Архив (Брой 2 (919) 10-16.I 2012)
Малка красива крадла
Банкерът швейцарец я отведе
Беше отдавна, живеехме в къща в малък квартал, близо до борова горичка. Съседите ни бяха мили и работливи хора, но точно срещу нас живееше семейство, което се отличаваше от останалите. Стопанката, меко казано, беше недотам скопосна жена. Изобщо не можеше да се нарече домакиня, имаше само основно образование и сякаш беше „отнесена от вихъра“. Още от двора й можеше да си представиш какво ще е вътре в двете стаички. Имаха една дъщеря, осмокласничка, която като че ли им беше дар от Бога – изваяна и стройна красавица. Ходеше на училище от дъжд на вятър, бягаше от часовете, лъжеше, обаче как пееше само! Гласът й имаше такъв тембър, че тръпки ме полазваха, като я слушах. Често идваше у нас, знаеше, че много я харесвам, и не ми се сърдеше, когато й се поскарвах. Аз много обичах да си играя с дългата й, естествено руса, гъста коса. Сплитах я на две плитки като Пипи Дългото чорапче или й правех кок. Двете се смеехме и ни беше много забавно.
С всеки изминал ден обаче забелязвахме, че от вкъщи и от двора ни започнаха да изчезват отначало незначителни неща, а с времето и по-скъпи вещи. Докато се чудехме как да постъпим с нея, и самата красавица изчезна. Тръгнала на училище, но вечерта не се върнала, на другия ден също. Родителите й се завайкаха, докато се обади сестрата на майка й, която живееше в крайморски град, и им каза, че дъщеря им е при нея.
Мина пролетта, вече бяха изключили от училище съседското момиче. От майка й разбрахме, че започнала да пее в някакво малко заведение. Аз играех в един танцов състав, с който тръгнахме на турне. След поредното представление с две мои приятелки решихме да разпуснем в едно заведение край морето. На съседната маса имаше мъжка компания, разговаряха за някакъв бизнес, отчасти долавяхме и чужда реч. Всички мъже бяха с елегантни костюми, изискани, със стилни вратовръзки. По едно време светлините изгаснаха и излезе певицата. Компанията на съседната маса се раздвижи, един от тях каза високо: „Ето я! Тази вечер е още по-чаровна, нали?“ Мъжът с акцента не откъсваше очи от нея.
Грабна ме нейният топъл глас, вгледах се по-добре в нея и когато светлините отново се засилиха, дъхът ми спря – разпознах нашето комшийче, малката красива крадла. Не издържах, станах, без да мисля, извадих една роза от вазата и хукнах към сцената. Момичето се стъписа от изненада, прошепна името ми и видях как една сълза се търкулна по бузата му: „Мила лелко, колко се радвам да те видя!“ Прегърна ме силно и ме целуна, после ме помоли да я изчакам, докато свърши.
Когато изпя всичките си песни, първо отиде на съседната маса, целуна по бузата чужденеца, чиито очи грееха от щастие. Прошепна нещо на ухото му и дойде при нас. И развълнувано подхвана: „Леличко, ако знаеш какво е в душата ми! За мен ти си моята втора майка, много те обичам! И се появяваш точно сега, когато в главата ми е пълна бъркотия. Толкова съм щастлива, това, което беше в сънищата ми, сега е наяве – имам микрофон, подиум, светлини, публика, която ми се възхищава и ме аплодира. А в душата ми е топло, защото срещнах любимия човек и точно той ме промени тотално. Ще поправя всички свои грешки! Знам, че много хора ще ме упрекнат за тази връзка, той е 20 години по-възрастен от мен, от Швейцария, банкер. Тук е за няколко месеца по бизнес дела. Сигурно дори майка ми и баща ми ще ми се сърдят, но аз се нуждая от него. Досега не съм обичала никого, от никого не съм получавала това, което той ми дава – ласки, съвети и закрила. Чувствам обичта му, уверена съм, че той ще ми помогне да успея в живота, ще ме отведе от тук. Нека да ти го представя!“
Тя го доведе и швейцарецът, малко притеснен, се извини за лошия си български. Затова пък започна своята откровена изповед, целувайки по бузата певицата. Каза, че тя е неговата принцеса, че щял да се грижи за своето божествено цвете като грижлив градинар. Искал тя да го следва навсякъде. Обичал я от цялото си сърце. Погали косите й и отново я целуна.
И така, двамата заминаха. Връщаха се в България през 5-6 години и винаги правеха по някое чудо. Малката къщичка на съседите се превърна във висока постройка с красиви веранди и много цветя. А при поредното им идване пред съседите спря мерцедес S класа, от едната врата слезе банкерът, след него нашето момиче, вече дипломирана лекарка, и отзад един след друг изскочиха тримата им синове. В очите й прочетох увереност: „Това, което желае сърцето, го правят умът и ръцете!“ (За конкурса „Има и такава любов“)
Мирела
 |
 |
 |
нашите гости
Рени
|
Вики от МАСТИЛО
|
Александра Жекова
|
Искрен Пецов
|
