Архив (Брой 30 (947) 24-30.VII 2012)

ОТ ДНЕС

ОНЛАЙН ВЕСТНИК ЛИЧНА ДРАМА


НОВО * НОВО * НОВО


ОНЛАЙН

ВЕСТНИК

ЛИЧНА ДРАМА


Скъпи приятели от България и чужбина, още едно ваше и наше желание се сбъдна – вече може да четете онлайн любимия си вестник чрез виртуалната библиотека

repbg.com




Истории с неочакван край
Шампанско вместо шамар

Тихомир беше първата ми любов. Не знам дали всеки носи послание в името си, но той наистина беше кротък, тих, вглъбен в някакъв свой вътрешен мир и пълен отличник. Дойде от чужбина в 10-и клас, баща му е бил дълги години на дипломатическа служба. Английският му беше като матерен език, а в обноските му имаше нещо подчертано джентълменско. Момичетата от класа луднаха по него от самото начало, а момчетата го посрещнаха враждебно.

Аз обаче се оказах късметлийката. Класната го накара да седне до мен, аз единствена седях сама на чина. След два месеца ситуацията коренно се промени. Тишо се вля в баскетболния отбор на училището и макар да бе класи над останалите като играч, отказа на треньора да стане капитан и да измести Митко - също наш съученик, с което се издигна в очите на останалите. Сформира и музикална група и издейства от директорката да правим в петък след часовете дискотека в гимнастическия салон. А когато направи купон на вилата им по случай рождения си ден, на който присъствахме към 50-ина души от трите паралелки десетокласници, беше признат за неформален лидер на випуска. Въпреки това не демонстрираше превъзходство или самочувствие.
В края на годината класната ни организира екскурзия по исторически места, тя преподаваше този предмет, и тогава с Тишо станахме гаджета.  До този момент всеки от нас е бил влюбен в другия, но не е смеел да го признае, страхувайки се чувствата му да не се окажат несподелени. Беше много красиво, защото до този момент и двамата бяхме девствени. Решихме да не се крием и още сутринта, на закуската, афиширахме връзката си. За наша радост съучениците ни изобщо не се изненадаха, дори подхвърлиха, че отдавна са очаквали да се случи.
Завършихме гимназия, на абитуриентската вечер бяхме най-красивата двойка, после кандидатствахме и всеки  бе приет там, където желаеше. През всичките години на следването не се уморихме да се обичаме. Но тъй като и двамата бяхме много амбициозни, отлагахме сватбата за след дипломирането. И тогава дойде разривът. Тишо направил проучване, че в Австралия хората с неговата специалност получават много пари и дори си подал документите. За мен това бе удар под кръста. Точно тогава мама беше много болна, лекарите й даваха само няколко месеца живот и бе абсурдно да я изоставя. Освен това страната на кенгуруто и аборигените бе на другия край на света. Отказах да тръгна с него, разменихме си доста неприятни реплики. Той беше гневен, че не проявявам разбиране, в България щял да работи за жълти стотинки, с които не можел да издържа семейство, да не говорим за дете. Аз изпаднах в истерия, защото не можех да повярвам, че ще се съгласи да оставя майка си на смъртния й одър в ръцете на татко, който се поддържаше само с успокоителни.
Разделихме се, Тишо замина, мама почина, а татко се пенсионира, купи стара селска къща в Троянския балкан. Със сълзи на очи ми призна, че ако не се занимава с двор, градинка и животинки, сигурно ще стигне до психиатрията. Животът му без мама нямал смисъл, а и трябвало да ме остави да поема своя в ръцете си. Не само го разбрах, но и го подкрепих - виждах, че с всеки изминал ден той отпадаше физически.
Ходех често на село да го виждам и се успокоих, че там се чувства идеално.
Така се изнизаха две години. Нямах никакво намерение да създавам нова връзка, но някак случайно колегата ми Ники се залепи за мен. Беше много нещастен, че гаджето му го зарязало и заминало в Италия заради някакъв богат продуцент. Виждах в него сродна душа, съчувствах на любовната му мъка и го допуснах съвсем близо до себе си. В началото ходехме на кафе в обедната почивка, после тръгнахме по заведения след работно време и накрая го ударихме на преспиване у нас или у тях. Той също живееше сам, правеше ми впечатление, че домът му е много чист и подреден, а той самият беше по-прибран и от мен. Освен това беше много интелигентен, духовит и забавен, не делеше работата на женска и мъжка, когато оставаше при мен, поемаше голяма част от задълженията. В секса не беше така добър като Тишо, но аз си го обяснявах с това, че чувствата ни с него бяха много силни, от тук и желанието ни да се любим. Докато с Ники всичко беше много спокойно, нежно, топло. Имало е вечери, когато се прегръщахме и заспивахме като уморени от игрите деца, а сутрин се събуждахме с усмивка и целувка. Докато се оправя в банята, Ники - татаникайки си - приготвяше кафето и сандвичите, не го мързеше дори да сложи на масата чиста покривка. С две думи, с Ники се живееше  безпроблемно и приятно. Затова когато ми предложи да се оженим, не се колебах дълго и се съгласих. Знаех, че никога повече няма да обичам мъж като Тишо, затова заложих на спокойствието в брака, което Ники щеше да ми осигури.
Половин година след сватбата съпругът ми някак се промени. Стана неспокоен, намери си работа в друга фирма, често започна да ходи в командировки и да отсъства от дома. А когато се прибереше, се оплакваше от главоболие или преумора и се забиваше в спалнята.
