Архив (Брой 35 (744) 2-8.IX 2008)
Жена ми
Бие ме по-често, отколкото аз нея
Честно да ви кажа, не знам защо ви пиша. Струва ми се, че някой от читателите, като прочете писмото ми, може и да ми отговори. Казвам се Митьо, от едно старозагорско село.За Бонка се ожених по любов. Харесвах я още от училище, защото винаги знаеше какво иска и как да го направи. Учителите все я хвалеха, че без да учи много-много, се справя, като я изпитат. Беше отличничка. Залюбихме се, когато Бонка беше в 10 класа, а аз абитуриент. След като завърши и тя, вдигнахме сватба. Поканихме всички роднини и съседи, да споделят щастието ни. Имаше към 300 гости.
След месец моята Бонка забременя и аз я гледах като писано яйце. Явно тогава я поразглезих, защото до 9-ия месец почти нищо не пипна вкъщи - нито готвеше, нито чистеше. Вярно, че почти през цялото време лежа в болница за задържане, изкара трудна бременност, ама… По едно време мама започна да ме разпитва защо позволявам на жена си да мързелува. Уж можеше всичко сама, уж беше много по-оправна от мен, а домакинството падна на моите ръце.
Когато се роди дъщеря ни, нещата започнаха да се влошават. Първо, записахме момиченцето ни Весела, на тъщата Веска, а не на майка ми Иванка. Не й харесвало името и аз, какво да правя, съгласих се, макар да ми беше обидно. Детето беше на половин година, когато моята Бонка тръгна да си показва рогата. Аз вече работех в един автосервиз и бачках като луд от 8 до 17 ч. Не взимах малко пари - 400 лева, а жена ми все не беше доволна. Казваше, че това не са пари и да си намеря друга работа. Отношенията ни с всеки изминал ден ставаха по-лоши, а "безпаричието", както наричаше тя моите 400 лева, я изнервяше и реши да се захване със собствен бизнес.
Нае едно помещение и започна да прави закуски - банички, кифли, понички… Явно много й вървеше, защото си разбираше от работата, все пак за това е учила. Изтегли кредит от банката и сама си го изплаща. Аз обаче много се депресирах и започнах да пия. Не е нормално жената да носи повече пари вкъщи от мъжа си, нали? Заплатата ми отиваше за алкохол, ама да не си мислите, че се събирах с приятели по кръчмите? Не. Пиех си сам вкъщи.
Веднъж тя ме помоли да измия чиниите, че имала да си довършва някакви документи за ДДС-то, а на мен ми се моташе главата от ракията и й казах, че ще ги измия на следващия ден. Тогава Бонка стана, взе тигана и ме фрасна по главата. Заплаши ме, че ако продължавам да пия, ще ме зареже. "Бе как ще ме зарязваш, бе душа? Аз мъж ли съм или букова шума?" - попитах я аз. Мухльо съм бил, нещастник, мързеливец, ей такива думи ми наговори.
Оплаках се на мама и тя ми каза да я поставя на място. Не може жената така да приказва, не било възпитано. И за да направя както майка ми каза, реших да я набия. След поредния скандал й зашлевих един як шамар, а тя като че ли само това чакаше. Тъпкано ми го върна - удари ме три пъти, после ме ритна, все едно е тренирала карате, и аз паднах на пода. А тогава не бях пил много, не повече от 200 г ракийка. Та излезе, че тя ме бие повече, отколкото аз нея.
Сега не смея да гъкна. Пак си пия вечер сам, ама си мълча и ми е още по-гадно. От една страна Бонка ме ядосва, че се прави на бизнес дама, от друга - майка ме тормози, че не си знам мястото. Трябвало да я подхвана още в самото начало. Мама твърди, че съм я изпуснал вече.
Не знам какво да правя оттук нататък. Веселка стана на 5 годинки и вижда, че нещата вкъщи не вървят. Сигурно се измъчва, а аз не мога нищо да променя. Не смятам, че съм мухльо, просто не случих на жена. Ще се радвам, ако някой ми пише какво би сторил на мое място.
Митьо
 |
 |
 |
нашите гости
Графа
|
Жени Калканджиева
|
Дарко
|
