Да живееш с ревнивец е мазохизъм

Преди години се разведох, защото вече не помнех броя на любовниците и изневерите на съпруга си. Иначе имах пълна свобода да правя каквото и с когото си искам, което означаваше само едно – бях му безразлична. Намерих сили и казах: дотук – това е краят! Само заради дъщеря си се съгласих да се разделим по взаимно съгласие. Тръгнех ли да изваждам на показ любовните му изпълнения, за да доказвам вина, клюките щяха да стигнат до ушите на детето.

След развода имах две кратки авантюри, но не попаднах на мъж, който да грабне сърцето ми и ги прекъсвах. Вече си мислех, че романтиката в любовта е изчезнала, когато срещнах Мишо – симпатичен, галантен, разведен и много самотен. Няколко месеца го държах го под око и го опознавах - характер, поведение, вкусове, интереси, докато накрая реших, че съм открила човека, с когото искам да прекарам остатъка от живота си. За разлика от Дани, моите сетива не бяха притъпени, защото ви казах, че бях последна грижа за мъжа си. Гола да тръгнех по улиците, нямаше да се впечатли. Затова не разбрах как Мишо старателно прикрива ревността си, която е била в основата за развода му и всички следващи неуспешни връзки.

Тук е мястото да кажа, че когато се запознахме, дъщеря ми вече живееше при годеника си. Тоест бях сама в тристаен апартамент, а той бе под наем. Предложих му да се премести при мен и си вкарах автогол. Дори не заподозрях, че зад настоятелността му да сключим брак, се крие умисъл. Мотивираше се, че щял да се чувства неудобно, хората щели да говорят, че ми се е натрапил като любовник.

Приех думите му като израз на мъжко достойнство, без да подозирам, че се е опитвал чрез подписа и печата, да ме впримчи в мрежите си.

В началото всичко беше ок. Виждах, че се радва на уютния ми дом и ме хвали за домакинските умения. Кълнеше се, че никога преди не му се е случвало да вечеря с любимата жена на свещи и бутилка вино, че съм му създавала атмосфера да ме желае като младоженец. Бях на 43 той на 47 и вече мислех, че съм открила истинското щастие, когато прозрях, че има нещо гнило в демонстрацията на чувствата му. Започнах да се дразня, че ми звъни по 10 пъти на ден – как съм, що съм, чака ме пред фирмата, води ме като кученца до вкъщи, а докато готвя и вечеряме ме, подпитва, уж между другото, но иска да знае какво съм правила всяка минута от работното време. Понякога забравях дребни неща, обърквах се, а той ме караша да се чувствам лъжкиня. Веднъж се ядосах и му забраних да говорим за работата си. У дома сме, за да се разтоварваме от служебното напрежение.

Бях доста остра, извини ми се, но заби в друга крайност – бавно и постепенно започна да обсебва психиката ми. Всяко мое разсейване или отклоняване на погледа бе повод да ме пита „гальовно“ за какво мисля и къде съм се отнесла. Все едно ми удря канчето в главата. Работата ми бе сериозна, случваше се да имам и проблеми, мислех си, че трябва да намеря време да се видя с дъщеря си насаме или приятелките, от които незабележимо Мишо ме откъсна. И не смятах, че трябва всичко да споделям с него, защото предварително знаех, че ще иска да ме придружи.

Веднъж, тъкмо се бях отпуснала от вкусната вечеря и хубавото вино и той ме застреля с въпроса: къде съм била в 14,25 ч., когато ми звънял. Отвърнах механично – в тоалетната, но настроението ми се развали. Караше ме да лъжа на дребно, тъй като не си спомнях, може и при шефа да съм била или до бюфета за кафе. По израза на лицето му разбирах, че не ми вярва и иска да се чувствам неудобно.

Бях уморена от вечното му дебнене, радостта ми отстъпи място на досадата и гнева, но все още не разбирах, че ревността му е болестно състояние и го съжалявах. Защото станех ли груба, той временно омекваше. Извиняваше се, обещаваше, че повече няма да ме разпитва, кълнеше се, че правел всичко от любов.

Чашата на търпението ми преля, когато една нощ, докато се любехме, започна да ме разпитва как сме го превили с бившия ми съпруг и колко любовника съм имала, преди да срещна него. Да ме подлага на разпит в момент, в който аз изцяло му се отдавам, приличаше на средновековна инквизиция. Отдръпнах се като попарена, скочих от леглото и закрещях да си събира багажа и да изчезва от погледа ми. Стоях на метри от него и не отстъпих. Не ме интересуваше на хотел ли ще ходи или у приятели. Заплаших го, че ще викам полиция и ще кажа, че се е опитал да ме души. Беше бесен, но и уплашен. Разбра, че ще изпълня заканата си, и си тръгна. Когато видях през прозореца, че спира такси и той сяда в него, въздъхнах от облекчение. .

Близо две години бях таяла тази въздишка в гърдите си, и имах право да се отпусна.

Весела М.