Архив (Брой 23 (836) 8-14.VI 2010)

Очи в очи...

В кухнята на звездите

Нешка Робева

Когато се състезаваше, публиката бурно я аплодираше в края на всяко изпълнение: "Нешка няма грешка!" Най-големите успехи на българската художествена гимнастика са свързани с работата й като треньорка на националния ни отбор. Беше шеф на журито във „Вип денс”. Не само езикът й е хаплив, но и личният й живот дълго време беше тайна за обществото. Има два брака. Първият й съпруг е работил в системата на МВР. За втория се знае повече - казва се Стойчо Липчев и е доцент по математика. От няколко месеца Нешка Робева вече е баба на малката Рада - внучката й от дъщерята Аглика.

- Какво е усещането да станеш баба?
- Страхотно е. Емоциите около внучката ми са по-големи, отколкото като станах майка.
- Баща ви е бил главен майстор-готвач…

- Отначало работеше в една много известна кебапчийница в Русе - "Дунавия", после в други ресторанти.
- Спомняте ли си кога за пръв път решихте да си сготвите сама?
- Специално ми бяха казали, че яйцата трябва да се пуснат близо до тигана, като се пържат. Аз толкова се страхувах да не ме изпръска олиото, че ги пуснах отвисоко и после цяла година си носих белезите от горещата мазнина по ръката. Но по-късно се оказа, че определено имам усет към готвенето.
- Какво научихте от родителите си?
- Че кюфтетата стават хубави, когато каймата се меси дълго, а после престоява една нощ в хладилника - приготвена с всички съставки и подправки. Татко слагаше повече яйца в кюфтетата - така стават по-пухкави. Той искаше да ме научи това ядене как се прави, онази баница как се прави... А аз все казвах - има време, има време! И като почина, разбрах, че не е имало време нито за това, което трябваше да науча от него, нито за това, което исках да му кажа...
- Все пак е успял да ви каже някои неща.
- Например как се прави панада, за да стане добре панирането. Белтъкът на яйцето се разбива на сняг, като за кейк. И тогава много леко се слага жълтъкът и се бърка пак леко, за да не спадне белтъкът. Той например ме учеше как да панирам дамарчета (най-хубавата част от шкембето, гънката). Първо се сваряват и като се панират така, имат един особен вкус. Даже хора, които са ги яли, питат - абе, какво е това, мозък ли е? Така панирам и миди, също предварително сварени. Пак от него знам, че мазнината трябва да е много и силно сгорещена. В момента, в който се пусне продуктът да се панира, вече не трябва да се боде с вилицата, а само леко да се залива с олиото отгоре. Да не се обръща, за да не спадне панадата.
- Когато се учехте да готвите...
- … настоявах на всяка цена майка да ми каже точно колко лъжици да сложа, каква чаша, колко грама... Сега слагам всичко на око, според вкуса - не мога да давам точни рецепти. От майка си и леля си помня едно ядене от времето, когато бях дете - вкъщи най-често се готвеше оризова яхнийка. На когото и да съм я предложила досега, всички много я харесват.

Оризова яхнийка
...
Мусака с кус-кус
...
Туртия

...
Салата от прясно зеле

...
Котлет по сръбски

...
Риба на фурна
...
Фаршировани яйца

...

Пълния текст четете в печатното издание...

Любовта наистина ще спаси света

- Фери, набедиха те, че се увличаш по мъже...
- Никога не съм се увличал по мъже! Баща ми щеше да се обърне в гроба, ако беше чул в какво ме обвиняват. Той ме научи да бъда мъжкар и да се боря със зъби и нокти за място под слънцето.
- Всъщност той май е имал други планове за теб?
- Да, малко хора знаят, че татко до последно настояваше професионално да се занимавам с футбол, но аз се заинатих и въпреки че много го уважавах, престъпих волята му. Просто от малък съм наясно, че искам да се занимавам с театър и кино. Никога няма да забравя как гледах в захлас "Робинята Изаура" и се опитвах да подражавам на героите от сериала. Нашите в крайна сметка се примириха с желанието ми да стана артист.
- Кажи ми още нещо за семейството си.
- Татко почина от инфаркт. Той си отиде твърде млад - на 42. Внезапно. Беше жестоко, когато ми съобщиха. Бях на 17, учех във Варна. Помня, като ми се обадиха, че трябва да си отида за погребението. Беше голям удар за мен. А майка работи в Италия. Живее от доста години там. По-миналата година бях при нея. Сама е, не се омъжи повече. Имам сестра - семейна, с дете. Тя е една година по-голяма от мен и е много красива. Гледа си детето, мъжът й се грижи за тях и е много щастлива.
- Вярно ли е, че си продавал дини като дете?
- Да, работя от 8-годишен. Помня, че веднъж
...

Пълния текст четете в печатното издание...

On-LineAbonament

4294967295