Архив (Брой 18 (883) 3-9.V 2011)
Вече толкова години
Женен мъж владее мислите ми
Привет на всички! Искам да споделя с вас своята малка тайна. Преди 8 години тъкмо се бях разделила с поредното разочарование в живота си, когато един познат, който беше таксиметров шофьор, ми сподели, че негов колега много ме харесва. Добави още, че ако искам да се запозная с него, мога да отида на стоянката - той бил там с кола номер 2. Хукнах като фурия нататък, а там един сладур - рус със сини очи и зашеметяваща усмивка, стоеше и ме чакаше. Отидох направо при него и се заговорихме. Започнахме тайна връзка с Марин, защото той беше женен, с дете на 3 г. Аз обаче се влюбих в него и не можех да го забравя така лесно. В продължение на близо година се виждахме всеки ден и аз разбрах, че го обичам. Знаех, че трябва да го забравя, затова реших да се махна от града. Заминах при леля си в съседния град и останах там цял месец. Когато почти спрях да мисля за Марин, се прибрах в родния град, но когато слязох от автобуса, първия, когото видях насреща си, беше той. Веднага си дадох сметка, че не мога да забравя този мъж и отново реших да избягам нанякъде от него.
Времето ми даде отговор - случайно се запознах със Зарко, който бе най-милият и весел човек, когото бях срещала. Е, не беше красавец като Марин, но поне беше свободен. След няколко срещи той ми предложи да се оженим и аз приех, защото знаех, че така ще забравя другия. Доста години бяхме семейство, но животът ми го отне и той вече не е сред живите.
Преди месец отново срещнах Марин и оттогава се виждаме редовно. Дори наскоро прекарахме три чудесни дни сами в Пловдив. Не знам какво ми става, като го видя, но омеквам цялата и губя волята си. Искам да го откъсна от себе си и да спра да мисля за него, ала не знам как да го направя. Моля ви, посъветвайте ме как да го забравя!
Грешницата
 |
 |
 |
нашите гости
Славка Калчева
|
Ерик
|
