Децата ни се карат за всичко

Откакто децата ми започнаха да работят в нашия семеен бизнес, съперничеството между тях само се увеличи. Сега сме уморени и съсипани. Със съпруга ми управляваме малък семеен бизнес от много години. От брака си имаме имаме две деца, които днес са зрели личности. Анна е на двадесет и седем, а Петър две години по-млад. С мъжа ми винаги сме мечтали някой ден един от тях да поеме компанията. Още като малки децата ми трудно се разбираха. Караха се за дреболии, спореха непрекъснато и ревнуваха един от друг. След гимназията никой от тях не искаше да работи за нас. Анна мечтаеше да се реализира в Министерството на външните работи, а Петър в рекламата.

Децата ми нямаха желание да продължат образованието си и никога не са били отличници в училище. Според учителите им и двамата бяха мързеливи. Анна работи като екскурзовод в продължение на няколко години, докато Петър изкара курс по реклама, който баща му трябваше да плати. Вероятно сме им дали повече от онова, което е било добро за тях, но едва днес осъзнаваме това. След гимназията на сина ни му беше трудно да си намери работа и с мъжа ми решихме да му дадем шанс. По същото време и Анна поиска временно да работи в офиса, след като се върна у дома от екскурзия в чужбина. И двамата се справяха, а и ние също се опитвахме да им дадем добра база, преди да успеят да поемат ръководството след няколко години, когато Мартин планираше да се пенсионира.

Но щом мъжът ми спомена за намеренията си, проблемите между брата и сестрата започнаха. Анна беше убедена, че тя трябва да е шефката, тъй като е по-възрастна, а не Петър. От друга страна, Петър вярваше, че има значително повече опит и знания от сестра си. За няколко години омразата им стана толкова силна, че скоро отношенията им се отразиха и на персонала. Нашият мениджър по продажбите избра да подаде оставка след спор с Анна, в който тя го обвини, че е поверил финансовия отчет на Петър вместо на нея. На останалите ни подчинени също беше омръзнало всекидневно да слушат кавгите им. Уморени от нелепото им поведение, с Мартин обмисляме да продадем компанията преди пенсионирането, вместо да я оставим на децата. Явно след толкова време ще трябва да се разделим с фирмата, която създадохме и която години наред ни осигуряваше прехраната.