Венчахме се на морския бряг

-Милена, кой те запали по театъра?
-В нашето семейство четири поколения назад са актьори – прадядо ми е един от основателите на театъра в Силистра. И всички след него  -  баба, дядо, майка ми, баща ми, чичо ми, също. Израснала съм в Бургаския театър и да тръгна по този път беше най-естественото нещо на света. Кандидатствах и ме приеха в НАТФИЗ в класа на Стефан Данаилов. 
-Кой е най-запомнящият се спомен от детството ти?
-Много подигравки отнесох като малка заради това, че съм слаба, а аз бях наистина много слаба. Косата ми беше дълга – стигаше чак до под дупето ми. Викаха ми Скелет и Тракащи кокали. Знаеш ли колко съм ревала по тоя повод! Всичко това обаче продължи до осми клас, когато ме приеха в Художествената гимназия в Бургас. Осъзнах се като човек, хвана ме един върл пубертет и им разказах играта на всички – направо подивях! Слушах алтернативна музика, ходех със скъсани дънки, носех блузи с ръкави до земята и – естествено – кубинки. Обръснах си и косата над ушите и вече  не бях Тракащи кокали, а станах Лудият Макс. Никога обаче не съм била агресивна.
-Явно на родителите ти не им е било много лесно с теб.
-О, така си е! А като бях зле, просто изпадах в една от моите депресии.  Бях на дванайсет, когато нашите се разведоха и аз останах при мама. Имах си детска стая и като ме налегнеше депресията, си рисувах по стените – не с четки, а с пръсти. Ефектът беше страхотен, защото рисувах върху розов латекс, покрит с блажна боя – сама си я измислих тази техника (смее се). Жалко, че не продължих с художествената гимназия.
-Защо, какво се случи?
-Защото имах конфликт с математичката, която не ме хареса още в мига, в който ме видя, и заради нея повтарях осми клас. Тогава получих страхова невроза и мама ме води да ми леят куршум. Уж след това всичко беше наред, но за зла участ със същата учителка се срещнахме отново в десети клас. И когато ми писа двойка за срока, казах – сбогом, художествена гимназия, отивам да си живея живота спокойно! Завърших реалната гимназия и спрях да се занимавам с рисуване.
-Но пък след това си се посветила на театъра!
-Да, всичко се промени, след като дойдох в София. Тук срещнах и голямата си любов – Орлин.
-Къде се запознахте?
-С него бяхме в един курс в НАТФИЗ. Преживели сме какво ли не. Няма да забравя как си купихме първата обща вещ – пералнята. Хванахме се като хамали - изнасяхме противогази от един училищен склад, отърсвахме ги от талка, после ги талкирахме отново и ги връщахме обратно в склада, но спечелихме 600 лв.! После дойде тежката зима на 1997 г., която изкарахме на препечени филийки, намазани със свинска мас. И когато накрая се роди синът ни – Орлин - младши, решихме, че сме преживели достатъчно заедно и е време да се венчаем в църква.
-Къде се венчахте?
-Бяхме наели къща в Странджа, на 4 км от Лозенец, където най-често ходим на море. Трябваше да ни венчае един познат поп. Събрахме цял куп приятели – някои вече бяха там на палатки, други дойдоха специално заради нас. Сутринта в деня на събитието обаче майка ми се обади, че попът получил остра бъбречна криза и влязъл в болница. Ние се поомърлушихме, но отидохме на плажа и казахме на хората, че венчавката се отменя.
-И какво се случи после?
-Ами вечерта всички изчезнаха мистериозно някъде и ние с Орлин тръгнахме да се прибираме. И изведнъж по пясъка се зададе едно шествие, начело с един от приятелите ни, облечен в бяла роба. Носеше кутия от нескафе с китка магданоз в нея. Подариха ни халки, направени от раковини и украсени със залепено стъкълце от бирена бутилка. Метнаха ми на главата един сребрист плажен шал, поставиха ни венци, украсени с раковини, вместо корони. После се подписахме върху пясъка с някакви клечки, поръсиха ни с магданоз и така се венчахме пред Нептун. Толкова ми стана мило, че ревах през цялото време!
-Какво обичате да правите заедно – ти и двамата Орлиновци?
-Да катерим планини и да правим преходи заедно, да играем хек. Имаме си и едно наше вълшебно местенце на 15 км от София, където си купихме 700 кв. м. Там садим краставици, тиквички, домати, ягоди, моркови, копър и магданоз. Това е най-страхотното разтоварване! А когато си построим и къщата, ще си направя ателие на тавана и там ще рисувам.
-Приличаш ли по нещо на героинята си Гери от „Етажна собственост“?

Пълния текст четете в печатното издание...