Архив (Брой 32 (845) 10-16.VIII 2010)
Чудовище
Отрова в кафето й искам да сложа
Тази история започна преди повече от 15 години. И тогава изглеждаше съвсем невинна. Нашият син Ивайло си избра едно момиченце от детската градина - Зара, и се влюби в него. Вкъщи се шегувахме с всичко това, изглеждаше ни много мило и забавно. Ивайло носеше на Зара сладкишите, които правех за семейството, подаряваше й играчките си, дъвките си, даже любимите си украшения за елхата. Стана ни навик, преди да тръгнем за "детската", както я наричаше той, да претърсим раничката и джобовете му, защото понякога взимаше за Зара странни подаръци. Веднъж например й занесе позлатената запалка на баща си. Именно по този повод се наложи да отидем до дома на момиченцето и тогава за първи път се сблъскахме със семейството му. И веднага, инстинктивно, се отдръпнахме ужасени. За съжаление май не се отдръпнахме прекалено категорично, защото днес те са не само близко, ами прекалено близко до нас. С две думи - Зара е приятелката на Ивайло, единствената и неотменната от детската градина, та досега. Не успяхме да спасим детето си от тази напаст, от това чудовище. Сега тя спи в леглото на сина ми. Става, облича си коприненото халатче, купено от Ивайло, нахлузва елегантните маркови чехлички, купени от Ивайло, и сяда на масата да закусва. Тук, на масата, тя започва да капризничи, не харесва кафето, цупи се, че няма кафява захар, бърка нахално с лъжичката си направо в буркана с ягодовото сладко, чопли си маникюра, накрая оставя наръфания кроасан и става... Преди да се върне отново в леглото, поръчва да й оставим ключовете на по-малката кола, защото днес ще ходи на масажи или на гости у приятелка извън града. Заедно с ключовете мъжът ми й оставя дискретно и една банкнота. Защо правим всичко това? Защо допуснахме това нахално и нагло момиче да ни влезе под покрива? Защо не успяхме да я отстраним от единственото ни дете навреме, още в началното училище или в гимназията? Защото не знаехме, че ще се стигне дотук. И защото прекалено много обичаме сина си и не искаме по никакъв начин да го наскърбяваме. А иначе всички вкъщи сме наясно, че Зара е продукт на едно възпитание и социална среда, които ненавиждаме. И дори ни плашат. Тя е израснала в семейство, където всичко е било фалш, лицемерие и сметка. Това, последното, го разбрахме още тогава, в случая със запалката. Защото родителите на Зара, вместо да ни я върнат с извинение, ни я продадоха срещу немалка сума. Да, това е истината, те я ИЗТЪРГУВАХА без всякакъв свян и смущение, с нагла усмивчица и с твърдението, че синът ни е ПОДАРИЛ тази запалка на дъщеря им, следователно тя си е НЕЙНА. Най-ужасното беше, че момиченцето седеше там, на дивана с родителите си, и видимо одобряваше ставащото пред очите му. Нещо повече - обаждаше се в тяхна полза. Ние бяхме изумени и отвратени, но не и синът ни. Той беше омагьосан от това момиче. Тогава и... досега.
Днес нейните родители идват по всяко време у нас, искат ни сметка как се държим с дъщеря им, дават ни акъл къде да си влагаме парите, нахалстват и ни се натрапват на вилата, ползват се от гаража ни, от градината ни, от влиятелните ни приятели... И нищо не можем да направим. Нашето семейство е като организъм, в който се е загнездил тумор, но не смеем да го отрежем или атакуваме, защото ще загинем и ние... навярно. Да спиш в леглото с врага си не е просто приказка, а си е самата истина. Понякога ми се иска да сложа в кафето й отрова... Но ще оправи ли това нещата? (За конкурса "Живот като в Биг брадър")
Една уплашена майка
 |
 |
 |
нашите гости
Румънеца и Енчев
|
Асен Блатечки
|
Габриела
|
