Брой 39 25.IX-01.X. 2018

Разтърсващи драми: Дъщеря й ме спаси

Жив съм, но сърцето крещи и пита: защо?

От седмици не знам кой съм. Времето сякаш спря. Душата ми е свита като бито куче. Сърцето ми крещи и пита защо съм още жив, а то е мъртво и не знае, че ако все още дишам, това е защото спомените за моята Мария - неземно красива и по женски силна, ме карат сутрин да отварям очи.

Проклинам се, че не направих най-важната крачка в живота си и не намерих сили да се преборя за любовта ни. Може би ако не бях такъв страхливец, тя щеше да е още жива. Знаех, че е жената за мен, че никога няма да я забравя и че след нея нищо няма да е същото. Но като истински подлец й обърнах гръб.
Преди години, като студент, бях с приятели на морето. Дните прекарвахме на плажа, а вечер сядахме в едно капанче, поръчвахме си нещо вкусно и го поливахме с много бира. Докато приятелите ми се забавляваха, аз търсех с поглед красивата сервитьорка Мария. Интересът ми не остана скрит и все по-често виждах как почервенява лицето й, когато очите ни се срещаха. Седмица по-късно бях клиентът, който оставаше, докато заведението затвори. Компанията ми в някакъв момент се преместваше, а аз все чаках своята Мария. Никога не съм се питал дали се влюбвам. Тя беше в мислите и в сърцето ми. На нея дължах безсънните нощи, болката отляво, копнежите и неспокойните мисли. До зазоряване двамата се разхождахме по брега и въпреки неистовата страст, която изпитвах към нея, никога не се осмелих дори да я докосна. Мария ми каза, че иска да учи медицина, но засега се налага да помага на родителите си в заведението.
Дойде време да се прибирам в София. Преди да се разделя със своята морска любов, тържествено се заклех, че ще се върна за нея. Тя само кимна с глава. Целунах топлите й длани, притиснах лицето си към нейното и си тръгнах.
Когато се прибрах, разбрах, че новината за Мария е пристигнала преди мен. Колкото и да не ми се иска, ще призная, че за родителите ми са важни само парите и общественото положение. Последва безкраен разпит - не скрих нищо за своята избраница. Както очаквах, любовта ми към това обикновено момиче не предизвика възторг у нашите. Дни наред баща ми се опитваше да ме вразуми първо да завърша и после да се влюбвам. Майка ми беше категорична - "кръчмарска щерка" няма да й стъпи в къщата.
Не ги послушах и два месеца по-късно се върнах при Мария. Бях готов да зарежа следването, да обърна гръб на всички, но да бъда с нея. Наех си квартира и усилено започнах да си търся работа, но сезонът беше свършил и ударих на камък. В началото имах някакви средства, обаче в един момент се оказах без пукната стотинка. Можеха и да ме изхвърлят от квартирата. Мария ми даваше кураж, макар да виждаше безизходицата. А родителите ми по всякакъв начин се опитваха да ме върнат в София. Баща ми изпращаше приятели и роднини да ме разубеждават, а майка ми повтаряше само как ще си отиде от този свят заради моята синовна неблагодарност.
Всички очакваха да се разочаровам от Мария, но голямото разочарование бях самият аз. Притиснат от безпаричието, нямах друг избор, освен да си тръгна. Винаги ще помня онзи ден. Стоях с наведена глава и обещах, че щом си стъпя на краката, ще се върна и ще я поискам за съпруга. Обещание, което не изпълних. Тръгнах си, без да подозирам, че никога повече няма да се видим. Осъзнах колко съм зависим от родителите си, а гладът и липсата на всякаква перспектива ме уплашиха до смърт. Нямах жилище, нито образование и добра работа... Късах писмата, които получавах от Мария през следващите две години.
После се ожених за момиче, което семейството ми избра. Бракът ни е сив и скучен. Не мога да кажа лошо за съпругата си, но аз така и не я обикнах. Тя не знае за Мария и никога не разбра защо не успя да спечели любовта ми. Не подозира, че сърцето ми отдавна принадлежи на едно морско момиче. Не знае за нощите, в които душата ми като уморен скитник търси подслон в младостта, в морския бриз, в обятията на другата... След години се върнах в онова градче. Не видях Мария, но научих, че е омъжена и има хубаво семейство.
Мислех, че повече нищо няма да чуя за нея, но съдбата ми поднесе друго. След редица изследвания се оказа, че имам проблем със сърдечна клапа и се налага да бъда опериран. В нощта преди операцията сънувах Мария под завивките. Ясно усетих топлото докосване на пръстите й. Беше тя - моята Мария, млада и все така красива. "Мария" - тихо я повиках. Ръката, която ме държеше, леко потрепери, а после чух: "Мария е моята майка, но преди десет години почина. Беше болна от рак. Знам кой сте. Познах ви от снимката, която мама пазеше..."
Ако днес все още ме има, то е защото лекарката - дъщерята на Мария, извърши блестяща операция. Жив съм, но защо?
Боян

Писмото е публикувано във вестник "Лична драма"

Разтърсващи драми
Любов и секс
Сподели своята история
Цитат на деня
Любопитно
Хороскоп

ОвенАко сте родени под знака на Овен пред вас е седмица, в която ще ви се наложи да направите по-големи разходи от семейния ви бюджет, но те ще бъдат вид инвестиция за нещо хубаво: в материален или нематериален план, показва вашият хороскоп. Различни новини свързани с дете или млад човек ще ви ангаж...

Прочети още...

Виц на деня
Анкета

Във в. "Лична драма" предпочитам да чета за

Архив

Изберете година и рубрика, която да видите от архива:

 
 
Покажи