lichna-drama.com Форуми lichna-drama.com
Вестник "Лична драма"
 
 Въпроси/ОтговориВъпроси/Отговори   ТърсенеТърсене   ПотребителиПотребители   Потребителски групиПотребителски групи   Регистрирайте сеРегистрирайте се 
 ПрофилПрофил   Влезте, за да видите съобщенията сиВлезте, за да видите съобщенията си   ВходВход 

Разкази за паранормалното и духове.Истински истории!!!
Иди на страница Предишна  1, 2, 3 ... 11, 12, 13 ... 16, 17, 18  Следваща
 
Създайте нова тема   Напишете отговор    lichna-drama.com Форуми -> Необяснимо
Предишната тема :: Следващата тема  
Автор Съобщение
tita757



Регистриран на: 20 Авг 2008
Мнения: 20805
Местожителство: зоопарка

МнениеПуснато на: Чет Дек 08, 2011 3:28 pm    Заглавие: Отговорете с цитат

Обладани от демони

Във всички религии има вярата в съществуването на демони. Демоните са описани като духовни същества, които не могат да бъдат видени от хората, защото не са материални. Независимо от факта, че всички монотеистични религии осъждат контактите с демони, има много примери за хора, влезли в контакт с тях. Някои психически заболявания като шизофрения често са свързани с обладаване от демони. Например, християнството и исляма са имали доста брутални методи за изгонване на демоните от човешкото тяло. Разбира се, има и невярващи, които оттдават всички нетипични прояви на човека, на даден вид психическо заболяване. Тук ще опишем някои от известните примери за възможно демонично обладаване и повечето от тях ще ни научат, че никога не е безопасно да си играеш с сатанински ритуали и други подобни. Ако искате неприятностите да стоят далеч от вас, не опитвайте никакъв вид сатанински ритуали или контакт с мъртвите и демоните, защото това може да има фатални последици.

Анелиз Мишел е жена от Германия, който твърди, че е посетена от демони. Тя е живяла в строго католическо семейство. Първите признаци на демонично обладаване се забелязали, когато била 16-годишна. Започнала да изпада в епилептични пристъпи и след това да получава халюцинации.
След намесата на лекарите тя не се подобрява и се налага да помага местният епископ, който използва Ексорсистки католически методи, за да я излекува. За съжаление, и този подход не е бил успешен и Мишел умира, когато е 23, докато спи. Официалната причина за смъртта се смята отказът на органите да работят и дехидратацията, тъй като тя започнала да отказва храна месец преди смъртта си.





Джордж Луткинс е момче от Англия, което е било известно със странното си поведение, описвано като демонично обладаване. Той е шивач в село Мендип в Яттон и един от неговите съседи поискал от местни монаси да се опитат да му помогнат. Странното му поведение включвало пеене на песни с променящите се гласове, а някои от тях звучали съвсем различно от гласа му. Той бил прегледан от лекари, но без видими резултати. Луткинс твърди, че е обладан от седем бесове, и че се нуждае от седем заклинатели да го излекуват. Няколко заклинатели, включително преподобният Джоузеф Естербрук се опитали да го лекуват и през 1778 година мисията им се увенчала с успех. След една сесия, когато свещениците се молили пред него, демоните напуснали тялото му и Джордж станал много спокоен и щастлив човек.

Майкъл Тейлър е мъж от град Осет във Великобритания, който е участвал в няколко сеанса, включващи разговори с духове, което по-късно довежда до това, че той бива обладан от демони. Майкъл бил член на местната християнска група и започнал да се държи странно срещу лидера на групата - Мари Робинсън. Той я нападал словесно и по-късно тя признава, че чувства злото в него. След като неговото поведение става по-лошо, е повикан местния викарий който решил да се опита да го лекува с помощта на ексорсизъм. Той опитал няколко християнски методи за екзорсизъм върху него, но това не донесло успех. Същата вечер Майкъл се завръща в дома си, където убива жена си и кучето си. Намерен е гол и с окървавени ръце.

Клара Германа е млада жена от Южна Африка. Тя прави през 1906 „договор” със Сатаната. По време на една изповед тя признава за своя пакт със Сатаната пред отец Хорнър. По време на обладаването тя говори на странен език, а видът и е толкова ужасен, че шокира всички присъстващи. Говори със странни гласове и тялото й застава във въздуха хоризонтално или вертикално. След направените сеанси на ексорсизъм тя е излекувана, но по време на тези сеанси тя проявява агресивност и дори се опитва да удуши един от свещенниците.

източник-fotonovini.com
_________________
"Винаги съм предпочитал компанията на кучетата. Смятам, че в кучетата има повече човещина, отколкото в хората”

Ален Делон


Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Изпрати мейла
tita757



Регистриран на: 20 Авг 2008
Мнения: 20805
Местожителство: зоопарка

МнениеПуснато на: Вто Дек 13, 2011 8:42 pm    Заглавие: Отговорете с цитат

Призрачен влак погубва младежи всяка година

Легендарен влак-призрак тормози вече 120 години жителите на американското градче Стейтсвил в Северна Каролина. Зловещата случка става в 2 часа през нощта на 27-ми август 1891-а година, когато влакът паднал от мост на 2 км. от градчето. 25 души загинали и много били ранени при разбиването на вагоните в каньона. Мястото било оглушено от тътен и писъците на невинните жертви.


Случката с влака става една от най-ужасяващите живи легенди на Америка, която твърди, че всяка година по това време той се появява на същото място и взима нов кръвен данък. Тази година всичко се подклади отново със смъртта на 29-годишен младеж, убит на същата дата и на същото място.

Кристофър Кайзър и няколко негови приятели се качили на линията, за да посрещнат призрачното видение. Всичко било подсилено и със солидно количество алкохол. В 2 часа през нощта влак се появил, но не някакъв мистичен обект, а напълно редовен, който си пътувал по маршрута. Всички младежи успели да скочат от линията, с изключение на Кристофър. Той бил хвърлен от „железния кон” директно в каньона, както това се случило с онези нещастници преди 120 години.


Въпреки смъртта му и предупрежденията на властите, всяка година има групи младежи, които предизвикват съдбата и устройват посрещане на легендарния влак. Полицията дори праща специални патрули, но и те не могат да се справят с напористите търсачи на силни усещания.

Случката с Кристофър пък дава още един коз на вярващите в мистерии. Те твърдят, че неговата смърт е поредното доказателство, че влакът-призрак се завръща всяка година.
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Изпрати мейла
tita757



Регистриран на: 20 Авг 2008
Мнения: 20805
Местожителство: зоопарка

МнениеПуснато на: Пет Дек 23, 2011 12:38 pm    Заглавие: Отговорете с цитат

Призракът от стълбището Тюлип

През 1966 един човек правил снимки на извитото стълбище (наречено Тюлип) в националния морски музей в Грийнуич, Англия. На една от снимките се виждал призрак. А за тази секция от музея привиденията не са нещо ново. Много посетители са твърдели, че са усещали невидими докосвания, чували са гласове. Врати са се затваряли сами.



Призракът от задната седалка

Тази снимка е заснета през 1959 във Великобритания от жена снимаща съпруга си след като са посетили гроба на майка и. След проявяването на снимката се видяло, че на задната седалка се вижда човек с очила. Спред жената това е майка и, макар че повече прилича на мъж.





Призракът от магазина за играчки

Тази снимка е направена при заснемането на популярно предаване и никой от присъстващите в стаята не е видял човека опрял се на стената в дъното.




Призракът на дядо

Денис Русел направил снимка на баба си през 1997. Когато проявил снимката, той с иизненада видял, че на нея бил и дядо...починал през 1984.





Дамата от Рейнхам Хол

Това е може би най-известното изображение на призрак. Направено е в Англия през 1936.



Призрачното бебе

През 1946 година жена от Австралия направила снимка на гроба на починалата и 17-годишна дъщеря. В последствие на снимката видяла непознато дете. Десетилетия по-късно един изследовател на паранормалното намерил два гроба на малки деца в близост.





Призрачното момче от фермата

Фотографът Нийл Сандбах снимал ферма в Англия. На една снимка видял момче. По-късно попитал собственика на фермата дали не е забелязвал нещо странно, без да му споменава за снимката. Собственикът казал, че много пъти е виждал призракът на момче.




