Архив (Брой 28 (737) 15-21.VII 2008)
Голата истина
На любовник секс не се отказва
Когато с колегата заформихме връзка, си мислех, че това е добра далавера за мене - по-малко работа, повече удоволствия, сегиз-тогиз командировки, подаръци, ходене по заведения. Мина време и започнах да усещам, че далавера има, но не за мен. Отначало ми разправяше, че с неговата кажи-речи само живеели под един покрив, даже не сядали на една маса, тя го пренебрегвала в леглото. Всичко се оказа лъжа и измама. Проверих го чрез свои хора, заобиколно.
Тя го глези, и аз го глезя. Тя като му купи един пуловер за Нова година, аз му купувам два, да съм по-горе. Щом го заболи язвата или го схване дископатията, тя го праща на джипито, а аз търся частни лекари, ходатайствам му пред най-добрия рехабилитатор, търча по хомеопати и билкари. Той като има неприятности и е кисел, при кого идва да си излее злобата? При мен. Щото тя сигурно му вика: "Хайде стига, наду ми главата. Като си идваш вкъщи, искам да оставиш служебните си тревоги в службата! Аз да не съм бюро "жалби"!" Пък аз не мога да му кажа това и го слушам с часове, давам акъл, съчувствам му. Нищо че и на мен ми идва много, и аз не ща да се натоварвам психически с проблеми, дето не са мои.
Река ли нещо да му се намуся, той тутакси се скатава при нея и я води я на минерални бани, я на екскурзии в чужбина. Бе няма сухо при него, все е на печалба. Дотам стигнахме, че като ми каже, че неговата нещо я мързи - не готви напоследък и той се мъчи със сухоежбина, аз се назорвам да седя до среднощ да му готвя специални манджи и да му ги нося на другия ден в кутийки, за да хапне нещо наистина домашно и вкусно. Най-много ме е яд, че когато допре работата да помогне и той, веднага иска отблагодаряване. Като поправи кранчето на чешмата у тях, то си е в реда на нещата, не иска почерпка от жена си. Но когато се наложи да ми стане поръчител за заем от банката и аз му занесох бутилка уиски, прие го като нещо нормално. И аз, ща не ща, отблагодарявам се за всичките му жестове, да не си помисли, че съм непризнателна.
Да не говорим за секса. Ако ми е съпруг, понякога мога да му обърна гръб - боли ме главата, неразположена съм, имам си други грижи. Но на любовника не се отказва, трябва да си винаги готова и захилена от кеф. Трябва да го хвалиш непрекъснато, щото вкъщи не се сещат явно, а той така си вдига сексуалното самочувствие. Сам си го проси: "Нали беше хубаво, мацинко? Нали друг такъв не си имала? Кажи, че съм много готин.!" Колко пъти ми е идвало да му направя забележка, но се спирам навреме, защото ми е любовник, а не съпруг. Как да му кажа, че трябва да си мие зъбите, преди да се втурне да ме целува. Или че мразя мъже, които не си събуват чорапите в леглото?
Веднъж се осмелих да му намекна, че трябва да използва дезодорант поне в горещите дни, когато се поти много, но той направо ме уби като ми отговори: "Ооо, аз не си слагам такива глупости. Жена ми казва, че потта ми не мирише лошо." Да бе, жена му сигурно е свикнала с тази смрад, ама аз не съм, нали не живея от двайсет години с него! Явно ме сравнява непрекъснато със законната си половинка, защото понякога се изпуска да ми каже: "Моята си купува бельото само от "Триумф". Или пък: " Жена ми никога не ме кара да й купувам подаръци за рождения ден, защото нищо не съм разбирал и правя грешки!" Да обяснявам ли какво иска да каже?
Абе откъдето и да го погледнете, връзката с женен мъж си е на загуба за жената, но късно го разбрах. Сега, ако искам да го разкарам, трябва да търся нова работа. А в днешно време това е почти невъзможно. (За конкурса "Жененият любовник - болка или щастие")
Стоянка от Добрич
 |
 |
 |
