анкета

Списание "Лична драма"

Изповед на един турист в Париж

Проститутка на изплащане си взех

Г-н Иванов сам пожела да даде това интервю. „Защо?" - попитах го аз. „Само на вас мога да кажа истината за себе си, а и за мъжете въобще. Темата секс все още е табу, а има неща, които българинът трябва да знае, ако иска да запази семейството си." Извадих касетофона от чантата си и го записах. Иначе той е на 37 г., женен, с две деца - момче и момиче, архитект. Работи в българо-френска фирма и добре владее френски език. Съпругата му е с медицинско образование. Преди 2 г. той й казва, че отива в командировка - в Париж, а всъщност отива на екскурзия. В главата му се върти една неосъществена мечта - да бъде с френска проститутка. По разбираеми причини обещах да запазя анонимността му и интервюто да бъде на „ти".

-Защо излъга жена си?
-Ха, че на съпругата и на полицията човек никога не бива да казва истината. /Смее се./
-Само на лекаря и на адвоката ли?
-Ако позволиш, и на попа.
-Нека започнем сериозния разговор, все пак, който ми обеща. Колко често пътуваш до Париж?
-Фирмата е марсилска /Марсилия е град в Южна Франция/, средно по веднъж в годината, понякога по два пъти. Имаше две години, в които въобще не пътувах. Нали знаеш, че обикновено шефовете се уреждат, но то си е нормално.
-Бил си с френска проститутка. Затова ли отиде?
-Да, искаше ми се да видя как са френските жрици на любовта, да опитам сладостта им. За мъжа сексът с проститутка и със собствената жена е твърде различен.
-Каква е разликата?
-Жената проститутка е играчка, тя е предмет, с който можеш да си правиш каквото искаш, докато собствената жена или любовницата не може да бъде такава. Проститутката винаги е анонимна. Тя никога няма да ти каже - боли ме глава, тая поза не ми е удобна, сега ме пристъргваш, не обичам това, не бързай сега, направи го по-бавно...
-А лошо ли е според теб това да се казва?
-Да, защото се стъписваш, а при жриците се отпускаш максимално.
-За пръв път ли беше с проститутка?
-Във Франция да. Всъщност, този път аз и затова отидох, да си направя кефа.
-И какво точно стана?
-Знаех за малките улички около „Пигал". Има една улица „Будапеща", която е зад гарата, и в горния край са черните и мургавичките, а надолу са белите. Истината е, че аз никога не бях спал с негърка, и исках да опитам. По им е жива кръвта, по-темпераментни са в леглото, или поне така бях чувал. Не знаех, че има и по-добър вариант да си прекараш времето с негърка. Ама то на нас, като ни избият хормоните...
-Охо, казваш и уличката. Това може да е бонус за българските мъже, които тепърва ще пътуват за Париж...
-Ами, нека на тях поне да им провърви! /Смее се/
-Издънка ли стана?
-Ох, чакай малко, ми стана тя каквато стана...
-Добре, кажи ми първо, има ли разлика в цените между белите и черните?
-Не, никаква, там цените се диктуват от картела.
-От сутеньора, сводника?
-Не знам как да го нарека, всички твърдяха, че нямат такъв, но е ясно, че има някой, който обира парсата. 20 евро беше свирката, 50 евро е обикновеният класически секс, и 80 е пълната програма.
-20 евро? Тук, на околовръстното, съм чувала, че е 5 лв.?
-Ооо, трябва да ми кажеш къде точно, това живо ме интересува. /Смее се./ Шегувам се, разбира се. Имам информация.
-Има ли ограничение във времето?
-Не, докато свършиш. Та намерих аз една, ама приказка - висока, стройна, хубав бюст... Е, май имаше малко силикон, но малко.
-Добре де, какво й каза? Как си я избра?
-Нищо не казах, тя те поема изцяло. Французойките обикновено са с минижуп, за да става по-бързо, а ти директно питаш колко. Тръгнеш ли да говориш за чувства или нещо от рода, че я харесваш, ще те помисли за луд и ще отиде при следващия. Обикновено стоят по две-три пред вход на кооперация, където има стая под наем, и се редуват. И на нас ни се наложи да чакаме на стълбището, докато стаичката се освободи. Дотук добре, само че аз бях отишъл не на улицата, където проститутките бяха по-евтини, а на друга, за която приятел ми каза, че са по-чисти, по-комфортно било.
-Какво значи по-чисти?