Призракът от Оклахома

Една нощ в града имало фатална автомобилна катастрофа. Останките от колите били закарани в местно сметище. Служителите там с изненада видели на охранителните камери привидение да се движи около автомобилите.
_________________
"Винаги съм предпочитал компанията на кучетата. Смятам, че в кучетата има повече човещина, отколкото в хората”

Ален Делон


Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Изпрати мейла
tita757



Регистриран на: 20 Авг 2008
Мнения: 20805
Местожителство: зоопарка

МнениеПуснато на: Пет Дек 23, 2011 12:40 pm    Заглавие: Отговорете с цитат

Страшна история: децата с черни очи

Това е една история от град Норуич, Англия. Не е ясно кога се е случила.

Крейг Бесанд се е прибирал към апартамента си през нощта, когато две фигури го доближили. Това били две малки момчета на около 13 и 9 години.

Както Бесанд обяснява: "Бяха облечени с блузи с качулки, типично младежко облекло, нищо странно. По-голямото ми каза, че се опитват да намерят гробището и ме помоли да ги заведа. Стори ми се странно, но се съгласих, защото пътя ми минаваше точно покрай гробището."

Докато вървели, Бесанд видял, че косата на по-голямото дете било гарваново черна, а кожата му бяла като порцелан. Момчетата имали абсолютно черни очи, без никакво бяло. Когато ги попитал къде живеят, те назовали една близка улица. Което било странно - ако наистина са от града, много добре би трябвало да знаят къде е гробището.

Когато пристигнали до портите на гробището, те го помолили да дойде с тях. Той отказал. Децата продължили да настояват.

"По-голямото се усмихна с най-злата усмивка, която някога съм виждал и ми каза, че няма да ми причинят нищо лошо. Аз бях като хипнотизиран и бях готов да тръгна с тях."

Тогава по-малкото момче казало: "ние не трябва да правим това".

В този момент Бесанд излязъл от хипнозата и започнал да бяга. Погледнал назад да види дали не го преследват, но те сякаш се били изпарили. Бягал чак докато се прибрал в къщи.

След една седмица открил едно магазинче за магически джунджурии и когато говорил с продавачката за случката, тя казала, че и друг път се е случвало. Никой не знае какво представляват тези деца - демони, призраци, феи, но по-добре, че не е тръгнал с тях...
_________________
"Винаги съм предпочитал компанията на кучетата. Смятам, че в кучетата има повече човещина, отколкото в хората”

Ален Делон


Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Изпрати мейла
tita757



Регистриран на: 20 Авг 2008
Мнения: 20805
Местожителство: зоопарка

МнениеПуснато на: Пет Яну 06, 2012 1:04 pm    Заглавие: Отговорете с цитат

Адската плесен

Тази история започва през лятото на 1961, когато Грейди Норман (Grady Norman), фермер от малкото градче Елкин (Elkin), Северна Каролина, САЩ, купува от негов съсед използван линолеум за застилане на под.

Сделката изглеждала добра. Грейди закарал линолеума в къщата си, почистили го с жена му и го поставили…и от тук започват неприятностите. Скоро госпожа Норман започнала да страда от респираторни проблеми. Тя се консултирала със семейния лекар, който препоръчал да си смени възглавниците, но това не помогнало. Не след дълго и самия господин Норман започнал да страда от същите проблеми и в по-малка степен и дъщеря им. Те установили, че проблемите с дишането им са най-остри когато са в стаите в които е поставен „новия” линулеум.



Норман решил да махне настилката за да открие източника на напастта която ги е нападнала. Откритието било ужасяващо. Долната част на линулеума била покрита с дебел слой от пухкав сиво-зелен плесен. Норман бързо изхвърлил настилката, но било вече късно. След това заедно с жена си измили усърдно пода с препарат и гореща вода. Два дни по-късно обаче плесента отново се появила. Тя била върху стените и дървесината, дори върху дрехите им. Допирът до плесента предизвиквал парене. Но семейството не се отказвало да се бори.

Накупили си всякакви дезинфектанти и почистващи препарати и започнали усърдно да чистят цял ден. Държали прозорците и вратите отворени за да може свежият въздух и слънчевата светлина също да помогнат. Легнали си изморени, но с ужас установили на следващата сутрин, че плесента не е изчезнала, а дори е заела нови пространства.



Мъхестият, сивкав неуязвим натрапник се разпространил от стените по снимките висящи на тях. Покрил мебелите и книгите по рафтовете, дори и семейната библия не била отмината. Най-ужасяващото било това, че на дивана имало само няколко едва загатнати петънца сутринта, а следобед целият бил покрит от плесента и напълно разяден.

Семейството било объркано и малко уплашено. Каква е тази плесен, която се разпространява толкова бързо и напълно устоява на толкова различни препарати? Семейството започнало да изнася навън все още незасегнатите си мебели.

ПОД КАРАНТИНА

Понеже това е малка общност, не след дълго случващото се стигнало до местната преса и до службата по здравеопазване. Къщата била поставена под карантина. Семейството изпратило дъщеря им да живее при техен приятел, а те се пренесли в стар автобус, който се намирал върху собствеността им. Съседите (с изключение на човека, който им продал линулеума и който се преместил да живее на друго място) започнали да носят неща от първа необходимост на сега „бездомното” семейство. Скоро обаче интересът на медиите към историята утихнал.



ПРОДЪЛЖЕНИЕТО

През 1964, три години след описаните събития, журналистът Франк Едуардс посветил една глава на историята в книгата си „Странен свят” (Strange World). За известно време отново имало интерес, но всичко пак утихнало. Отново се заговорило за адската плесен едва след 3 десетилетия.През 1991 двама изследователи – Майкъл Фризел и Алън МакКан издирили дъщерята на семейство Норман. Тя им разказала за този труден период от детството си, като пожелала да не споменават името и в подготвяната статия в списанието “The INFO Journal”.

Вече жена на средна възраст, тя разказала как за нейна собствена безопасност, била изпратена от родителите си да живее и да се грижи за хронично болен семеен приятел, докато те самите останали да живеят в буса и да се мъчат да се отърват от адската плесен. Тя разказала и за човека, който продал злополучния линулеум на баща и – той се преместил да живее някъде във Вирджиния като продал повечето от собствеността си. Тя не е сигурна дали той самия е имал проблем с плесента, но в малката му къщичка никога никой не се заселил отново.

Освен това един химик от Ню Джърси успял да разработи уникален препарат (киселина), който успял да спре разпространението на плесента върху дрехите им. За жалост самата киселина била почти толкова унищожителна колкото и самата плесен. Жената си спомня също, че учените най-накрая успели да изолират организма – оказало се, че той е съставен от най-малко две разновидности на плесента.

ТЪРСЕЙКИ ПРИЧИНИТЕЛЯ

Различните видове плесен представляват мъхести многоцветни гъбички, които образуват многоклетъчни колонии и обикновено се появяват при наличие на влага. Като всички гъби и плесента произвежда спори за да се разпространява. Може да расте върху дървета, хартия, храна и други органични материали. Когато влажността е достатъчно голяма в затворено помещение, плесен почти сигурно ще се появи.

Не можем да кажем колко влага е имало в къщата на семейство Норман през лятото на 61-а, но знаем двете от разновидностите на плесента, които са се заселили в дома им – известната „пеницилинова плесен” (penicillin mold) и „аспергиловата плесен” (aspergillus mold).Aspergillus е гъбичка, която се смята за вредна за човека. Често се открива върху царевицата и фъстъците. Може да причини инфекция на роговицата на окото както и на други части- дори артериите, мозъка и белите дробове. Много вариации на тази гъбичка също така са способни да произведат значително количество от отровата афлатоксин (aflatoxin), която се смята за една от най-опасните отрови на света.

А защо тази плесен е процъфтявала в къщата на семейство Норман дори и при прилагане на най-ефикасните препарати от онова време остава загадка. Възможно ли е заедно с двата разпознати вида плесен да е имало и трети още по-опасен вид? Или пък комбинацията от двата ги е направила в нещо свръхустойчиво? Или пък причината е съвсем друга?

КАПИТУЛАЦИЯТА

След дълга борба, най-накрая семейството се предало. Взели каквото все още не е било унищожено и пуснали парцела за продан. Това било особено тежко за мистър Норман, понеже той бил роден и отгледан на това място.

През 1962 семейството най-накрая успяло да продаде къщата, заедно с малък парцел в близост на техен съсед, който или не бил запознат с „проклятието на плесента” или не се притеснявал особено. Те си купили нова къща, която според дъщеря им, била определено незаразена от плесен.

Неназованият купувач на старата къща на семейство Норман се заел сам да почисти плесента, но както внезапно започнал работа, така внезапно и спрял и оставил сградата да се разпада и сега там е празно място.