Тъкмо смятах да проведа откровен разговор с него, мисълта, че има намесена жена, беше започнала да ме гложди, когато неочаквано ми се обади Тишо. Цяла седмица му затварях телефона и отказвах да се срещнем, накрая се съгласих - при условие че ще изпием по едно кафе като стари приятели.
Едно мислех, друго излезе. Още щом го видях, капитулирах. Тишо беше възмъжал и още по-красив. В момента, в който ме прегърна и потърси устните ми, и двамата забравихме за света около нас. Разбрах, че се е върнал окончателно и безкрайно съжалява за авантюрата Австралия. От него не ставало емигрант, но по-важното било, че не можел да живее без мен. Нямало ден, без да се псува и проклина, че е изпуснал шанса на живота си, но имал двегодишен договор с фирмата, а неустойките за прекъсването му били огромни. Отворих уста да му кажа, че съм омъжена, а той сякаш прочете мислите ми, запуши я със страстна целувка, а после се усмихна дяволито и каза изобщо да не го занимавам с брака си. Разбрал всичко от приятелките ми, но нищо не било в състояние да го спре да ме разведе. Щял да се срещне с Ники и да поговорят по мъжки.
Аз обаче не бях готова, не можех да нараня съпруга си, сервирайки му новината, още по-малко да позволя Тишо да ми бъде адвокат. Затова помолих за отсрочка от месец-два, докато намеря най-подходящата форма. Имах предвид подозрението, че Ники има връзка с друга, което би облекчило раздялата ни. В случая неговите командировки и отсъствия ни улесняваха много, защото с Тишо ги използвахме, за да наваксаме изгубеното време. Отново си спомних какво значи секс, когато сърцето, душата и всяка фибра от тялото ти го желаят.
Два месеца след завръщането на Тишо, Ники ми съобщи, че е резервирал за една седмица СПА почивка в луксозен хотел във Велинград. Чувствал се напълно изтощен, имал нужда да се отпусне. Усетих, че нещо крие и държи на всяка цена да замине сам, затова настоях да тръгна с него, от което на лицето му се изписа такова разочарование, че вече бях сигурна, че ще ходи с любовницата си. Още по-добре, си казах, едва ли ще намеря по-подходящ момент за дълго отлагания разговор. Тишо предложи да дойде и той, щял да си наеме стая в същия хотел, та ако станело напечено и Ники ми посегнел, да не допусне да ме пребие. Категорично отказах и го уверих, че ще се справя сама.
СПА центърът си заслужаваше цената, ако човек отиваше с намерение да прави процедури, да си почива и забавлява. Но аз имах да изпълнявам важна мисия, затова отказах на съпруга си да го придружа в сауната, басейна и на масаж, от което той видимо се зарадва, облече хавлията и изчезна, свиркайки си. Нямаше го целия следобед, а като се върна, се оплака от адско главоболие, пи някакво хапче и си легна. Освен болката обаче, на лицето му беше изписано, че е нещастен. Такъв бе  погледът му, когато страдаше, че гаджето му го беше изоставило. На вечеря отидох сама - не бил гладен и продължи да лежи, завит презглава.
Интуиция ли беше, или е трябвало да се случи, но през нощта се събудих без повод. Нещо бе смутило съня ми. Светнах нощната лампа, видях, че Ники го няма и без да се колебая, наметнах жилетка и излязох тихо навън. Хотелът беше обграден от красив малък парк, в който цареше пълна тишина, само дискретни лампи тук-там хвърляха мека светлина между дърветата и цветята. Сетивата ми подсказваха да избягвам алеите, затова стъпвах леко по тревните площи и се промушвах през храстите, за да избегна осветените места. След няколко минути видях два силуета да се целуват на пейка, закътана в дъното на парка. Приближих на пръсти, чух, че шепнат, спорейки, после отново се зацелуваха страстно. Бях повече от сигурна, че Ники е с жената, която от месеци стои между нас, осъзнавах, че това решава безболезнено и моя проблем, затова застанах на метър зад тях и силно се изкашлях. Двамата скочиха едновременно и се обърнаха срещу мен, а аз едва не припаднах. Единият наистина беше Ники - съпругът ми, но другият, с когото допреди минута се целуваше, също беше мъж.
Не можех в тъмнината да видя дали Ники е пребледнял, или почервенял от притеснение, само вдигна трепереща ръка с намерение да ми каже нещо, защото от гърлото му не излизаше глас, а някакви хрипове. Горкият, сигурно ако не реагирах веднага, можеше и удар да получи. Аз обаче се засмях весело, приближих се, потупах го по рамото и му казах да се стегне, защото съм идвала да му кажа, че от два месеца му изневерявам със старото си гадже Тихомир, който се е върнал от Австралия и иска да се разведа, за да се оженим с него. Настъпи минута мълчание, после Ники и мъжът до него започнаха да плачат от радост, да ме прегръщат и целуват по бузите. Оказа се, че това е Боби - бившето гадже на съпруга ми, който също се върнал при старата си любов, дълбоко разочарован от богатия италианец.
Без да губя време, се обадих на Тишо, съобщих му добрата новина, а той пощуря от радост и каза, че веднага навлича дънки и яке и подпалва колата. А ние тримата отидохме в нашата стая, Боби донесе отлежало уиски и до сутринта пресушихме бутилката. Така ни завари Тишо – пияни и щастливи. В негова чест гръмнахме и бутилка шампанско, която той предвидливо купил от бензиностанция по пътя.
Най-хубавото в цялата история е това, че на сватбата ни Ники и Боби ни станаха кумове и вече две години не пропускаме да сме заедно на празниците. А дъщеричката ни, която през май навърши годинка, кръстихме Никол.
Ева


