Брой 29 17.VII-23.VII. 2018

Разтърсващи драми:

Житейският урок, който получих от просяка пред пекарната

Всеки ден го виждам да стои пред пекарната. Освен в дните, когато вали дъжд. Тогава, като сянка, се крие под козирката и подава ръка за милостиня на случайни минувачи. Някои го игнорират, но той не се сърди на никой. Понякога го виждам на гробищата, на студа и снега. Той е от онези, които чакат опечаленото семейство да прелее гроба с ракия и когато достатъчно се отдалечат, взима бутилката и отпива голяма глътка, за да затопли скованото си тяло. После отпива още една за "Бог да прости", и оставя шишето на мястото му.


Някой ми спомена, че е около 60 годишен, но според мен е поне с 10 години по-възрастен. Косата му е гъста и лепкава, лицето - сиво и набръчкано, а очите му са кървави. Веднъж го попитах: " Искаш ли 20 лв?". А той с раздразнение ми отговори: "Разбира се". Коленичих до него, погледнах кутията и побързах да отбележа: " Днес май не ти върви особено. Събрал си колкото за една кифла."


Просякът ме погледна и с лека досада каза: " Нямам нужда от много. Богат е този, не който има много, а този, който се задоволява с малко. Това го прочетох в една книга. Преди години имах голяма библиотека. Простираше се на три стени. Четях вечер, когато всички заспиваха. Обичах Достоевски, Чехов, Тургенев. Обичах си и терасата, къщата, овощната градина и всички вишни, които засадих. Жена ми правеше най-добрия сок от вишни. Но една нощ всичко изгоря. И книгите, и мебелите, и къщата. И моят живот. Останаха ми само спомените... онези, които идват нощем, когато хората спят. В пожара загинаха синът ми и жена ми.


Понякога се мразя, че съм толкова слаб човек. По-лесно ми е да прося, отколкото да работя. Позволих на страха и скръбта да ме унищожат. Ненавиждах не само живота си, а и Бог. Ето затова съм на улицата, гладен, пиян, изпокъсан и вечно тъжен. Днес събрах 30 лв... точно на толкова години е бил Исус, когато са го разпнали. Не искам да започвам живота си отново. И така ми е добре. Тук, на улицата, осъзнах, че колкото по-малко имам, толкова по-малко мога да загубя. И тогава болката става по-слаба. Страхувам се, че отново ще загубя онова, което съм създал. Наблюдавам и слушам хората. Ядосват се за глупави неща. Трябва ли всеки да има моята съдба, за да осъзнае колко малко е нужно, за да бъде спокоен? Парче хляб, удобна пейка, сух картон и хубаво време. И все пак, ако някой ви подари топла дума и искрена усмивка, това ще сгрее сърцето ви."


Когато просякът свърши монолога си, на лицето му грееше нежна усмивка. Трогната от изповедта му, сложих ръка на рамото му и попитах: " Мога ли да ви помогна по някакъв начин ..." През скъсаното му яке усетих колко слабо и немощно е тялото му. Наранено, проядено от скръб.


" Няма как да ми помогнете, г-жо. Това е моят избор. Не искам да живея различно. Да, аз съм просяк, но дълбоко в себе си все още съм онзи джентълмен, който някога отдавна обичаше да се бръсне, къпе и да чете вечер Достоевски. Не съм загубил себе си, а това е най-важното." Просякът се изправи и застана на слабите си крака. А после, съвсем неочаквано, се наведе и като истински джентълмен ми целуна ръка, усмихна се и с кутията подмишница изчезна зад ъгъла.


Източник и снимка: интернет

Разтърсващи драми
Любов и секс
Сподели своята история
Цитат на деня
Любопитно
Хороскоп

ОвенАко сте родени под знака на Овен това ще бъде седмица, в която ще се концентрирате към стриктното изпълнение на вашите планове и задачи.Сега обстоятелствата ще работят във ваша изгода и вие ще трябва максимално да се възползвате от тях.Вероятно точно през тази седмица ще направите важни планове ...

Прочети още...

Виц на деня
Анкета

Във в. "Лична драма" предпочитам да чета за

Архив

Изберете година и рубрика, която да видите от архива:

 
 
Покажи