Не искам кърпена любов

Реших и аз да ви разкажа за своя несполучлив брак и как стигнах до развод.
Със Сиса се запознахме на абитуриентския си бал, беше от друго училище, с което бяхме в едно и също заведение. Харесахме се от пръв поглед и в началото започнахме телефонна любов, а после все по-често се срещахме. Не мина много време и се оженихме. След година ни се роди дъщеричка, живеехме си добре. И двамата завършихме висше образование задочно, станахме икономисти. Само че Сиса нямаше работа. Тръгна уж да си търси, докато майка ми гледаше детето. Днес тъй, утре тъй, вместо работа съпругата ми си намери любовник.
Признавам, и през ум не ми минаваше, че може да ми изневери. Обичах я и й вярвах. Но нали хората казват, че чуждото е сладко като мед и моята Сиса пожела да си оближе пръстите. Вкъщи нищо не й липсваше, обаче на нея й се искаше да е модерна – да има и съпруг, и любовник.
И понеже беше малко вятърничава, стигна дотам, че позволяваше на любовника си да я докарва с колата до входа на блока, в който живеехме. Обаче дяволът си няма работа, една вечер валеше сняг и аз реших да отида да я посрещна на автобусната спирка. Така видях как пред нас спря непозната кола, от която слезе моята Сиса. Хъката-мъката, призна си всичко. На другия ден майка й и баща й пристигнаха вкъщи, започнаха да й се карат, дори баща й вдигна ръка да я бие. Намесих се и ги спрях. Казах им: "Бабо и дядо, оставете я, тя ще си чука главата! Самият аз нито ще я бия, нито ще й крещя, но още утре подавам молба за развод." И го направих!
Сега ме моли да се съберем, оправдава се, че е постъпила лекомислено. Макар все още да съм сам, дори през ум не ми минава да я прибера обратно. Не желая кърпена любов!
След горчивия опит бих искал да кажа на всички – ако не можете хитро и безопасно да изневерявате, по-добре не се захващайте! Кръшкането не е лъжица за всяка уста. (За конкурса „Изневярата не е за всеки”)

Тодор от Б.