ЧЕТИВО ЗА ДЕНЯ - 25 юли 2012 г

Така ми било писано
Родих две деца без баща

Чакам с нетърпение всеки вторник, за да прочета нещо за живота на другите. Изведнъж почувствах необходимост да ви разкажа и своята история.
Израснах в семейство на разведени родители. Бяхме много бедни, понякога майка ми продаваше шишета и буркани, за да купи със стотинките хляб. След време тя ни съобщи, че си има приятел и може да се оженят. Отначало се зарадвахме. Надявахме се, че ще имаме баща, който да си грижи за нас. Уви, всичко тръгна с главата надолу. Той и неговите роднини не ни искаха. След време все пак свикна с нас и реши да ни осинови. Сигурно е било под въздействието на мама, защото тя беше много властна жена. Командваше всички.
Много исках да продължа да уча, но не ми позволиха - първо по финансови причини и второ да не се разхайтвам. Така казваше мама. Тя не харесваше и приятеля ми, в когото бях влюбена. Набързо се споразумяха с наши познати и ме омъжиха за техен братовчед. Примирих се. Обещаха ми, че ще мога да уча, макар и женена.
Съпругът ми имаше мотор, от който почти не слизаше. Един ден, след като пил алкохол, се блъснал в мантинелата на шосето. Загина на място. Преживях го много тежко, защото бях бременна. Родих, нашите ми помагаха. В един момент майка започна да ме навива, че трябва да се омъжа повторно заради детето. Междувременно ме бяха приели в учителски институт. Започнах да уча задочно, през това време баба се грижеше за момченцето ми.
Роднини ме запознаха с разведен мъж, който в началото ми хареса. Говореше хубави неща, обещаваше, че ще приеме сина ми като свой. Повярвах му. Събрахме се да живеем заедно и всичко беше добре до момента, в който решихме да сключим брак, защото отново бях бременна. Случайно разбрах, че докато ходя на лекции, той тайно се виждал с друга жена. Изгоних го и реших отново да родя и отгледам детето сама.
Синовете ми вече пораснаха, станаха мъже. Купих си жилище без ничия помощ. Не знам защо имах чувството, че майка ми завижда на всяко хубаво нещо, което ми се случва. Винаги държеше повече на брат ми. Дори започна да настройва децата против мен. А те милите, имаха труден пубертет. Преодолях всичко, разбира се, с цената на здравето си. Скарахме се с майка ми и не си говорехме цели 7 години. Брат ми, за да запази семейството си от намесата й, замина в чужбина. Стана така, че тя се разболя и за един месец почина. Преди това поиска прошка от всички ни. А как да й простим, когато тя ни опропасти живота?!
Вторият ми баща остана сам, но нали съм с добро сърце, го прибрах при себе си. Понякога се питам кога най-после ще бъда щастлива и аз? Вече 22 г. съм сама и бял ден не съм видяла. Пускала съм си обяви за запознанство, ала и там не ми върви. Повечето мъже търсят жена без деца. Съжалявам, но не мога да си изхвърля децата, за да стана прислужница на някого. Надявах се все пак да открия човек, с който да се разбираме, а не да продължавам да изпитвам единствено горчилката на този живот. Та аз съм все още само на 43 г.!

П.
Шанс Напиши своята история Полезно

On-LineAbonament

4294967295