За близо три десетилетия къщата, която несъмнено е придобила славата сред поколенията местни деца като обитавана от дебнещи зли сили, е оставена да се разлага под въздействието на плесента отвътре и ветровете отвън. Така до 1989, когато собственика и я продава на друг човек. Според дъщерята на Норман, тя е срината с булдозер през юли 1990 и от тогава там е абсолютно празен парцел.

Дъщерята на Норман също разказала, че няколко години след като продали фермата и двамата и родители развили хронични проблеми с дишането. Баща и бил дългогодишен пушач, но майка и никога не е пушила. Майка и починала от сърдечен удар през 1966, а баща и умрял през 1977. Дали е възможно досегът със спорите да е скъсил техните животи?

източник-misterika
_________________
"Винаги съм предпочитал компанията на кучетата. Смятам, че в кучетата има повече човещина, отколкото в хората”

Ален Делон


Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Изпрати мейла
tita757



Регистриран на: 20 Авг 2008
Мнения: 20805
Местожителство: зоопарка

МнениеПуснато на: Нед Мар 18, 2012 12:32 pm    Заглавие: Отговорете с цитат

Стоенето на Зоя

В гр. Куйбишев (сега Самара) живеела благочестива жена с дъщеря си Зоя. Вечерта срещу Нова година (31 дек. 1955 г. н.ст.) Зоя поканила седем свои приятелки и младежи в дома си на вечеринка с танци. Било през коледния пост и майка й я помолила да не устройва вечеринка, но Зоя настояла на своето. Вечерта майката отишла в църквата да се помоли.

Гостите се събрали, само годеникът на Зоя — Николай, още не бил дошъл. Не го дочакали, започнали да танцуват. Младежите и девойките танцували двама по двама, само Зоя останала сама. Станало й досадно и без много да мисли, тя свалила от стената иконата на св. Николай Чудотворец и казала: „Ще взема този Николай и ще танцувам с него.“ Пренебрегвайки думите на своите приятелки, които я уговаряли да не върши такова кощунство, тя дръзко отвърнала: „Ако има Бог, нека да ме накаже.“

Започнал нов танц, завъртели се два пъти и изведнъж в стаята се вдигнал страшен шум, извил се вихър, блеснала ослепителна светлина, подобна на мълния. Веселието се превърнало в ужас. Всички избягали от стаята изплашени. Останала да стои само Зоя с иконата на светителя, която притискала до гърдите си. Девойката стояла вкаменена, студена като мрамор. Всички усилия на лекарите да я накарат да дойде на себе си и да я раздвижат били напразни. Иглите на спринцовките се чупели в тялото й като о камък. Поискали да я вземат в болница, но не могли да я помръднат от мястото: краката й били като заковани за пода. Но сърцето й биело — Зоя била жива, ала тя не можела нито да се храни, нито да пие.

Когато майка й се върнала у дома и видяла какво е станало, загубила съзнание и я откарали в болница. Върнала се оттам след няколко дни. Вярата в Божието милосърдие и горещите молитви за дъщеря й подкрепяли нейните сили. Със сълзи на очи тя молела Бога за прошка и помощ.

Първите дни домът бил обкръжен от множество народ: вярващи, дошли отблизо и далеч, любопитни, лекари, духовници. Но скоро по нареждане на властите достъпът на посетителите бил забранен. В стаята дежурели на смени по 8 часа двама милиционери. Някои от тях, още съвсем млади (28-32 годишни) побелели от ужас, защото в полунощ Зоя започвала страшно да вика. Около нея се молела майка й.

„Мамо, моли се! — викала тя — моли се! Загиваме от греховете си! Моли се!“

За всичко станало съобщили на патриарха, с молба да се помоли за помилването на Зоя. Светейшият отговорил: „Който я е наказал, Той ще я помилва.“

От желаещите да посетят Зоя били допуснати само следните лица:

Известен професор медик, който дошъл от Москва. Той потвърдил, че сърцето на Зоя продължава да бие въпреки външната окаменелост.

По молба на майката били доведени градските свещеници, за да вземат от ръцете на Зоя иконата на св. Николай. Но и те не могли да изтръгнат неговата икона от вкаменените й ръце.

На празника Рождество Христово дошъл йеромонах Серафим (вероятно от Глинския монастир). Той отслужил водосвет и осветил стаята. След това успял да вземе иконата от ръцете на Зоя и с подобаващо благоговение я поставил на предишното й място. Накрая казал: „Сега трябва да чакаме знамение на Великден. Ако не се яви такова, значи краят на света е близо.“

Посетил Зоя и митрополит Николай, който също отслужил молебен и казал, че ново знамение трябва да се очаква на Великден, повтаряйки думите на благочестивия йеромонах.

Преди празника Благовещение (през тази година той се падал в събота на 3-тата седмица от Великия пост) дошъл благообразен старец и помолил да го пуснат при Зоя, но дежурните милиционери му отказали.

Той дошъл отново на следващия ден и пак получил отказ от новите дежурни. Накрая в самия ден на Благовещение го пуснали. Пазачите чули как влизайки, той ласкаво попитал Зоя: „Е, какво, измори ли се да стоиш?“ Минало известно време и когато дежурните пазачи поискали да изпратят стареца, него вече го нямало в стаята. Всички са убедени, че това е бил самият св. Николай.

Така стояла Зоя 4 месеца (128 дни), до самия празник Пасха, който тази година бил на 23 април /6 май.

В нощта на светлото Христово Възкресение тя особено силно викала: „Молете се!“ Изплашени, нощните пазачи започнали да я питат: „Защо така страшно крещиш?“ Отговорът бил: „Страшно е, земята гори! Молете се! Целият свят загива от грехове, молете се!“

От този момент тя изведнъж се съживила, в мускулите й се появила мекота и жизненост. Сложили я да легне, а тя продължавала да вика — всички да се молят за света, който гине в грехове, за земята, която гори от беззакония.

— Как живееше? — започнали да я разпитват околните. — Кой те хранеше?

— Гълъби, гълъби ме хранеха — отговорила тя. Всички разбрали, че Господ й е простил нейния грях по молитвите на Своя свят угодник, милостивия Николай Чудотворец, и заради тежките й страдания и стоене в продължение на 128 дни.

Всичко, което станало така поразило жителите на гр. Куйбишев и неговите околности, че множество хора, виждайки това чудо и чувайки Зоините викове и призиви за молитва за хората, загиващи от греховете си, се обърнали към вярата. Мнозина бързали да отидат на църква с покаяние. Некръстени се кръщавали. Тези, които не носели кръстче, започнали да носят. Толкова много хора се обръщали към вярата, че в църквите не стигали кръстчета за всички желаещи.

Със страх и сълзи народът се молел за прошка на греховете си, повтаряйки думите на Зоя: „Страшно е! Земята гори, загиваме от греховете си. Молете се! Хората гинат от беззакония.“

На третия ден на Пасха Зоя умряла* и отишла при Господа, след като изминала тежък път — 128 дни стоене пред Божието лице за очистване на своя тежък грях. Светият Дух пазел душата й жива и я възкресил от смъртните грехове, за да я възкреси и телесно в бъдещия вечен ден на възкресението на живите и мъртвите за безкраен живот. Защото и самото й име Зоя означава живот.

В съветския печат също се появило съобщение за Зоя. Отговаряйки на писма до редакцията, някакъв мним учен потвърдил, че станалото със Зоя не е измислица, заявявайки обаче, че това било някакав нов вид вцепеняване, неизвестно досега на науката. Това обаче е очевидна лъжа, защото първо — при вцепеняване няма такава каменна твърдост на кожата и лекарите винаги могат да направят инжекция на болния. Второ — при тази болест болният винаги може да бъде пренесен от едно място на друго и въобще той лежи, а Зоя е стояла, и то толкова дълго време, колкото не би могъл да издържи дори здрав човек и при това не са могли даже да я помръднат от мястото й. Трето — болестта сама по себе си не обръща човека към Бога и не дава откровения свише, докато при случая със Зоя хиляди хора не само са се обърнали към Бога, но са показали своята вяра с дела — кръстили са се и са станали по-нравствени. Ясно е, че не болестта е била причина за всичко това, но то е било действие на Самия Бог. С чудеса Бог утвърждава вярата, за да избави хората от греховете и от бъдещото наказание за тези грехове."

Източник: clubs.dir.bg.
---------------
* По-нататъшната съдба на Зоя е забулена в загадки. Освен версията, дадена в статията, че тя е починала на третия ден от Великден, съществуват още две. Първата е, че Зоя завършила живота си в психиатрия, а втората - че тя е още жива и била виждана сред монахините в Пюхтицкия манастир.

