Синът ми живя само три часа, но въпреки това ни подари много любов и безкрайно топли мигове

Колко години трябва да прекараме на този свят, за да наречем живота си пълноценен? Казвам се Яна и смятам, че не е важно колко сме живели, а как. Ако сме запълнили живота си с любов, то тогава съществуването ни не е било напразно. Със съпруга ми се запознахме в университета и година по-късно се оженихме. Бях много щастлива, когато забременях, въпреки мрачните прогнози на лекарите. Имам наследствени заболявания, които значително усложняваха бременността ми. Все пак със съпруга ми решихме да рискуваме и за да доведем детето ни благополучно на този свят, стриктно спазвах лекарските препоръки.

Всичко вървеше гладко, бебето се развиваше добре, но в 26-тата седмица внезапно почувствах силна болка в долната част на корема. Уплаших се, че нещо лошо се случва и побързах да извикам линейка. В болницата започнах преждевременно да раждам и час по-късно на бял свят дойде малкият ми син, когото нарекохме Ангел. Колкото и силно да го исках, напълно осъзнавах, че бебето ми няма да оцелее. Прекалено слабо и немощно беше. Взех телефона и се обадих на близките си, умолявайки ги веднага да дойдат в болницата.

Исках цялото ми семейство да се запознае с Ангел, а после да се сбогуват завинаги с него. Синът ми живя само три часа, но въпреки това ни подари много любов и безкрайно топли мигове. Със съпруга ми не спирахме да му шептим, че го обичаме и никога няма да го забравим. Исках да бъда уверена, че синът ни ще усети нашата обич. Споделям личната си драма с вас, за да подкрепя всички онези родители, които са загубили новороденото си дете. Един ден ще се сбогуваме с близките си на този свят и само спомените за любовта, която сме им дарили, ще топлят наранените ни сърца.