Архив (Брой 14 (931) 3-9.IV 2012)

Шарен свят

Личности, които винаги ще помним

Невена Коканова

Когато е в Кан, в светлините на прожекторите, сред най-големите филмови звезди в света, тя е само на 23 години. А председателят на журито - големият френски писател Андре Мороа, я посреща пред прочутия червен килим и целува ръката й с думите: ”Вие ме развълнувахте!” Това се случва пред великите Фелини, Висконти, Хичкок, Клаудия Кардинале, Жана Моро, Грегъри Пек, Бърт Ланкастър. А българският ”Тютюн” е в компанията на филми шедьоври. Ирина се превръща в ролята на живота й.
Драматизмът е в това, че Невена Коканова не била приемана от Художествения съвет за подходящата. Имало и натиск от ЦК на БКП за други претендентки. Критиците били смутени - Венчето била невзрачно русоляво момиче, невисока, непредизвикателна по хубост и поведение. А се очаквало да изгради на екрана гордата, непокорна и дръзко красива Ирина. Първо обаче я качили на токчета, после боядисали косата й черна, походката станала грациозна... Докато пред камерите не застанала една друга Невена. Между другото тя остана в образа на Ирина дори в обноските и в облеклото си. А ако "Крадецът на праскови" бе сниман в Италия или във Франция, щеше да й донесе световна слава и милиони.
Невена е една от безспорните личности, които времето не компрометира, просто защото няма с какво. Отиде си от този свят с много от своите тайни. Малцина знаят, че голямата й страст е била рисуването. Баща й обаче - полковник от армията на Негово Величество, не позволил да се запише в художествена гимназия и това се оказало съдбoносно. Макар кандидатстването й във ВИТИЗ да е било неуспешно, тя не се отказала... Актьорът Чочо Попйорданов я видял за първи път, когато бил на 7 г. Ето какво си спомня: "Да онемееш от любов по една жена толкова малък е изключително преживяване. Тя направи за мен едни рисунки, само за мен,  и стихотворения написа само за мен." Рисунки, за които почти никой не знае. Радой Ралин открил случайно нейния талант, докато гледал как скицира, и я помолил да илюстрира една от неговите книги.
Невена и съпругът й Любомир Шарланджиев не можели да имат дете. Тя споделила със Стоянка Мутафова колко я измъчва това. Депресирала се, затваряла се в себе си, отказвала роли. Мутафова й дала съвет да си осиновят дете. Невена и Шарлето отишли в провинциален дом за сираци, където видели красивата Теодора. Двегодишното момиченце имало бадемови очи, които се въртели любопитно, гризяло кокетно вафличка, почесвало си нослето и навивало с пръстче къдриците си. Невена без колебание го грабнала. Когато детето поотраснало, започнали да умуват дали да й разкрият, че е осиновена. В крайна сметка решили да изчакат, за да не я травмират през пубертета. Една вечер обаче осмокласничката се прибрала вкъщи и казала, че знае всичко. И че ги обича като родни баща и майка. Невена избухнала в сълзи и прегърнала дъщеря си. Мислела, че Теодора е научила от някого в училище, а се оказало, че доброжелателката е известна колежка на Невена.
Коканова беше много обичана и много обичаше. Нищо чудно, че толкова мъже се влюбваха в нея. Първият безспорно е сръбската кинолегенда Раде Маркович, партньорът й от “Крадецът на праскови”. Той признава за любовта си с Невена - за грешната любов, за която всички са знаели, но никой никога не говорел. Любов, която продължила 7 години. Маркович се развежда с жена си, за да чака Невена, която никога не заживява с него. Актьорът казва, че Въло Радев всъщност е снимал документален филм за любовта между двамата.
Сърцето й по-късно било пленено от моряка Лъчезар, който бил с десет години по-млад. Тогава тя си купила селска къща в Габровския Балкан, в Иглика. Лъчезар се преместил при любимата си... Той починал мистериозно край бреговете на Ню Орлиънс - колеги го открили бездиханен в каютата му. Смъртта му потопила в сълзи Коканова.
Друг мъж, който бил покорен от любовта й, е Марин Денев - български учен от Швеция.
...

Пълния текст четете в печатното издание...

Кой каквото си намери – негово си е

Госпожа Корнелия Даракчиева - вдовица от много години, и семейство Златеви живееха в съседни вили. Тя имаше кокошки, а те - градина. Така постепенно разбирателството им се изроди в постоянни скандали, защото кокошките прескачаха оградата и ровeха в чуждата градина.
Госпожа Корнелия обвиняваше Златеви, че примамват най-шавливата й кокошка да снася в техния двор и в техните храсти. А яйцата й до едно били с два жълтъка. Корнелия беше кръстила кокошката си Розичка и хората по улицата все се чудеха каква е тази китка, заради която през оградата хвърчат ядни оплювки и тихи псувни. Госпожа Мима Златева много-много не приказваше, но мъжът й Ванчо говореше и за двамата. Именно той - пенсиониран учител по математика, все още строен и напорист, даваше пълен словесен отпор на Корнелия, когато тя се развихряше. Той стоеше с часове по сини спортни шорти до оградата и на всяка дума на Корни връщаше десет – още по-гневни и по-хапливи. В интерес на истината Ванчо на няколко пъти беше намирал в едно кьоше на градината пресни яйчица и тихо, без да каже дори на Мима, ги прибавял към другите в хладилника. Тъй, де - „кой каквото си намери, негово си е”. Естествено, той твърдеше пред госпожа Корни, че яйца не е виждал дори с крайчеца на окото си, камо ли такива с два жълтъка...
Една сутрин, след като жена му замина с раздрънканото рейсче към града, където имаше счетоводна фирма, Ванчо взе мотичката и реши да пообиколи градината. И там, в западния край, където някой беше издънил няколко камъка от оградата, а друг някой беше замаскирал дупката със стари клони, Ванчо завари една доста по-голяма от Розичка кокошчица, облечена в тясна блузка и още по-тясна пола, изпод която се подаваха хубави крака със слънчев тен. Самата Корни беше дошла да види къде инатливата Розичка си прави полог и снася. Този път госпожа Корнелия беше кротка и дори срамежлива, пристъпваше от крак на крак, въртеше очи, на които този път беше сложила по една черта с черен молив. За кого ли се беше нагласила така рано-рано? Че дори беше сложила бели обувки с токчета! Кой ходи на село с обувки с токчета, всички джапат с чехли или сандали. Ванчо понечи да отвори уста и да каже, че той яйца не е виждал тука, хич да не се хаби да му кряска, но тъй си остана с отворена уста, защото...
...

Пълния текст четете в печатното издание...


И какво би бил светът без:

(Мело) драми
Любов по време на буря

 

On-LineAbonament

4294967295