По тази история през 2001 г., Творческая группа "35 мм", снима документалния филм "Стояние Зои". Режисьори: Антон Жоголев, Вадим Френкин, Владимир Осипов, Дмитрий Одерусов, Юрий Изъятский. Продолжителност: 20 мин.
_________________
"Винаги съм предпочитал компанията на кучетата. Смятам, че в кучетата има повече човещина, отколкото в хората”

Ален Делон


Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Изпрати мейла
tita757



Регистриран на: 20 Авг 2008
Мнения: 20805
Местожителство: зоопарка

МнениеПуснато на: Пон Мар 19, 2012 3:45 pm    Заглавие: Отговорете с цитат

Светът пищи от духове-стопаджии!

Има много места по света, които са населени от духове-стопаджии, които карат местните да пищят от страх.

Тексас, САЩ – една съботна вечер, мъж на средна възраст се връщал с колата си от вечеря с приятели. Пътят бил спокоен, тъй като предпочел да позаобиколи малко, за да може да се наслади на красивата вечер и звездното небе. Изведнъж обаче, на пътя му изскочило младо момиче – на около 15-16-годишна възраст, с дълга коса, стройна фигура и облечена в красива червена рокля на цветя. Разбира се, той веднага забил спирачки, за да помогне на момичето, което явно било изпаднало в беда.

„Какво правиш тук толкова късно? Не те ли е страх? Виж, че няма никой наоколо?!“, попитал мъжът.



Момичето, със сълзи на очи, отговорило: „Много дълга история. Можете ли да ме закарате до вкъщи? Аз живея съвсем наблизо. Ще съм ви благодарна цял живот…“

Естествено, шофьорът се съгласил и момичето се качило на задната седалка. След това не проронило и една дума, а през цялото време тихичко си тананикало някаква песен.

Наистина, живеела съвсем наблизо – след 15 минути мъжът спрял пред вратата на къщата й, но тъкмо се обърнал да види, за да й каже, че вече са пристигнали, на задната седалка нямало никой. Все още обаче, той усещал странния й парфюм. Стреснат и изплашен, слезнал от колата си и почукал на вратата. Отворила му възрастна жена с побеляла коса и изключително измъчен поглед.

„Добър вечер. Няма да ми повярвате, но преди малко качих в колата си едно младо момиче и ме помоли да я закарам до тук…“.

„След това изчезна от задната седалка, нали? Не ни се случва за първи път – всяка събота някой звъни на вратата ми посред нощ“, го прекъснала старицата.

Тя разказала цялата история. Още преди много години, дъщеря й, която била на 16 години, е отишла на дискотека със свои приятели. В събота. Но за съжаление, на връщане катастрофирала и издъхнала на място. От тогава насам, всяка събота, духът й спирал поредната кола, за да се опита да се прибере при своите родители.



И докато майката разказвала тази потресаваща история, мъжът видял в хола пиано, върху което било сложено портрет на младо момиче, облечено с червена рокля на цветя…

Махачкала, Русия – преди около 6 години, Оля се прибирала от работа с колата си. Била толкова изморена, че решила да мине по прекия път, от където не минавали много коли, тъй като пътят бил в ремонт. Било към 23 часа и 35 минути – жената била втора смяна и затова се прибирала толкова късно.

По едно време в далечината забелязала, че малко момченце й маха. Веднага спряла, за да разбере каква работа има хлапето посред нощ на това страшно планинско място.

„Изгубих се днес. Моля, закарайте ме до вкъщи. Мама ми липсва“, казало момченцето на Оля.

Тя веднага се съгласила да го закара, а Рулав й казал адреса си. По време на пътя детенцето й обяснило, че се е загубило и че вече много е изморено. Не след дълго заспало. А жената се отбила в най-близката бензиностанция, за да зареди автомобила си. Но след като слязла от колата, за да плати на касата, момченцето изведнъж изчезнало. Оля намерила на седалката лист хартия: „Благодаря! Този път е опасен – никога повече не минавай от там! Аз помагам…“, били думите на Рулав.
Крумовградско, България – млад мъж решил да отиде на гости на своите родители, които живеели в съседното село. Било лято. След 22.30 часа запалил колата си и тръгнал. На излизане от селото обаче, старец му махнал, за да спре. Георги познавал всички хора, които живеят в неговото село, но този старец виждал за първи път.
„Моля те, синко, закарай ме до съседното село. Дъщеря ми се разболяла тежко и трябва да я видя“.
Младежът малко се уплашил, защото възрастният мъж имал много странни очи, но все пак се съгласил да му помогне. След около 10 мин те вече били до селските гробища, където старецът казал: „Ще спреш ли за малко, синко? Преди време бях скрил под един камък нещо ценно, трябва да го взема.“
След 2 минути той изчезнал от погледа на Георги. После така и не се върнал.
А младежът, на следващата сутрин, намерил торба с орехи в колата си, които били с мазни черупки. А на предното стъкло на колата му, имало надпис с кръв: „Върнах се!“

източник-/chudesa.net
_________________
"Винаги съм предпочитал компанията на кучетата. Смятам, че в кучетата има повече човещина, отколкото в хората”

Ален Делон


Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Изпрати мейла
tita757



Регистриран на: 20 Авг 2008
Мнения: 20805
Местожителство: зоопарка

МнениеПуснато на: Пон Апр 09, 2012 12:42 pm    Заглавие: Отговорете с цитат

Загадката на нетленните светци

Много църкви по света съхраняват мъртвите тела на благочестиви хора, които са недокоснати от времето. Според законите на природата след смъртта човешкото тяло се разлага и от него остава само скелетът. Обаче! Този процес не се отнася за всички. На много места по света съществуват доказателства, че има хора, които по неведоми пътища остават в състоянието, в което са погребани. Това са останките на светците!

Ако се съмнявате в това, то посетете манастира на Свети Жирард във Франция, в който се позят мощите на Света Бернадет. Нейната история е от далечната 1858 година.

Когато Бернадет Субируа била на 14 години, й се явила Дева Мария. По-късно момичето постъпило в манастир. Бернадет починала на 35-годишна възраст, а през следващите 45 години тялото й било есхумирано от гроба точно три пъти. И при последния път мъртвата Бернадет била във вида, в който я положили в гроба й. Тялото й изобщо не се поддало на тленност, след което католическата църква обявила Бернадет за праведница в живота и светица след смъртта.

След третата есхумация тялото на Света Бернадет било изложено в кулата на женския манастир, под стъклен похлупак. Наричат я Спящата красавица - дотолкова била недокоснат от времето.
През 1463 г. умира Света Катерина Булонска. Погребали я с военни почести, но след известно време решили да я препогребат. При отварянето на гроба установили, че тялото на Катерина не е разложено, а тя просто изглеждала като заспала.

От 1500 година останките на светицата са изложени публично. Жената е като жива, седнала на стол, заобиколена от свещи в параклиса си.

През V век по мъченически начин умира Свети Силван. Тялото му и досега се намира в църквата "Св. Блез" в Дубровник. Тленните останки на Свети Силван остават нетленни вече почти 1700 години. Кожата и устните му са запазили естествения си розов оттенък, а косата му е все още истинска, пише в. "Шок".

През 1977 г. в Еспартинас, Испания, била отворена семейна гробница, в която гробарите намерили тялото на 11-годишно момче, недокоснато от разложение, макар че било положено там 40 години по-рано. Детето починало от менингит през 1937 г. и родителите му не искали да го балсамират.

Според последните проучвания на учените около мистерията защо останките на някои хора остават нетленни, показват, че нетленността спохожда не само свети люде, но и такива, които водят богохулен начин на живот. Което е още по-голямата мистерия.

Такъв е случаят на Кардинал Шустер, близък приятел на диктатора Мусолини. Той бил хем архиепископ, хем фашист. Открили тялото му 31 години след смъртта му – нетленно.

Съпругата на аржентинският диктатор Перон, Евита, също има интересна история. Тя не се отличавала с особена благочестивост. Починала от рак на 33 години. Съпругът й толкова силно я обичал, че забранил да бъде погребана. Колкото и шокиращо да звучи, по време на пътуванията си, дори и в Европа, носил ковчега с тялото й със себе си.

След изгнанието си, връщайки се в Аржентина през 1973 година, той най-накрая решил да предаде останките й на земята. Когато обаче отворили ковчега, за да я види за последно, Евита Перон лежала върху възглавницата нетленна, сякаш не е мъртва, а току що заспала.

И в християнската култура има подобни случаи. Сред най-известните са непокътнатото тяло на българската светица Петка Самарджийска. Докосването до него лекува неизлечимо болни хора. Друг нетленен светец е Свети Симон, чиито мощи се пазят в Триест.

