Архив (Брой 40 (853) 5-11.X 2010)
Най-накрая
Щастие, платено с шамари
Историята, която искам да ви разкажа, е доста драматична, но мисля, че малцина са тези, чийто живот протича по мед и масло. Важното е, че има хепи енд. Все пак ще променя имената на всички, включително и моето, за да не получа като хонорар някой и друг шамар или ритник.Аз имам собствено магазинче за домашни потреби в една тиха столична уличка, в която е и жилището ми на 6-ия етаж. Разведена съм от години, с бившия си съпруг сме в добри отношения, но не си ходим на гости, въпреки желанието му. Той се ожени за любовницата си, има момиченце на 12 г. и както обича да подхвърля, с удоволствие би посрещал заедно с мен и новото си семейство всички празници, дори и годишнините от втората си сватба. Чувствал ме като сестра и адски ме обичал!?! Пълна откачалка - такъв си беше на младини, такъв си и остана. Добре, че синът ми прилича само външно на него, а иначе е взел моя характер - сериозен, работлив и отговорен. Замина като компютърен специалист преди 10 г. за Испания, ожени се там и има момченце на 2 годинки. Снахата е много сладка, само дето не знае бъкел български.
Разказах ви всичко това, защото има връзка с любовта на Мариела и Васко, които с моя помощ и Божията воля днес са едни щастливи хора.
Тя работеше в магазина до моя, продаваше алкохол, цигари и захарни изделия. Собственичка беше съпругата на Васко – слаба, чак гърчава, вечно намръщена, мърмореща и недоволна. И как ще е доволна, като
Мариелка е красива, не само работлива, а Васко тогава зареждаше всекидневно магазина със стока и жена му се спукваше от ревност. На всичко отгоре и мъжът на Мариела беше болен на тази тема. Караше такси и 2-3 пъти на ден й правеше проверки под претекст, че возил клиент в квартала.
Често си мисля, че любовта между Васко и Мариела е плод не само на взаимното им харесване, както се казва - на флуиди и химия, а и като резултат от постоянния тормоз, недоверие и налудничаво подозрение от страна на съпрузите им. При цялото хойкане навремето на моичкия нито веднъж не сме имали скандали. Той просто не ми даваше възможност, макар че ме изкарваше извън кожата. Прибираше се среднощ подпийнал, вонеше на дамски парфюм, но ухилен до ушите почваше да ми разправя какъв рожден ден направила негова колежка или колега, или някой от шефовете, какви песни и танци имало, започваше да подсвирква валсове и да ме върти по нощница от единия до другия край на хола. Вдигаше ме във въздуха, целуваше ме и ми повтаряше колко бил кратък животът и как трябвало човек до дупка да му се кефи. Ни да се караш, ни да плачеш, ни да се сърдиш. Само му виках, че е луд за връзване и го молех да ме остави да спя, че на другия ден съм на работа. А той наистина не беше с всичкия, защото докато си вземаше душ в банята, пееше арии и нашумели хитове. През целия ни съвместен живот си остана непораснал тийнейджър. Затова, да си призная, когато Габриела забременя от него и го заплашила, че ще скочи от 8-ия етаж, но няма да абортира, аз посрещнах новината за развода ни с облекчение. Не само че не го намразих, но започнах да изпитвам някакво топло чувство към него. Не знам дали определението му, че ме обича като сестра, е най-точно, но аз наистина го чувствам като първи или втори братовчед. Да, Мишо е много сладък за компания и като приятел, само да не ти е съпруг.
Затова бях много озадачена, когато на няколко пъти Мариелка дойде на работа така подута и насинена, че последното нещо, за което можех да й повярвам, беше, че е паднала по стълбите във входа им. По същия начин станах свидетел и на скандалите, които съпругата на Васко вдигаше на мъжа си в магазина за щяло и нещяло и за униженията, на които подлагаше Мариела, сякаш й беше слугиня.
В един момент аз забелязах, че между двамата има нещо. Флуидите си бяха казали думата. Една сутрин тримата, както обикновено, си пиехме кафето в пластмасови чашки отпред до моята витрина. В един момент те се погледнаха и в очите им видях такава нежност и отчаяние, че реших да им помогна.
Още същия ден викнах Васко при мен, дадох му резервните ключове от апартамента ми горе, на 6-ия етаж и му казах, че когато намерят за удобно, да го ползват като любовно гнездо. Когато се виждаха, аз си удължавах работното време с не повече от час, защото и двамата трепереха от ужас да не стане фал. Истината е, че Васко беше бедният зет в дома на съпругата си. И жилището им, и магазинът, и вилата в Искърското дефиле бяха на нейно име, дарение от родителите й. Горе-долу на същото дередже беше и Мариелка. Залюбили се с мъжа й, докато той служел войник в родното й погранично градче. Била щастлива, че й предлага брак, защото бил единствен син, а тя имала трима братя и две сестри. И когато я довел за сватбата в София, двуетажната им къща в кв. Надежда й се видяла като палат. И търпяла безпочвената му ревност, шамарите и ритниците, защото знаела, че за нея няма място в бащиния й дом.
Половин година измина, откакто им дадох ключа, радвах се на любовта им, и същевременно треперех да не се издънят, че и аз покрай тях. Не очаквах обаче развръзката да дойде толкова драматично.
Една нощ, беше в средата на ноември м. г., се събудих от настойчивото звънене на вратата ми. Уплашена попитах по домофона кой е и чух гласа на Мариела, молеше ме да й отворя. Когато след малко от асансьора излязоха двамата с Васко, ми се доплака. Сякаш гледах кадри от филм за войната. Мариела беше с подуто лице и бинтована глава, очите й почти не се виждаха. Васко изглеждаше по същия начин, но на всичко отгоре накуцваше и дясната му ръка беше гипсирана.
Въведох ги в хола и попитах кой ги е помлял така.
...
Пълния текст четете в печатното издание...
 |
 |
 |
нашите гости
Димитър Рачков
|
Славена
|
Яница
|
Рок група Монолит
|
