснахме отмалели. Тя запали две цигари - една за мен и една за себе си. Лежеше обърната към мен и рошеше с пръсти косата ми. Повтаряше името ми и шепнеше колко красиво е било всичко. За пръв път изпитах истинско щастие, след като правих секс. В този момент още не знаех, че съм потънал в кладенец, от който нямаше как да изляза.
И се започна една... Всяка вечер паля камиона и отивам при нея. Понякога решавам да остана у дома, но не издържам и тръгвам посред нощ. Жена ми не казва нищо. Мълчи.
Хиляди пъти съм си мислил да зарежа всичко и да избягам някъде с любовницата ми, защото съм луд по огнените й ласки. Обаче съм нерешителен и всичко продължава постарому. А тя никога нищо не иска от мен. Само знам, че ме чака и е готова да ме приеме по всяко време, за да се хвърлим във водовъртежа на страстта.

Илиан

Писмото е от печатното издание