Феноменът на нетленността все още не може да намери логично обяснение. Учените не успяват да си обяснят защо телата на избрани мъртъвци не се разлагат без някаква видима причина. В такъв случай – вероятно причината просто е невидима и се дължи на сили и фактори, непознати за човека.

източник-sanovnik.bg
_________________
"Винаги съм предпочитал компанията на кучетата. Смятам, че в кучетата има повече човещина, отколкото в хората”

Ален Делон


Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Изпрати мейла
tita757



Регистриран на: 20 Авг 2008
Мнения: 20805
Местожителство: зоопарка

МнениеПуснато на: Чет Апр 12, 2012 9:11 am    Заглавие: Отговорете с цитат

Ех,как спорихме тук,че е твърде възможно да погребат жив човек,и ето ви Бебе,обявено за мъртво,оживя в моргата Shocked Един час по-рано и са щели да го заровят живо.
_________________
"Винаги съм предпочитал компанията на кучетата. Смятам, че в кучетата има повече човещина, отколкото в хората”

Ален Делон


Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Изпрати мейла
tita757



Регистриран на: 20 Авг 2008
Мнения: 20805
Местожителство: зоопарка

МнениеПуснато на: Съб Апр 21, 2012 9:03 pm    Заглавие: Отговорете с цитат

Според легендите вампирите са съживени мъртъвци, които през нощта излизат от гробовете и нападат хора, за да пият кръв.

Откакто тази дума за първи път влиза в употреба през 1734 г., митът за вампирите се разраства неимоверно. Ето историите на някои от най-прочутите истински вампири-убийци в света:

Кървавата графиня

Голям брой изследователи на вампирски престъпления считат унгарската графиня Ержебет Батори за първия документиран случай на човек, чийто убийства са мотивирани от жажда за кръв.

Легендата гласи, че един ден тя зашлевила една от слугините си, при което на ръката й капнала кръв от момичето. Графинята забелязала, че кръвта кара кожата й да изглежда по-млада. След този случай тя започнала да се къпе в кръвта на девици, за да възстанови изгубената си младост.

Ержебет била арестувана по кралска заповед и изправена на съд. В двореца й бил открит регистър, написан с нейния почерк, в който били записани имената на 650 жертви. Тя била призната за виновна и осъдена на доживотен затвор.

Ержебет Батори не е единствената унгарка, която намирала кръвта за апетитна. Няколко века по-късно един човек с романтичното име Бела Кис също открива своята жажда.

Бела Кис

Нечестивите деяния на този мъж започнали с изневярата на съпругата му. Бела Кис се оженил за красива по-млада жена, но тя завъртяла любов с техен съсед и през 1912 г. двамата изчезнали безследно. След време в района на Букурещ започнали да изчезват и други жени.

През 1914 г. Кис бил вербуван в армията, отишъл на война и повече не се върнал. Всички смятали, че е загинал. Преди да замине бил купил голям брой метални варели, които след изчезването му били конфискувани от армията. Когато варелите били отворени, във всеки от тях открили тяло на гола жена. Аутопсиите показали, че жените са били удушени, всяка имала шията си рана, а кръвта им била напълно източена.

Чудовището от Дюселдорф Петер Кюртен

Некрофилът, изнасилвач и убиец Петер Кюртен обикновено набелязвал за своя плячка най-уязвимите хора. На деветгодишна възраст той удавил две момчета, но случаят бил сметнат за инцидент.

През 1913 г. 10-годишно момиченце било открито убито в леглото си. На шията й имало две убождания. Килимчето до леглото било пропито с кръв. Аутопсията показала, че в тялото й има много по-малко кръв от очакваното. За убийството бил заподозрян чичото на момичето, но бил освободен поради липса на достатъчно доказателства.

Изминали 16 години без инцидент. Докато един ден било открито голото тяло на 8-годишно момиченце. Седмица по-късно край един път било намерено тялото на механик, който имал 20 прободни рани, повечето от които били нанесени по слепоочията му.

Шест месеца по-късно две момичета били убити близо до един панаир. Петгодишното дете било удушено, а гърлото му прерязано с нож. Четиринадесетгодишната девойка също била удушена и обезглавена. Последвали още нападения и убийства на невръстни деца.

Кюртен и неговата съпруга също разисквали случая с познатите си. Един ден полицията пристигнал в дома им и арестувала Кюртен. Той си признал, че е извършил многобройни нападения и 13 убийства. Признал също, че е пил кръвта на жертвите си. Това го възбуждало.
_________________
"Винаги съм предпочитал компанията на кучетата. Смятам, че в кучетата има повече човещина, отколкото в хората”

Ален Делон


Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Изпрати мейла
tita757



Регистриран на: 20 Авг 2008
Мнения: 20805
Местожителство: зоопарка

МнениеПуснато на: Съб Апр 21, 2012 9:04 pm    Заглавие: Отговорете с цитат

Обсебващата любов на Калигула и фон Козел


Един от римските императори, прочут със странните си любовни желания, бил Калигула. Но най-странната му обсебваща любов била тази към коня му Инкантус.

Калигула обожавал коня си. Той заповядал да се построи мраморна конюшня за него, която била украсена със скъпоценни камъни и слонова кост.

Инкантус бил официален гост на всяко по-важно събиране, както и на разкошните вечери на императора. Той дори назначил коня си на поста сенатор.

Инкантус също така бил назначен и за главен свещеник. Калигула се разкъсвал от желание да се ожени в свещен брак за собствения си кон. Все пак той склонил да се ожени за истинска жена.


След като разбрал, че любовта му е невъзможна, той взел решение да убие Инкантус. Конят на императора бил изведен от мраморната си конюшня и обезглавен.

Обсебваща страст, но не към коня си, а към мъртвата си любима пациентка изпитвал германският доктор Карл фон Козел. Той лекувал двадесетгодишната красавица Елена Хойос, родом от Куба, от туберкулоза.

Той направил всичко, за да я спаси, дори опитал да й пуска ток в мозъка, но това не спасило белите й дробове. Тя починала и докторът платил погребението й и изградил мавзолей, където ковчегът бил положен.

Всяка нощ докторът отивал в мавзолея в продължение на две години и спял там. След това той решил да промени отношенията си с мъртвата. Той откраднал тялото през нощта и възстановил любимата си с помощта на закачалки за дрехи, восък и пластмаса.

Той живял с мъртвата в продължение на седем години, като тялото на покойницата лежало в леглото му. Сестрата на Елена започнала да подозира, че нещо не е наред, тъй като напразно се опитвала да посети заключения мавзолей.

Докторът бил арестуван, а тялото било кремирано. Фон Козел успял да спечели пари, като написал книга за любимата си и пускал туристи в дома си срещу скромна такса.
_________________
"Винаги съм предпочитал компанията на кучетата. Смятам, че в кучетата има повече човещина, отколкото в хората”

Ален Делон


Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Изпрати мейла
tita757



Регистриран на: 20 Авг 2008
Мнения: 20805
Местожителство: зоопарка

МнениеПуснато на: Сря Май 16, 2012 8:05 pm    Заглавие: Отговорете с цитат

Десет пророчества на Сатаната

От XVI век в тайните подземия на Ватикана се пазят древни таблички, на които е гравирана историята на последната битка между Доброто и Злото. Вледеняващи събития са длъжни да сложат край на нашия свят и да станат прелюдия на възцаряването на Дявола. За предначертанията в тези таблички е решено да се разкаже през 2001 г., когато трябвало всички да са убедени, че край на света няма да има. Но папа Йоан Павел II по някакви причини забранил да се прави това и неотдавна на делото отново е бил даден ход.

Музея на Луцифер

В предверието на третото хилядолетие на християнската ера са се появили много предсказания за бъдещия край на света. Едни прорицатели го назначавали през 1999 г., но когато нищо не се случило, започнали да преместват фаталната дата в бъдещето. Отначало в първото десетилетие на XXI век, а след това по-нататък и по-нататък. Същината на историята за края на света, както е известно, е в това, че след завземането на властта на земята от Антихриста ще се състои решаваща битка между силите на Светлината и Тъмнината, след която на нашата планета в края на краищата ще се възцари царството Божие. Това, че трябва да се случи именно така, за искрените вярващи е неизменна истина. Не им е ясен само въпроса: кога ще се случат указаните събития.

Но в миналия век към теолозите на християнската доктрина се присъединили последователи на различни езотерични учения. Сред тях най-пълно описание на решаващата битка между силите на Светлината и Тъмнината отбелязва „Учението на живата етика“ (Агни Йога), излязло изпод перото на Елена Рьорих. Още приживе много езотерици наричали Елена Рьорих живата Махатма.

