Хотел на колела

Случката, която се изкушавам да споделя с вас, е колкото тъжна, толкова и смешна. Но все пак –  моите поздравления за всички онези изобретателни и бедни пенсионери, които са открили оригинален начин да позакърпят семейния бюджет в студената зима.
Обикновено пътувам за работа с тролей №5 до „Орлов мост“, после се прекачвам на бързите автобуси, защото спестявам 10 спирки и 15 минути време. Истина е, че превозните средства по тези две линии са най-новите и най-комфорните в столичния градски транспорт. По-просторни, по-леко возят и най-важното – отоплени. Откакто застудя, ми прави впечатление, че много възрастни хора – мъже и жени над 70-те, се возят в часовете, когато младите бързат за работа. И почти всички дремят на седалките. Последния път, миналата сряда, в автобус 204 един мъж и седем жени бяха заели 4 двойни седалки. Зимното слънце проникваше ласкаво през стъклата откъм тяхната страна, а те се бяха отпуснали и притворили очи, сякаш медитираха. Не знам защо, но ми заприличаха на симпатичните коали от филмите, които заспивайки по клоните на евкалиптовите дървета, тупват на земята, без да усетят и да прекъснат съня си. И се засмях. Жената до мен се наведе и започна шепнешком да ми говори: „Не е за смях, тъжно е. Те не са единствените, намерили начин да убият деня си по-приятно и икономично. Масово пенсионерите в София още от ранни зори се мятат в превозните средства, знаят кои са най-топли, сядат и се возят от първата до последната спирка и обратно няколко часа. После отиват в някой от моловете, там също е отоплено. Разхождат се в магазините, гледат и красивите стоки, без да ги докосват, само си пълнят очите. По някое време сядат да починат и към 16 ч се отправят към домовете си, за да се приберат, преди да се е стъмнило. Вечерят, завиват се като пашкули в дебели завивки и гледат любимите си сериали. Знам го от съседката си - и те били групичка, която убива времето по този начин. Все ми повтаря, че старите хора в София били щастливци, защото ползват карти за цялата градска мрежа на цена 8 лева за месец. Докато в другите големи градове такъв бонус не съществувал. Старост-нерадост, знаете поговорката!" - заключи събеседничката ми, пожела ми успешен ден и се понесе към изхода на автобуса.
След две спирки слязох и аз, но през целия ден разговорът с непознатата жена не излизаше от главата ми. Беше ми жал за възрастните пенсионери и в същото време се чувствах неловко. Защото много често сутрин в градския транспорт ставах свидетел на ругатните към тях: къде са тръгнали тия старци да се бутат от ранни зори в превозните средства, точно когато хората отиват на работа, вместо да си седят до обяд по домовете на топло. Някои дори се възмущаваха на глас, че общината била виновна, дето им позволявала да се возят по цял ден на символични цени. Да си призная, не съм се обаждала, но и аз бях на това мнение. От което сега се срамувам. Защото тези старци са нашите родители, на които почти не са им останали радости в живота. Грехота е да им отнемаме и тази.
Галя Стайкова, 32 г. от София

На страницата още:

Повече от 20 години
Черна магия преследва мъжа ми

Самотата е страшна
Не искам домът ми да пустее