Архив (Брой 33 (742) 19-25.VIII 2008)
В хотелската стая
Шампанското, розите и свещите бяха за мен
Случката, която искам да ви разкажа, за мен е като епизод от сапунен сериал. Може би защото душата ми е прекалено изтормозена от всекидневните неприятности вкъщи, или защото нито един мъж не ми позволи да се чувствам като принцеса, а може би просто Господ този път реши и на мен да подари мъничко щастие.В развод съм - гаден, гнусен и измъчен. Мъжът ми гледа, ако може, и бикините ми да вземе само защото преди година ми ги е подарил за рождения ден. Готова съм всичко да му дам, дори жилището, само да ме остави на мира. Искам си свободата, която някога насила ми отне, и спокойствието, което имат всичките ми приятелки. Дните ми са напрегнати, нощите безсънни. Не помня какво е щастие.
С Иво се запознах случайно - в един чат. Там имам поне десетина ухажори, които непрекъснато ме питат кога ще пием кафе /с райбер, естествено/, как съм облечена в момента /за да ги възбуждам/, кога най-после ще ги удостоя със себе си /с тялото си/. Не си падам по мимолетни връзки, макар че нямам нищо против тях. Просто съм прекалено разумен човек и разбирам, че сега не ми е времето за сериозен приятел.
Е да, но се появи Иво - умен, интелигентен, внимателен и всеотдаен, поне в чата такъв го усетих. Срещнахме се, после втори, трети път... Той е доста по-голям от мен, но веднага усетих флуидите, за които говорят химици и тийнейджъри. Нима можеш да устоиш на влюбването! Освен това е толкова приятно... И си казах - да става каквото ще, в крайна сметка ми е гот и не бива да се лишавам от този мъж, пък бил той и от чата.
Нощите с него станаха 7, 8, 9... не помня вече. Накрая ме заведе в доста изискан ресторант. Беше невероятен - хем нежен и мил, хем неустоимо предизвикателен. Дали пък и той не търси това, което и аз -любов и само любов?! Тръгнахме си с такси. Мислех, че ще отидем у тях, така поне правехме преди. По средата на пътя обаче той каза на шофьора да спре. Учудих се и си помислих, че може би му е станало лошо от алкохола, и иска да подиша чист въздух. О, не, не беше това. „Тук - каза - имаше някакъв хотел, нека удължим удоволствието си."
Влязохме в хотела и веднага забелязах, че е доста близък с дамата на рецепцията. „Ето ви ключа" - продължи тя и извади от хладилника бутилка шампанско. Щях да припадна, буквално. Краката ми омекнаха тутакси, сърцето ми лудо заби, а гласът ми направо изчезна. Онемях.
Влязохме в стаята, която, явно, той беше платил предварително, а вътре - мили Боже! На масата имаше кутия шоколадови бонбони, малка кошничка с червени рози и ароматизирани свещи с мирис на любимия ми люляк. „А четката ти за зъби, съкровище, е в банята." Е, аз бях дотук. Очите ми се насълзиха от щастие. Направих се, че гледам през прозореца, но не успях да сдържа сълзите си. Иво леко ме погали по бузата и ме попита дали пък с нещо не ме е обидил. Не можех да говоря. Онази тежка буца в гърлото - за първи път от щастие, не ми позволяваше.
Милият ми той, беше помислил за всичко, и то заради мен. Да, знам, че го е направил и заради себе си, но нали светът е за двама! Не може само да искаш, а и да даваш.
Тази нощ беше най-романтичната в живота ми, или поне не помня друга подобна. Но щом не помня, значи просто не я е имало. За секса няма да ви разказвам, не искам да принизявам чувствата и емоциите си. Такова щастие никой не ми е подарявал.
Осъзнавам, че едва ли Иво е мъжът, с когото ще поискам да заживея, има хиляди причини да не го направя. Драмата ми е, че го заобичах много, до лудост. И какво да правя оттук нататък? Толкова съм объркана. Нима пак ще страдам от несподелена любов?
Неда
 |
 |
 |
нашите гости
Андреа
|
Пепа Секса
|
Асен Блатечки
|
