Брой 8 25.II-02.III. 2020

Животът какъвто е: ​Вместо благодарност получих

Завист и злоба, че съм богата

Сигурна съм, че писмото ми ще предизвика доста ядовити коментари от страна на читателите, но през декември и януари се наслушах на призиви и примери за благотворителност. А аз от опит се убедих, че щедрият човек не получава искрена благодарност, а завист, че е паралия, и озлобление, че е можел да даде и повече. Почвам да си мисля, че някои стигат дъното от мързел и неумение да се радват и на малкото в живота. За сметка на това очите им са вперени в къщите, имотите и парите на онези, които с труд са спечелили всичко.

Благородството да се раздавам от малка и да помагам дължа на родителите си. И двамата са юристи, отскоро пенсионери, но продължават с частната практика. Не са алчни, просто са кадърни и клиентите ги търсят. Аз също поех по техния път и не мога да се оплача. Но откакто се помня, съм като магнит за неудачници, нещастни, разочаровани и бедни. Надушват ме и ми се лепват, а аз се раздавам като самарянка. Като дете мъкнех у дома изоставени кучета и котки, понякога бити и осакатени, гълъби с пречупени криле, веднъж прибрах морското свинче на моя съученичка – беше й писнало да му чисти клетката и смяташе да го изхвърли. По същата причина поех и рибките на съседско момче... Редовно водех съученички и приятелки да преспиват у дома в събота и неделя, защото у нас винаги имаше храна в изобилие, а и имахме стая за гости. Мама се ядосваше, че скришно си тъпчат джобовете с храна, вместо да помолят да им даде, казваше, че това е кражба, а аз ги оправдавах, че го правят, защото са бедни и гладни. Историята продължи и по време на следването – изхранвах няколко колежки, които живееха на общежитие, давах им свои дрехи и козметика, защото знаех, че не могат да си го позволят.

Но после, след дипломирането, никоя от тях не ми прати дори картичка за празник. Явно са си казвали: имала – давала! А аз съм се водела от принципа, че всичко в този живот е любов – не само чувството към любимия мъж и близките, но и съчувствието, милосърдието и желанието да помогнеш на нуждаещия се, бил той човек или животинка. Но явно някъде съм бъркала в желанието си да помагам и да връщам усмивките на хората, защото благодарност няма, а всеки гледа да те прецака.

Преди два месеца приех в дома си дъщерята на първа братовчедка на мама.

Майка ми смяташе да й наеме квартира, да й потърси работа и й даде малко пари, докато си стъпи на краката, но сърцето ми не издържа, като гледах отчаянието, изписано на лицето й. А личната драма на моята родственица направо ме разтресе: мъжът й я изоставил, по-точно изхвърлил, след развода й взел всичко, тя продължавала да го обича и от мъка започнала да пие и да прави грешки в службата, заради което я уволнили. Направила опит за самоубийство (в което вече не вярвам), майка й се видяла в чудо и помолила братовчедка си за помощ.

И вместо да се вслушам в мъдрото предложение на мама, същата вечер приютих Ружа и й дадох ключ от дома си. Осигурих й денонощен достъп до хладилника, на което видимо се зарадва, защото е доста пълна и ящна. Не ми се свиди, тя сама сподели, че свръх теглото й било причината съпругът да я зареже. Като видях как онемя, разглеждайки дрехите ми в гардероба и козметиката в банята, още на другия ден я облякох от главата до петите. Купих й телефон, бившият и него й прибрал. Дадох й и джобни пари към тези, които мама й бутна в ръката.

След месец Ружа уж сама си намери работа, беше отхвърлила две предложения на майка ми като неподходящи. Само че случайно, на път към съда, я засякох по никое време да пие коктейл в кафене със силно гримирана млада жена, която никак не ми вдъхна доверие. На другия ден я проследих и разбрах, че ме е излъгала и се мотае из центъра. Не исках да избързвам, затова в продължение на седмица се правех на детектив, докато се убедя, че изобщо не работи или поне не това, за което ми каза. Смятах сериозно да говоря с нея, когато се случи нещо невероятно. Прибирайки се, от заложната къща в края на блока ни се появи собственикът и ми помаха с ръка да отида при него. Извади моя чанта, наистина доста скъпа, после измъкна едни от часовниците ми – имам три, двата са подарък от нашите, както и два пръстена и една гривна. Виждал ме бил с чантата, тя наистина е уникална, и решил, че младата жена, която редовно напоследък му ги носела, може да ме е окрала. Помолих го за дискретност, излъгах, че ми гостува роднина клептоманка, както и да ми даде някои от нещата, а на другия ден обещах да откупя всичко. Освен мързелива, Ружа се оказа и глупава, щом не е потърсила оказион на другия край на града.

Тя се прибра половин час след мен, изми си ръцете и се насочи към хладилника в кухнята. Хванах я здраво за ръка и я отведох в хола, където на масичката бях подредила чантата, часовника и един от пръстените. Не вдигнах скандал, само й казах с глас, който не търпи възражение, да си събере багажа и да ми върне ключа от жилището. Не попита защо, не поиска обяснение. Направи го мълчешком, но на прага се обърна, хвърли ми поглед, пълен с омраза и завист, и изсъска: „Гадна богаташка, малко ти взех, трябваше да послушам приятелката си да те оберем до шушка, да се чупим на морето и там да продадем всичко!“ Тръшна със сила вратата, а аз въздъхнах с облекчение.

На мама не казах, съобщих й, че Ружа си е намерила квартира и се е изнесла. Само че оттогава имам друго мнение по въпроса за благотворителността.

Благовеста

Писмото е публикувано във вестник "Лична драма"

Разтърсващи драми
Любов и секс
Сподели своята история
Цитат на деня
Любопитно
Хороскоп

През тази седмица интуицията ще бъде по-силна от логиката.Астро-аспектиНа 25.02. Слънце секстил с Марс – благоприятства личните инициативи, дава решителностНа 26.02. Слънце в съвпад с R-МеркурийНа 26.02. R-Меркурий в секстил с Марс – благоприятства активното общуванеНа 28.02. Венера в квадратура с П...

Прочети още...

Виц на деня
Анкета

Харесвам историите за:

Архив

Изберете година и рубрика, която да видите от архива:

 
 
Покажи