Съгласно откровенията на Рьорих (според думите и в резултат на общуването и с Висшите духове на Земята), решаващата битка между силите на Доброто със Сатаната ще стане в началото на третото хилядолетие в небесата над Алтай, а именно – над планината Белая. След толкова явно указание на мястото на Пришествието на Войнството на Силите на Светлината и бъдещата поява на Знамението на Мира, последователите на Елена Рьорих са готови за среща с Висшия Свят и са въздигнали планината Белая в ранг на светиня и я почитат с особени ритуали.

Но за разлика от езотериците, изгубилите вяра хора имат много въпроси относно битка между силите на Доброто със Сатаната. Започвайки с това, действително ли съществува Сатаната, който ще възкачи Антихриста на световния престол и по този начин ще положи началото на мрачния период в живота на човечеството. Достатъчно убедителен отговор на този и много други въпроси може да се намери в музея на Луцифер във Ватикана. Музеят е бил създаден с благословията на папа Пий XI през 1933 г. в подземията на църквата „Светото мъченическо сърце“. Според твърденията на единадесетия директор на тайния музей Стефано Мецофанти, целта на създаването на този толкова жесток културно-исторически паметник не е да се обнародват машинациите на Дявола, а само да се покажат възможностите му.

С благословията на римския папа в музея са изложени стотици доказателства, доказващи, че Сатаната… действително броди по света. „Предметите в този музей несъмнено са свидетелства за интригите на Нечистия“, — казва пазителя на музея отец Исмаро Бенедикти. — „Църквата ги приема като конкретни доказателства за съществуването на Дявола. Ние не ги публикуваме и не говорим за тях, но ги пазим, за да покажем на какво е способен Дявола“.

В музея, например, има молитвеник, принадлежал на млада италианка, която умряла от ужас през нощта на 1578 г., когато и се появил Сатаната. Книгата, която изпуснала от страх, е прогорена на тези места, до които се е докоснала ръката на Принца на тъмнината. Друг експонат — роклята на френската графиня Сибила де Меркер, срещнала Дявола в безлюдния двор на собствения си замък през 1357 г. Платът на роклята е прогорен там, където се е докосвала ръката. В музея има плочи с пророчества, изработени от черен оникс, които съгласно проведените изследвания, са на не по-малко от 10 000 години. Казват, че в тях ясно са указани много, едва ли не всички беди, които очакват човешката цивилизация.
Кървавият договор на Хитлер

Не по-малко зловещ експонат в тайния музей на Ватикана е и „Кървавият договор на Хитлер“. Този необикновен документ е бил открит от немски монаси през 1946 г. в стар сандък, който чисто случайно (а може би не?) изнесли от горящ дом в покрайнините на Берлин. Записите са силно повредени, но все пак могат да се прочетат.

След подробното изучаване на текста група експерти от Ватикана стига до извода, че документът действително е договор, който Адолф Хитлер е сключил със самия Сатана. Контрактът е датиран на 30 април 1932 г. и подписан с кръв от двете страни. Съгласно него, Дяволът предоставя на Хитлер практически неограничена власт с условието, че той ще я използва за зло. В замяна Хитлер обещава да даде на Сатаната душата си в негово владение точно след 13 години. И така, 1932+13=1945 г.

Четирима ватикански експерта изучили документа и стигнали до мнението, че подписа на фюрера под договора е истински, характерен за документите, подписани от него през 1930-те години. Но най-любопитното е друго: подписът на Сатаната също съвпада с този, който стои на други подобни договори с владиката на ада. А такива в различните архиви, особено църковните, са доста.

Според мнението на ватиканските историци, договора на фюрера с владиката на ада помага да се разреши загадката, по какъв начин Шикългрубер е успял да стане върховен управител на Германия. Съдете сами: до 1932 г. Хитлер е бил просто неудачник. Изгонили го от висшата школа, след това два пъти се провалил на изпитите в Академията на изкуствата. Лежал дори в затвора. Но през 1932 г. Съдбата му рязко се променя. Буквално излита на политическия Олимп и през януари 1933 г. вече управлява Германия. Според ватиканските експерти, това може да се обясни само със съюза със Сатаната. А на 30 април 1945 г. — точно след 13 години фюрера се разплаща с живота си.

Така обикновено действа Принца на тъмнината, казва пазителя на музея отец Исмаро Бенедикти. Сатаната избира неудачник, измъчван от честолюбие и жажда за светски удоволствия и обещава да изпълни всичките му желания. Резултатът от този сговор са множество беди за околните и пълна катастрофа за този, който се е продал на обещанията му. Съдбата на Хитлер напълно се вмества в тази схема.

Плътта на Демона

Още една интересна находка, станала по-късно експонат на тайния музей във Ватикана, е плът от мумия, открита на 21 януари 1997 г. „Според археолозите, — обяснява отец Стефано Мецофанти, – тази мумия, намерена под руините на стара църква в столицата на Мексико, не е напълно човешка. Има основания да се предполага, че съхранените останки принадлежат на самия Демон!“

Строежът на мумията всъщност малко прилича на нормален човек: в съществото ясно са изразени рога и кучешки зъби. Плюс това на шията на мумията висял меден медальон. Както твърдят пазителите на музея, това доказва, че Сатаната се е вселил в човек по взаимно съгласие. „Това е една от най-невероятните находки в наше време – заявява професор И.Теранова след завършването на огледа на останките. — Ние получихме свидетелство за това, че Сатаната действително е съществувал в плът“.

На учените не е известно как мумията, открита в прост каменен саркофаг под олтара, е попаднала в католическата църква „Свети Антоний“. Професор И. Теранова след огледа на останките стига до извода, че възрастта им е на не по-малко от 600 години. Удивително е, че мумията се е съхранила толкова добре: ясно се виждат много детайли от лицето, например дългите, почти женски ресници. Изучаването на черепа на мумията показало, че рогата и кучешките зъби на съществото са се появили вече в зряла възраст. „Всичко говори за резки и болезнени физически изменения, — казва професор Теранова. — Ние предполагаме, че в началото този човек е водил напълно нормален начин на живот, но примерно на възраст 25 години в него се е вселил Сатаната“. Сега учените се опитват да прочетат надписа на медальона, висящ на шията на мумията. Според експертите има предположение, че медальонът е някакъв окултен предмет, с помощта на който Сатаната се вселява в доброволеца или в нищо неподозиращата жертва.

Но находката в Мексико съвсем не е първото доказателство, че Дяволът е приемал човешки облик. В края на 1995 г. в индиански погребения близо до Уайт ривър (щата Южна Дакота, САЩ) била открита рогата мумия. На индианския Сатана му провървяло по-малко отколкото на мексиканския. Той е бил измъчван до смърт от воините сиу.

Съгласно каноните на християнството, Господ Бог има само едно физическо въплъщение – Исус Назаретянина, но Сатаната в човешката история се е появявал в плът стотици пъти. Останките, открити в Южна Дакота, се датират към началото на XVIII век, т. е. те са на около 300 години. „Нашата мумия е с триста години по-стара, — отбелязва Теранова. — Ако интервала между телесните въплъщения не се промени, то следващата поява на Сатаната следва да се очаква в началото на третото хилядолетие“.

Музея на Сатаната, намиращ се в църквата „Светото мъченическо сърце“ много рядко се посещава от свещенослужители или високопоставени туристи защото съществуването му се пази в тайна. Освен това, самият Сатана не само броди по света, Той възнамерява да промени сценария за края на Света, замислен от Бога. В крайна сметка за това говорят текстовете в табличките, за които беше споменато по-горе.
Предсказанията на Падналия Ангел

„Тези ужасни пророчества се пазели от седем печата през 1566 година, когато ги предал на Ватикана отрекъл се от убежденията си сатанист, – разказва доктор Пол Морет от Вашингтон. – И ето, чак сега виждат светлина. Пророчествата на Сатаната най-общо съвпадат с предсказанията, съдържащи се в Библията, но с една важна разлика. В Библията ние откриваме указание, че след периода на невероятни сътресения, страдания и борби Доброто все пак ще победи Злото и ще доведе до установяването на земята на Царството Божие. В предсказанията на Сатаната звучи противоположно твърдение. След ужасяващи поредици от нещастия и страшни епидемии, световни войни и невиждан терор, Злото ще победи Доброто. Сатаната ще установи на земята ад и ще я управлява вечно“.

