Архив (Брой 44 (909) 1-7.XI 2011)
Вярвайте
Страстта ми ще ме подлуди
Привет на всички! Ето че дойде времето и аз да ви разкажа своята история. Влюбен съм до полуда в една жена и не мога да спра да мисля за нея. Сигурно ще кажете: какво толкова, не си първият. Работата е там, че обичам жената на брат си. Харесах Вера още когато той я доведе у дома да я запознае с нас. Никога не бях виждал по-красиво момиче! Завидях му, защото той нито беше по-хубав, нито по-умен от мен. Бях сигурен, че не я заслужава, и мислех, че скоро ще му бие шута. Но се оказа, че тя го обича, и не само това - готова е да се омъжи за него. Сърцето ми се свиваше от мъка, като си помислех как го целува вечер и какво правят в леглото.
Ожениха се след осем месеца и ме поканиха за кум заедно с една наша братовчедка. Бяха щастливи и аз едва издържах да се преструвам, че им се радвам. На всичкото отгоре щяха да живеят с нас, защото имаме триетажна къща. Баща ми я беше построил, за да може, като се оженим с брат ми, да сме заедно трите семейства.
Когато Вера забременя, първо казаха на мен като кум, защото аз щях да кръстя детето им. Това ми дойде в повече и реших да се махна. Един приятел отдавна ме викаше да отида при него в Германия и аз се навих. Мислех, че като е далеч от очите ми, няма да мисля за жената на брат си.
Истината е, че заминаването ми наистина помогна. Имах доста работа, запознах се с нови хора и почти не се сещах за лудата си любов. А когато срещнах Елза, вече бях сигурен, че съм се излекувал. Не беше красавица, но се справяше с всичко, а най-важното беше, че в леглото нямаше равна. Какво му трябва на един мъж – нищо повече от жена, която да го побърква от секс, останалото се нарежда от само себе си.
Оженихме се в Хамбург, но обещахме на нашите, че ще направим и сватба в България по нашите обичаи. На брат ми и Вера вече им се беше родил син и го бяха нарекли Стефан като мен. Решихме, че като се върнем, в един ден ще направим сватба и кръщене.
Бях спокоен, докато се прибирахме. Елза спеше до мен в самолета и бях щастлив. Мислех, че и аз съм намерил щастието си. Но когато на летището зърнах Вера отдалеч, увереността ми се изпари на секундата. Беше станала още по-красива и женствена. А когато ме целуна за добре дошъл, усетих как искам да я сграбча и още там, на аерогарата, да я замъкна в някой ъгъл и да правим секс до побъркване. Слава Богу, че се овладях. Като се прибрахме вкъщи обаче, стана по-лошо, защото не можех да откъсна очи от нея. Баща ми явно усети нещо, защото по едно време ме извика в кухнята и ми каза: „Не знам какво си намислил, но не се задържайте много време с жена ти тук. Много добре знам защо замина за Германия. Тогава постъпи мъжки, не прави глупости сега. Пък и брат ти, и Вера са щастливи. Не разваляй всичко!“
Не се и опитах да се оправдавам. Просто му обещах, че ще стоим най-много две седмици. И удържах обещанието си. Почти през цялото време обикаляхме България, защото исках да покажа на Елза всичко. Когато си тръгвахме, ни изпратиха с много сълзи и ние обещахме, че пак ще дойдем другото лято.
Преди два дни обаче брат ми се обади, че следващия месец Вера ще идва до Хамбург в командировка. Молеше ме да я посрещна. Казах му да не се притеснява и че през цялото време ще е у нас. „Забравих“ само да спомена, че Елза е в Англия при сестра си до края на октомври. Вълнувам се като тийнейджър. Мисля, че е време да призная на жената на брат си колко много я искам. Ако каже да, ще си изкараме страхотно, а ако ми откаже, може и да разваля отношенията си със семейството си. Решил съм обаче да рискувам, защото ако не го направя, вярвайте, страстта ми ще ме подлуди!
Стефан
 |
 |
 |
нашите гости
Азис
|
Фахрадин и Владимира Фахрадинови
|
Сашка Васева
|
Саманта
|