-Ами в стаята има душ, кърпи... На много места имало само умивалник с параван, където се подмиваш и някакви книжни кърпи, с които после се забърсваш.
-Добре де, не се ли страхуваше от болести?
-Защо да се страхувам? Аз винаги имам презервативи, камо ли пък с проститутка. Презервативът е най-сигурният начин, спор няма.
-И й вярваше, че няма да те зарази с венерическа болест?
-Защо трябва да й вярвам? Слагам презерватив и... готово.
-Имах предвид дали си сигурен, че е минала медицински преглед, пък и има мъже, които не обичат презервативите?
-Аз също не ги обичам. Въпросът е, че и чиниите в ресторанта може да са по-зле измити, отколкото самата жена, която си вади хляба с най-древната професия. Имай предвид, че истинските проститутки внимават много повече за себе си, отколкото за другите. Та, всъщност се оказа, че съм отишъл не където моят познат ме е пратил, а на съседната уличка. Научих го при доста неприятни обстоятелства. Човек трябва винаги да си пита за всичко, ама...
-Не се ли договаряте за цени?
-Глупости! Това да не ти е Женският пазар? Там промоции няма, всички са равни. Та качихме се горе, видях душ кабината и се успокоих. Тя дори ме попита ще пия ли едно вино. Естествено - казах аз. Изкъпах се и излязох с един пешкир, преметнат през кръста, а тя бръкна в чантата си и извади малък будилник, който сложи на нощното шкафче. Олеле майко, и какво сега?
-Какво?
-Ами аз секс ли ще правя или ще гледам стрелката как се мести?
-И какво последва?
-Какво... почти нищо. По едно време ми пусна ръка, ама не ми помогна да се възбудя като хората, а аз все часовника гледам. Трябва да ти кажа, че адски се притесних. Стоя, гледам часовника и си викам: Лелеее, само 10 минути остават, а съм си платил за половин час. Пък тя - тук ме хване, там ме пипне, ама аз съм наникъде още. Никаква ерекция, разбираш ли?
-Е добре де, тя все пак не ти ли помогна?
-Абе... малко. То се помага на стар или болен човек. Аз все пак съм на 37...
-Ти какво очакваше от нея?
-Честно да ти кажа, нямах конкретни очаквания, за пръв път ми е с негърка и си мислех, че ще е върхът. Знам само едно, че стрелката на онзи гаден будилник се мести, а аз не мога да си го намеря в гащите. Какво да ми помага, женицата. То се помага, като поне малко си го вдигнал, нали? Започнах и аз да се опипвам, да се намествам... Братче, нищо не става. Часовникът вече е на 20 минути, остават ми 10 - кога да почна, че пък и да свърша, абсурд! По едно време тя разбра, че работата няма да стане. Малко го лапна, малко ме масажира и къде ме пипна, не знам, но аз свърших. Вярно, много измъчено беше, но слава Богу, че не си тръгнах с надути тестити.
-С какво чувство си тръгна?
-Бе кой ти мисли за чувства, тръгнах си с дългове!
-???
-Ми да. Оказа се, че сме превишили времето и са минали още 15 минути. „Господине, - вика ми - дължите ми 100 евро за уговорения половин час и 50 евро, защото ми изгубихте допълнително време. А за мен времето е пари. За тези 15 минути можех да имам още двама клиенти." „Чакай бе, мила, как така? Аз нямам толкова пари в себе си, нали за друго се разбрахме, за 100 евро само?
-Издънка?
-Малко е да се каже. Е, с монетите събрах 85 евро. „Нямате пари?" - попита ме тя. Къде натисна, какво бутна, какво звънна, не знам, но след минута вратата се изпълни с един негър като гардероб. Аз съм 106 кила и 189 см, а той поне 200 кг и 210 см. А тя продължи: „Жан, господинът няма пари!" Трябва да ти кажа, че всички криминални филми, които бях гледал, ми минаха като на лента пред очите. Виждах се в найлонов чувал, удавен в Сена, удушен във ваната, пуснат през прозореца, с изгасена цигара в корема...
...

Пълния текст четете в печатното издание...

Изповед на един турист в Париж Проститутка на изплащане си взех След погребението на татко Не мога да си простя, че се целувах с доктора Как го правят другите Мъже в костюми и жени без бельо Припадна Хвана ни с комшията на калъп В царевицата Добър урок дадох на дъртия коцкар АНДЖЕЛИНА без маската си Намислила съм още по-големи изненади и загадки