Според ватиканските експерти пророчествата, запечатани върху табличките, са десет и пет от тях вече са се сбъднали! Именно това станало причина за мълчанието на Ватикана по повод съществуването на табличките преди изтичането на 1999 година. Другите пет предсказания на главния злодей е трябвало да се изпълнят до 2000 година, но това не се е случило. Няма рязко изменение на хода на събитията, което може да се обясни с победата на Силите на Светлината, уверени са експертите на Ватикана.

Но да се върнем към предсказанията на Нечистия, пазещи се в музея на Луцифер. „Прорицанията включват в себе си, в частност, указание за плановете на Сатаната да хвърли християнския свят в пълни безредици по време на кръстоносните походи, каквито (както ние всички знаем) действително е имало – казва доктор Морет. — В тях също така се съдържат указания за Първата и Втората световни войни и идването на власт на слугите на силите на злото – Адолф Хитлер и Йосиф Сталин. Не по-малко драматични се оказват предсказанията относно това, че свободният свят ще рухне под тежестта на епидемиите от наркомания, разюздан секс и всеобщ упадък на морала. В пророчествата на Сатаната също така се съдържа указание за сериозни изменения в облика на самата Земя, започвайки със серии безпрецедентни земетресения и вулканични избухвания, които и геолозите потвърждават, започват в края на 80-те години на ХХ век. И всички тези ужаси се ограничават до 1999-2000 г.“.

Коментарите са излишни — всичко, което се е касаело до нашето време в пророчествата на Сатаната, се оказва блъф. Но това съвсем не означава, че следва да се забравят. Всички ужаси могат да се осъществят, но в много по-късно време. Сатана неведнъж е грешал със сроковете на реализация на плановете си, но никога не е прекратявал опитите да ги реализира отново и отново, предупреждават ватиканските историци.
Неудачите на Дявола

Според доктор Морета, към неудачните прогнози на Дявола, като провалил се пророк в голям мащаб може да се прибавят несбъдналите се откровения на няколко десетки лъжепророци. Така, началото на края на света е обявен през 1990 г., а завършването на процеса трябвало да бъде през 2003 г. Според други данни, това е трябвало да стане в периода 1996—1998 г.

Още повече прогнози касаели отначало 1999-та, а сега 2012 г. Но ако се погледне на проблема глобално, то ще се изясни, че за хиляди години писмена история човечеството са го плашили с край на света стотици и стотици пъти! Да назовем датите само на най-известните пророчества. И така, краят на света трябва да бъде през: 900 г. от н.е., през 1000, 1666, 1900, 1910, 1992, 1993, 1994, 1996, 1998, 1999, 2000, 2002, 2003, 2012, 2017, 2029, 3797… Нима така до безкрайност?
_________________
"Винаги съм предпочитал компанията на кучетата. Смятам, че в кучетата има повече човещина, отколкото в хората”

Ален Делон


Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Изпрати мейла
tita757



Регистриран на: 20 Авг 2008
Мнения: 20805
Местожителство: зоопарка

МнениеПуснато на: Сря Май 16, 2012 8:07 pm    Заглавие: Отговорете с цитат

Старинни разкази за привидения

Голяма част от разказите за привидения принадлежат на гърците и римляните. Плиний Младший (I в.пр.н.е.) привежда следният разказ…

В един от дворците на Атина според слуховете всяка нощ се появявал призрака на изнурен старец, гърмящ с железни вериги. Обитателите напуснали двореца и никой не искал да живее в него. Тогава го наел философа Атенодор, наставник на младия Август, впоследствие римски император. Човека бил смел, изпратил прислугата, запалил лампата и седнал да пише. Посред нощ се чул звъна на веригите, но Атенодор просто не му обръщал внимание. Нетърпеливият призрак се приближил до Атенодор и задрънкал с вериги над главата му. Тогава Атенодор последвал призрака и когато той изчезнал на двора, отбелязал с листа мястото. На следващото утро Атенодор извикал представители на градските власти, за да разкопаят земята на отбелязаното място. Там и открили скелет на окован във вериги човек. След като останките били погребани по подобаващ начин, призрака повече не се появил.

Най-често призраци се появяват на полесраженията в местата на минали войни. Дамаский пише в „Животоописание на Исидор“, че след голямото сражение на римляните с хуните под предводителството на Атила в 452 г.пр.н.е. призраците на загиналите се сражавали в течение на три дни и три нощи, и звънът на оръжията им се чувал съвсем ясно. А в „Пътеводител за Гърция“ Павзаний разказва за това, че в Маратон, където атиняните разбили персите през 490 пр.н.е., шумът на битката и цвиленето на конете се чували нощно време и 500 години по-късно.

Но най-любимото място на привиденията съгласно съчинението на Филострат „За героите“, било полето до Троя, където призраците на героите от Троянската война (около 1200 г. пр.н.е.) се задържали 1000 години. Тяхната поява дори се възприемала като пророчество. Призраците в прах предвещавали суша; призраци, покрити с капки пот, предвещавали дъжд. Ако се появявали окървавени – чума. Не трябвало да ги оскърбяват. Както се твърди, призрака на Хектор удавил момче, което го обидило. Максим Тирски във „Философските съчинения“ писал, че Ахил, убиецът на Хектор, провежда задгробният си живот заедно с Елена Троянска на Белия остров в Черно море, близо до устието на река Дунав. Там моряците от преминаващи наблизо кораби виждали белокож юноша в златни доспехи, изпълняващ на брега войнствен танц.

Римските императори, особено умрелите от насилствена смърт, също са склонни да се възвръщат във вид на призраци. Светоний в произведението си „Живота на дванадесетте цезари“ разказва, че след убийството на Калигула през 41 г. пр.н.е. неговият призрак се появявал няколко пъти над градините, където било погребано тялото му. Тези явления прекъснали след като сестрата на Калигула чрез надлежните церемонии препогребала праха на императора.

За император Нерон също говорят, че бродил из града до 1099 г., повече от 1000 години след смъртта си и се успокоил едва след като над гроба му била построена църква.
Случая на Ана Грифит…

Още един интересен случай на поява на привидение, станал в Англия.

Млада жена на име Ана Грифит, живяла и израснала по времето на Елизабет I в родовото имение Бъртън Агнес Хол. Там, в Йоркшир, в детството си тя играела със сестрите си, а по-късно приемала кавалерите си. Там се разболяла и умряла от някаква неизвестна болест съвсем млада. Лежейки на смъртния си одър, Ана заставила сестрите си най-тържествено да се закълнат в присъствието на викария, че след смъртта й ще отрежат главата й от тялото и ще я пазят вечно в къщата. Сестрите обещали да изпълнят странната молба на умиращата, но по-късно размислили и решили, че разумът й се е размътил от високата температура и не удържали на думата си. Тялото на Ана било погребано във фамилната крипта под цветен храст.

Няколко дни къщата, потънала в траур, била тиха и спокойна, но една нощ стените се разтресли от жални стенания и истеричен смях. Всички мъже, които се намирали в къщата, скочили от леглата и хванали шпагите. Вкупом се втурнали да търсят по всички ъгли източника на тези странни и плашещи шумове, но не открили нищо. Следващата нощ не била по-различна: отново се раздали ужасните стонове и вопли на агонизиращ човек, все едно цялата къща била изпълнена с викове на болка. Безпомощни, сестрите отишли за съвет при викария.

Викарият, който помнел предсмъртното желание на Ана, ги посъветвал да разкопаят гроба. Така и направили – уплашените сестрите се спуснали със запалени факли в хладната каменна крипта, вдигнали капака на ковчега и застинали от ужас! Гледката, която се открила пред очите им, недвусмислено показвала само едно – че Ана сама е свършила тяхната работа. Главата й била отделена от тялото и стояла опряна на челюстите, месото от черепа го нямало, а само празните очи сляпо гледали към влезлите. Макар и късно сестрите изпълнили обещанието си и внесли черепа в къщата, като го сложили на средата на масата в гостната. Много години този ужасен предмет останал на мястото си като наблюдавал какво става във вече спокойния дом.

Но това не било всичко. След години една от прислужниците в дома в Йоркшир сметнала, че ужасната вещ повече няма място там и решила да се отърве от черепа. Грабнала го и го изхвърлила през прозореца, а той паднал върху товара със зеле на преминаващата наблизо талига. В този момент талигата рязко спряла, а кочияшът едва не паднал. Нито ударите с камшика по конете, нито пълната проверка на колата за нейната изправност дали резултат – талигата не помръдвала. След като чул шума стопанинът на къщата излязъл да види какво става. Едва тогава слугинята си признала какво е направила. Господарят заповядал черепът да бъде върнат на мястото му и щом това било сторено, товарната кола тутакси помръднала от мястото си.

