Сутринта на 26 януари 2012 година е. Машините, които почистват цяла нощ улиците, не смогват. Вятър със 70 км/ч фучи, вие и вдига от земята натрупания вече сняг, завърта го като фуния и го смесва с падащия.  Получава се една студена, боцкаща те в лицето пелена от сняг, който пълни ботушите, вмъква се под палтата, нахлува в яките и аха  да те събори върху преспите.
В тази тежка климатична ситуация хора продължават да се раждат, да боледуват. Почина един български Дон Кихот - актьорът Коста Цонев, а на 25.01. на 99 г. и 8 м. в съня си почина и една скромна, но необикновена жена - моята баба Катерина. Казват, че добрите хора си отиват така.
Тя живя скромно, въпреки известния разкош, който й бе предоставил за известно време животът й със съпруг зъболекар, завършил стоматология в Нанси, Франция. В дома на баба ми навремето е имало слугинчета, но тя перяла, чистела и готвела наравно с тях. Когато приемали гости, тя свирела на пиано, заедно с двете си деца.
Лятно време, освен мен и сестра ми, при нея идваше и сестрата на дядо с двете си деца. Баба Катерина вече нямаше слугини, но нямаше кътче непочистено, нищо неизгладено и ден без първо, второ и трето плюс вкусни и засукани закуски и вечери. На 74 г. започна да строи апартамент на мястото на къщата и понеже нямаше пари за работници, сама тикаше нагоре до втория етаж количките със строителни материали или багаж. Тогава се хранеше само с хляб и кисело мляко. Умееше всичко и казваше: ”Щом някой е могъл да направи това, значи и аз мога!” Нито веднъж не се оплака и все отговаряше с усмивка, че е добре. Допреди два месеца умът й беше бистър и рецитираше басни от Лафонтен на френски, а „Евгени Онегин” на руски - спомени от педагогическата гимназия, която беше завършила в Шумен. Почина без нито една пломба и без нито един изваден зъб! Всички, които я познаваха, я обикваха и запомняха, защото тя не обиди никого през целия си живот, а само помагаше.
Бог да прости тази изстрадала женица! А аз искам да изкажа своята голяма благодарност към Обреден дом - Русе. Всичко за погребението й беше идеално и точно организирано, въпреки извънредните метеорологични условия. Отец Минко дойде на минутата, катафалката и микробусът, и  носачите също. Гробарите бяха готови и никой не поиска пари допълнително от тези, които платихме в Обредния дом! Горещо благодарим на тези хора!

Елена Богданова - Влайкова

За многоликия живот можете да научите още и от изповедите:

Нагла
Крадла на семейни мъже

От ревност
Превърнал я в истинска затворничка

Хора като нас - Албена Величкова от Центъра за култура, творчество, екология
Да подадеш ръка - това е щастие

Житейски драми от журналистическия бележник
Страх от обвързване

Само на 25
Вече се нуждае от трансплантация

Нещата от живота
Лекомислено убиха любовта си