Брой 25 19.VI-25.VI. 2018

В света на известните:

Житейските уроци на Харви Кайтел!

Не съм добър танцьор, макар жена ми понякога да ме смята за такъв. В началото на актьорската ми кариера се записах на уроци, но не успях да си поема дъх от смях – чувствах се тотален идиот.


Ако веднъж си успял да преживееш сериозна криза, значи можеш да го направиш отново. Това, разбира се, не изключва присъствието на страхове, съмнения и всички онези феноменални емоции, които изпитваме – а просто е някаква подготовка. Трябва да бъдем подготвени да страдаме.


Израснах в Бруклин, Ню Йорк. Като малък отглеждах гълъби и дори си позволявах да крада по-готините екземпляри на другите със същото хоби. Баща ми правеше шапки, мама работеше в столова. На 16 ме изключиха от училище – нашите много се разстроиха от този факт.


Истинското приятелство – онова, в което можеш да разчиташ на другия, а той на теб – е много мощна сила. За мен е едно от най-важните неща в живота.


Ходил съм на терапия. Така се научих на дисциплина, научих се и как да се справям със самия себе си. Беше много отдавна. Както пее Риана, научих се да се погаждам с гласовете в главата си.


Дали се чувствам физически силен? Да. Искате ли да ви гръмна една тупаница, за да ви го докажа? Ям правилно, тренирам, не злоупотребявам със субстанции. В общи линии се грижа за себе си.


Ако някой не е гледал филм с мен, откъде трябва да започне? Това не съм го мислил. Дори в момента трудно мога да отговоря – и изобщо не се правя на скромен. По-скоро препоръчвам някоя добра книга – Гностическите евангелия на Илейн Пейджълс например ми е много любима.


Онова, което може да ме изкара извън нерви, е интригата. Мразя, когато говорят зад гърба ми – а това се случва доста често.


Винаги може и по-добре. Във всичко. Може би съм достигнал максимума на честността, лоялността, състраданието, толерантността. В крайна сметка винаги съм имал тези качества. Но бих могъл например да бъда малко по-търпелив.


Като малък имах проблем със заекването. Бях абсолютен шампион! С времето нещата лека-полека отшумяха, макар напоследък да усещам, че пак ми се случва. Може би е въпрос на акумулирана умора от всички години здраво бачкане.


Остаряването е удоволствие. Най-малкото не си мъртъв. Какво ще се случи, след като умрем? Никакви проблеми. Ако разберете този отговор, може да ми го обясните и на мен, ха-ха!


Бащинството е нещо, за което ставаш готов на момента. Никога не съм смятал, че мога да се справя. Обяснявам на всички, че трябва да имат деца. Никога не е прекалено късно.


Дали кокаинът бе голямата ми страст? Не ми се обяснява. Просто не смятам, че може да се дискутира в диалог тип „въпрос-отговор“ като този. Темата е доста сериозна и би следвало да бъде коментирана по сериозен начин, в присъствието на сериозни хора. Независимо дали става дума за кокаин, за марихуана, за алкохол, за нещо друго. Нещата са сериозни, много сериозни.


Героите, които играя, имат ужасния навик да ме преследват навсякъде.


Твърдя, че съм оптимист, макар и това да ме прави да изглеждам като глупак. Ако кажа, че не съм, значи ще бъда приет за циник. Може би съм по малко и от двете.


На 17 станах морски пехотинец. Това ми формира някаква идентичност. Чувствах, че имам нужда от предизвикателство, и ще бъда по-завършен като личност, когато го изпълня. Създаде ми впечатление, че помагам на хората, изпитвах постоянна гордост. В пехотата прекарах общо три години. Махнах се, защото мама ми липсваше – наистина се раздирах от носталгия по дома.


Естествено, че е тъпо да съжаляваш за нещата. Бих съжалявал единствено, ако не бях наясно с концепцията на съжалението. Това щеше да е доста жалко, ха-ха!
Човешката раса може да достигне до безобразно глупави степени, когато става дума за религия. Идеята, че моята религия ми осигурява връзка с Господ, а твоята – не, е супер тъпа. Като малък имах подобни разбирания – че моята вяра, за разлика от останалите, е нещо специално. С течение на времето осъзнах, че има някаква висша сила, но тя не може да се рамкира. Израснах в еврейско семейство – но днес моята религия е старанието да правиш правилните неща по правилния начин.


Може би звучи прекалено романтично, но 70-те години бяха страхотни. Сега всичко ми се струва доста по-деградирало. В смисъл – тогава имаше разврат и поквара, но същевременно присъстваше и духът на Уудсток; на опитите на всеки един от нас да се самоусъвършенства.


Актьорът не може да се накара да плаче или да се смее. Актьорът никога не е чистак гол в дадена сцена. Никога. Актьорът просто играе зададеното му по възможно най-адекватния за него начин – опитва се съвършено да предаде емоцията, която разбира. Резултатът е демонстрация на истината на сцената.


Никой не би могъл да ме анализира достатъчно добре, тъй като прекарвам много време в самоанализа.


Веднъж, по време на нощно занимание в пехотата, ни пуснаха в пълен мрак, в нищото. Не можеш да си видиш ръката. Бяхме сто-двеста човека, всички – доста уплашени. Изведнъж чухме бумтящ глас: „Вие се страхувате от тъмното!“ Вцепених се. В далечината видях силуета на един от инструкторите – стоеше върху платформа под лунното сияние. Запитах се: „Този пък откъде знае, че ме е страх? Та той дори не може да ме види!“ Почувствах се засрамен, че е усетил страха ми. После той продължи: „Нашата работа е да ви научим как да живеете в тъмното, за да престанете да се плашите от него.“


Не мисля за пенсия. Когато му дойде времето, ще се откажа.



Източник и снимка: esquire.bg

Разтърсващи драми
Любов и секс
Сподели своята история
Цитат на деня
Любопитно
Хороскоп

ОвенАко сте родени под знака на Овен през тази седмица една загуба свързана с близък човек ще ви изненада и то не само вас.ИЗбягвайте да споделяте своите професионални или лични дела извън дома си, защото едно определено събитие ще провокира един злонамерен интерес към вашите дела. Поради тази причи...

Прочети още...

Виц на деня
Анкета

Във в. "Лична драма" предпочитам да чета за

Архив

Изберете година и рубрика, която да видите от архива:

 
 
Покажи