Много години след това семейството на Ана Грифит напуснало къщата и там се нанесли новите обитатели. Те веднага решили да се избавят от ужасната реликва, която стояла на масата в гостната. Заповядали на слугата да закопае черепа в градината и веднага щом това станало от къщата отново се чули убийствените стонове. Цяла нощ новите обитатели треперели в леглата си и се опитвали да заглушат виковете. На сутринта новодомците открили, че конете куцат, а градината е попарена от слана.

Старият слуга, който отлично познавал историята на къщата и предишните й обитатели, излязъл на двора с лопата в ръка. Намерил мястото, където предишния ден бил закопал черепа, изровил го, почистил го от пръстта и го внесъл в къщата. Без да иска ничие позволение, старецът върнал черепа на старото му място и веднага всичко утихнало.

Казват, че повече никой нямал смелостта да изнесе черепа на Ана от къщата…
_________________
"Винаги съм предпочитал компанията на кучетата. Смятам, че в кучетата има повече човещина, отколкото в хората”

Ален Делон


Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Изпрати мейла
tita757



Регистриран на: 20 Авг 2008
Мнения: 20805
Местожителство: зоопарка

МнениеПуснато на: Пон Юни 11, 2012 12:57 pm    Заглавие: Отговорете с цитат

Разследват как двегодишно дете възкръсна, но за малко

Абе,помня как спорих с наш потребител,че стават такива грешки,но не та не.Ето,поредната лекарска грешка-фатална отново Shocked

Ами да,тук беше.
_________________
"Винаги съм предпочитал компанията на кучетата. Смятам, че в кучетата има повече човещина, отколкото в хората”

Ален Делон


Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Изпрати мейла
tita757



Регистриран на: 20 Авг 2008
Мнения: 20805
Местожителство: зоопарка

МнениеПуснато на: Пон Юли 09, 2012 12:50 pm    Заглавие: Отговорете с цитат

Версайската загадка – изпаднали във времето

10 Август 1901г. – горещ летен ден. Двете приятелки и уважавани дами – Ан Мобърли, дъщеря на д-р Джордж Мобърли, директор на колежа в Уинчестър, и Елинор Джърдейн, дъщеря на преподобния Франсис Джърдейн – се наслаждавали на почивката си във Франция, разглеждайки Версай. Привечер дамите решили да се отправят към двореца Малкия Трианон и поели през красивите градини, възхищавайки се на цветята и коментирайки колко чудесно си прекарват. И понеже вече били виждали двореца, цялото си внимание насочили към парка.

Тук се случва нещо изключително странно. Последвалите събития влизат в историята като може би най-забележителният разказ за пътуване във времето и повлияват изключително върху мирогледа и работата на известния писател Дж. Р. Р. Толкин.



Мобърли и Джърдейн вече се разхождали от известно време, когато изведнъж осъзнали, че нямат представа къде се намират. Решили, че са се изгубили, но не разпознавали нищо около тях, което било много странно – все пак и друг път са идвали. След известно време двете забелязали изоставена ферма, а до пътя лежало старо рало. Внезапно ги обсебило чувство на безпокойство, каквото не били изпитвали никога досега. Доста необичайно за Август, изведнъж захладняло, вятърът утихнал, а дърветата замлъкнали. Сякаш изскочили от нищото, срещу тях се появили двама души, облечени в много странни дрехи, сякаш като от 17-ти век. Когато се разминават, дамите питат как да стигнат до Малкия Трианон и мъжете им посочват път, който никога не били виждали.



Странното чувство се засилвало все повече, а тежкият аромат на цветята и горещината от лятното слънце накарали дамите да потърсят сянка под едно дърво. Тогава забелязали, колко тихо и спокойно е всичко. Ан и Елинор не били млади девойки, които да се отдадат на моменти на фантазия и паника. И двете били уважавани и известни като много сериозни и интелигентни. Вече били разбрали, че нещо не е наред.

Дамите се насочили към една беседка, но за тяхна изненада от там се показал някакъв мъж, по чието лице се виждали ясно белези от дребна шарка. В далечината се чул глас, който им викал, че са объркали пътя и двете решили да го послушат. Достигнали моста, към който ги били упътили и след него веднага забелязали Малкия Трианон.



Вървейки към двореца, Мобърли забелязала някаква жена, която стояла на тревата и рисувала. Първоначално я помислила за турист, но след това забелязала, че всъщност е облечена в средновековни дрехи. За миг през ума й минало, че това може да е Мария Антоанета. Продължили и когато достигнали до сградата веднага усетили как онова чувство изчезва. Там се смесили с други посетители и след като разгледали, се върнали в апартамента на Джърдейн.

Три месеца по-късно Ан и Еленор се срещат отново и когато става въпрос за ваканцията им, Ан споменала за жената, която рисувала на тревата и Еленор я изгледала изумено. Твърдяла, че няма спомен да я е виждала. Това изглеждало доста странно и двете решили да разгледат по-подробно събитията от онзи ден. Тогава дамите разбират, че са виждали различни неща на различни места.

Оказва се, че посещението им на градините съвпадало с годишнината от опожаряването на двореца Тюйлери, който се свързва с Мария Антоанета и Луй XVI. Ан и Еленор започнали да мислят, че са срещнали духа на Мария Антоанета или са получили спомен от времето точно преди клането.

Всичко започнало да изглежда още по-странно, когато Ан открила картина, на която Мария Антоанета била на същото място и носела същите дрехи, с които я била видяла. На следващата година тя решава да мине по същия път и се връща в градините, за да се опита да повтори случилото се. Нищо не се получило – мястото било съвсем различно от това, на което били с Еленор.

Решени да разнищят историята, жените описват преживяното в книгата „Приключение“ и се обръщат към Физическото общество, чиято цел е да се намират отговори на свръхестествени и необясними неща, с надеждата да привлекат вниманието им. Разказите им обаче не са взети насериозно, защото били прекалено неправдоподобни. Нито една от двете не е имала познания по история от 18-ти век и сметнали, че именно това е проблемът.

От проучванията, които направили, Ан и Еленор установили, че са видели Версай през 1789г. В полза на това сочи карта, която е открита няколко години по-късно и на която е изобразен моста, по който двете твърдят, че са минали. Той не присъствал на никоя друга карта и е съществувал именно през въпросния период. Тогава стражите на Мария Антоанета носели зелени униформи и дамите ги разпознали като мъжете, които ги насочили към двореца.

Разбира се, всеки може да се запознае с фактите и да си съчини подобна история, но Ан и Еленор нито за миг не се отричат от думите си и дори рискуват репутацията си, опитвайки се да докажат, че са прави. Макар случаят да се превръща в сензация през 1901г., двете жени нямали никаква изгода от това обществото да ги сметне за измамнички или луди.

Френският художник, историк и биограф Филип Жулиан предлага интересно обяснение на случая в биографията на аристократичния поет Роберт де Монтескьо от 1965г. По времето, когато Мобърли и Джърдейн посещават градината, Монтескьо живеел наблизо и често правел партита, на които приятелите му се обличали в средновековни костюми и участвали в забави. Двете дами може неволно да са се натъкнали на такова парти и да са интерпретирали нещата погрешно.

Майкъл Колмън внимателно проследява историята в двете версии на книгата – първата от 1901г. и втората от 1913г. Той установява, че разликата между двете е значителна и събитията във втората са доста украсени. Преди да започнат да проучват фактите, разказът на дамите всъщност не звучал толкова свръхестествен.

Дали Ан Мобърли и Елинор Джърдейн наистина са изпаднали във времето и са станали свидетели на последните мигове от живота на Мария Антоанета едва ли някой може да каже със сигурност, но е факт, че през годините има не един или два случая с хора, твърдящи, че са имали подобни преживявания.
_________________
"Винаги съм предпочитал компанията на кучетата. Смятам, че в кучетата има повече човещина, отколкото в хората”

Ален Делон


Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Изпрати мейла
Покажи мнения от преди:   
Създайте нова тема   Напишете отговор    lichna-drama.com Форуми -> Необяснимо Часовете са според зоната GMT + 3 Часа
Иди на страница Предишна  1, 2, 3 ... 11, 12, 13 ... 16, 17, 18  Следваща
Страница 12 от 18

 
Идете на:  
Не Можете да пускате нови теми
Не Можете да отговаряте на темите
Не Можете да променяте съобщенията си
Не Можете да изтривате съобщенията си
Не Можете да гласувате в анкети


Powered by phpBB © 2001, 2005 phpBB Group
Translation by: Boby Dimitrov