Обичам съпруга си, а мисля за друг

Д-р Врабчев, пише ви една омъжена жена на 27 г. Не знам защо вечер, когато правя секс с мъжа си, веднага си представям, че съм с първото си гадже. Повярвайте ми, много обичам съпруга си и никога не съм му изневерявала, а и не искам, но защо така упорито ме преследва образът на другия мъж и се любя с него?

Петя

Здравейте! Знаете, че има пролет като сезон, но има пролет и като част от житейския път на всеки от нас. Преживяванията ни в тази житейска пролет са различни. При едни от нас пролетта е бурна, с много чувства и страсти, при други е тиха и спокойна, но винаги е свързана с даден човек - с човека, с когото за първи път сме се обичали. В когото за първи път сме се влюбили и с когото за първи път сме се любили. Тогава е свършвал пубертетът и е започвала младостта. Тогава сме ставали мъже и жени. И още - тогава сме правили първите стъпки в еротичното, в сексуалното на нашата човешка биография. И колкото по-малко сме се разочаровали и колкото повече сме били щастливи, толкова споменът е по-ярък. Защото сме били много млади и неопитни, и най-вече - безкритични. Тогава любовта ни е с криле и сякаш не живеем, а летим. А и общочовешките проблеми са много далече от нас.

Но един хубав ден това си отива от нас. Помъдряваме и идва ред на разочарованията, на разделите. Ставаме по-критични и самокритични. Вече знаем какво искаме. И го търсим. Онези спомени за "тогава" и за човека, с когото сме летели в облаците, се отдалечават от нас. Срещаме други и с тях градим своето сега. Но... но нерядко това "тогава" и "този някой” не искат да си отидат ей така изведнъж. Особено, както казах вече, ако споменът е много ярък, и в сравнение със сегашното при нас той все пак си остава доста значим. И макар че вече искаме да живеем тук и сега, а не със спомените си, не е лесно да го сторим. Въпреки че и сега сме щастливи. Въпреки че обичаме сегашния човек до себе си.

Да - този сегашен човек е нашето второ аз. И ние го обичаме, но миналото не иска да си отиде. То ни разстройва, защото сме хора на реалното, и някак се смущаваме, ако нещо от миналото присъства и днес. Разстройваме се, защото не можем да се отпуснем напълно, когато изпитваме удоволствие. Изпитваме и угризения, огромни угризения, даже своеобразна вина. Това е точната дума – вина. Тя ни измъчва. Тя ни тормози, когато се любим с настоящия си партньор.

Казвате: ”обичам съпруга си, а се любя с друг"! Спокойно - не се любите с друг. Любите се със съпруга си, защото него прегръщате, а и той вас ви целува и прегръща. Но в онези мигове на взаимно щастие точно вие вътрешно, даже тайно от самата себе си, искате да се върнете ТАМ. Спомняте ли си песента на композитора Стефан Димитров, изпята от Васил Найденов - „ТАМ, преди сто лета… Боже, щом Те има, върни ме ТАМ”?

Това ви се случва, защото лично вие го искате. Копнеете вътрешно за отминалата романтика, която несъмнено е по-хубава от сегашната реалност. Ала разберете - НЯМА КАК! Няма начин! И друг път съм го казвал - нашият живот, макар и кратък, е като реката. Тя тече само напред и никога не се връща назад. Спре ли - става блато. Затова ви моля - оставете спомените да отлетят там, където трябва. Те отдавна не са вашето днес. Заживейте с настоящето, любете се със съпруга си истински, като мъж и жена, които страстно се желаят един друг. Въведете други начини, пози и техники на любов, за да изпитате и двамата нови удоволствия. Те са вашето настояще и бъдеще.

Ето това е пътят, мило момиче. Не чакайте, а тръгнете по него. А споменът от миналото ще се отдалечи и избледнее.

Е, как сега да не си кажем довиждане с класиката на Елисавета Багряна? Няма начин. И така:

УНЕС

Говори, говори, говори!

Аз притварям очи и те слушам:

Ето, минахме сънни гори

и летим над море и суша…

Вляво кървава вечер гори,

вдясно тъмни пожарища пушат.

Де ще стигнем кога зазори?

Този път накъде лъкатуши?

Там ли, дето свободни ще бдим

и ще бъдем два пламъка слети,

и в нощта, сред безбройни звезди,

като двойна звезда ще засветим?

Ти не знаеш? Аз също не знам,

но води ме, води ме натам!

Вечната и свята Багряна го е казала само с една дума - УНЕС. Тоест, когато се любим, душевното ни състояние да е в един своеобразен унес. Да не мислим за нищо друго освен за любовните си преживявания, а телата ни да са "като два пламъка слети"! Никак не е трудно да се постигне. Опитайте !