Един ден ще бъдеш толкова щастлива колкото се преструваш, че си сега

Откакто се помниш, винаги си била онова силно момиче, което не може да бъде наранено лесно. Момиче, което живее с широка усмивка на лицето. Което е готово на всичко, за да направи денят на някой друг по-хубав. Момиче, което разсмива всички.

Дори да ти се случат лоши неща, някак винаги успяваш да останеш силна и да ги преживееш по най-лесния възможен начин. Някак преминаваш през всички препятствия и не оставяш негативната страна на живота да те засегне.
Или поне така си мислят хората.

Това, което никой не знае е, че всичко това е маска. Никой не знае през какво е трябвало да минеш и с какво е трябвало да се пребориш. Те виждат само усмихнато момиче без тревоги, не се опитват да погледнат какво има под повърхността. Да открият същността ти. Единственото, което забелязват е силната жена, но не забелязват нараненото и уплашено малко момиченце скрито вътре в нея.

Никой не знае, че се страхуваш да покажеш на света каква си всъщност. Страх те е да се разкриеш емоционално пред някой, който може да го използва срещу теб. Ужасена си да покажеш уязвимостта си, защото си сигурна, че някой ще се възползва от нея.

Не искаш да показваш истинските си чувства, защото всички ще те помислят за слаба, в момента в който го направиш.

Всички виждат начина, по който си подредила живота си и как успешно се справяш с различните ситуации. Но никой не е до теб, за да види безсънните ти нощи, сълзите които не можеш да контролираш и моментите, в които имаш чувството че не можеш повече.

Тези, които са ти най-близки нямат представа за всичката болка, която си заровила дълбоко, и която криеш дори от себе си. Всички виждат само щастливата ти страна и никой не полага усилия да види нещастната ти същност.

Трябва да се гордееш със себе си за силата, която притежаваш и да помниш, че най-силните винаги страдат тихо. Само помисли за всичките трудности, през които трябваше да преминеш, без някой да ти държи ръката или да ти казва как всичко ще е наред. Но това не означава, че нямаш право да се чувстваш по начина, по който се чувстваш.

Хората сигурно са свикнали на щастливата твоя версия и се страхуваш как ще реагират, когато видят страданието, което чувстваш. Вярвай в себе си.

Огромната болка събрана в теб те поглъща. И най-лошото е че няма с кой да я споделиш. Убедена си, че показването на емоциите се счита за слабост. Сигурно има хора, които са много по-зле от теб, но това не означава, че нямаш право да се чувстваш така. Страхуваш се, че хората няма да те приемат такава каквато си.

Време е да спреш да бягаш от болката, защото рано или късно ще те настигне. Време е да я погледнеш право в очите и да ѝ кажеш, че си достатъчно силна, за да я победиш. Време да повярваш в себе си и в едно по-добро бъдеще.

Може и да не вярваш, но един ден ще се събудиш и ще почувстваш лека, сякаш всичката тежест е изчезнала.

За пръв път от много време насам, усмивката ти ще е искрена. Всичко ще започне да се подрежда малко по малко. Липсващите парчета от пъзела наречен живот, ще се появят.

Така че не се отказвай от себе си и не спирай да търсиш щастието. Не позволявай на болката да те определя или да те изяжда отвътре.

Един ден ще бъдеш наистина щастлива, без да трябва да се преструваш. Заслужаваш най-доброто, което живота може да ти предложи, след всичко преживяно.

Източник и снимка: lifezone.bg