Да се пазя да укорявам и да не се подигравам на хората

Марк Аврелий е 16-и император на римската империя – от 161 до 180 г. Жив образец на платоновия идеал за владетел-философ. Според историците неговият възвишен и сериозен характер бил събирателен образ на римските добродетели. Получил блестящо образование, той бил благороден и сдържан в поведението си. Властването му съвпада с епохата наречена „Златен век“ на Римската империя. Представяме ви някои от съветите, които Марк Аврелий отправя към самия себе си, стигнали до нас като сборник от записките на императора – „Към себе си“. Уникално четиво, което ни припомня, че ценностите са едни и същи и в зората на летоброенето, и днес.

• Да не бъда нито от зелените, нито от сините, нито за късите, нито за дългите щитове.
• Да се нуждая от малко.
• Сам да си върша работата, да не се занимавам с много неща наведнъж и да не допускам до себе си клевети.
• Да понасям да ми се говори открито.
• Да помня, че характерът ми се нуждае от оправяне и постоянни грижи.
• Да не влизам в софистически спорове и да не пиша на отвлечени теми, нито да произнасям подбудителни слова и да се стремя да изумя хората, представяйки се за човек, който се занимава с много работи или върши благодеяния.
• Спрямо разсърдилите се или провинилите се да се показвам отстъпчив и готов за помирение, щом пожелаят да дойдат при мене.
• Да чета внимателно, а не да се задоволявам с един общ поглед, и да не се съгласявам лесно с хора, които говорят за нещата отгоре-отгоре.
• Винаги да бъда еднакъв — при силна мъка, когато съм загубил дете, при дълга болест.
• Да не показвам отегчение, когато някому нещо се обяснява.
• Да се науча как да приемам добрините, които е прието да се правят между приятели — нито отстъпвайки пред тяхната настоятелност, нито отпращайки ги грубо.
• Да понасям простите хора и тези, които не се опират на теоретически принципи.
• Никога да не допускам дори само външно да изразя гняв или някакво друго чувство, но да бъда колкото се може по-незасегнат от чувства и същевременно преизпълнен с привързаност. И да говоря добро за другите без много шум.
• Да се пазя да укорявам и да не се подигравам на човек, произнесъл варварска дума или нещо неправилно или неблагозвучно.
• Да обърна внимание в какво клеветничество, двуличие и лукавство изпадат тираните и че така наречените у нас патриции са доста безчувствени хора.
• Когато приятел ме вини за нещо, и дори укорът му да е неоснователен, да се опитам да възстановя обичайните отношения...И да се отнасям с истинска обич към децата си.
• Ревностно да върша добрини и да бъда щедър...Да не лицемеря с тези, които съм порицал. И да не се налага приятелите ми да гадаят какво искам и какво не искам, а да е ясно.
• Да запазвам доброто си настроение и при други трудни обстоятелства, а също и в болест.
• Да изпълнявам задачите си, без да се оплаквам. Когато говоря за нещо, всички да вярват, че и така мисля, а когато върша нещо, че не го върша с лошо намерение.
• Да правя благодеяния, лесно да прощавам и да бъда правдив.
• Когато участвувам в съвет, да изследвам точно и упорито даден въпрос, а не да се отказвам и да ми е достатъчно първото, което ми дойде наум.
• Да пазя приятелите си, като не допускам нито бързото пресищане, нито страстното вкопчване.
• Във всичко да се стремя да съм си достатъчен и ведър.
• Да сдържам овациите и всякакви форми на ласкателство, насочено към мене.
• Да следя неотменно за основните нужди на държавата, като разпределям правилно държавните средства и търпя критиките, които ми се отправят по въпроси от подобен характер.
• Да не съм суеверен в отношенията с боговете, нито в отношенията си с хората — угодлив демагог, който гледа да се хареса на тълпата; винаги да съм трезв и устойчив и никога лишен от чувство за мярка и вкус новатор.

За какво съм благодарен на боговете:

• Че съм имал великолепни деди и родители, прекрасна сестра и отлични учители, добри близки и роднини и добри приятели — почти за всички мога да го кажа.
• На божието добро дело се дължи, че нямаше такова стечение на обстоятелства, което да ме покрие със срам.
• Че ме ръководеше и бях подчинен на баща, който се стремеше да премахне всякакво важничене в мене и да ме накара да разбера, че човек може да живее в дворец и да не се нуждае от телохранители, парадни одежди, от тържествено осветление, статуи и други подобни прояви на надменен блясък, а че може да се сдържа и да живее съвсем като обикновен човек и че по този начин няма да се принизи, нито ще занемари това, което е нужно да върши в качеството си на повелител на държавните дела.
• Че случих с такъв брат, чийто характер можеше да ме подбуди да се заема със себе си и който ведно с това ми доставяше радост с преценките и обичта си.
• Че ми се родиха деца, нормални телом и не ненадарени.
• Това, че тялото ми продължава да устоява в един толкова изнурителен живот.
• Че когато ме е обхващала любовна страст, съм оздравявал.
• Че колкото пъти пожелах да помогна на беден или на човек, нуждаещ се от пари за нещо друго, никога не ми беше казано, че няма откъде да се вземат.
• И че аз самият не изпаднах в подобна нужда, така че да трябва да заемам средства от друг.
• Че имах такава жена — толкова покорна, любеща и скромна. Че разполагах с толкова добри възпитатели за децата си.

Източник и снимка: spisanie8.bg