И двамата с любимия ми сме обвързани с хора, които не обичаме и които не ни обичат

Бракът ми на практика приключи след шестнадесет години. Със съпруга ми продължаваме да живеем заедно, единствено заради децата. Вече почти не разговаряме и от години не сме правили секс. В началото страдах, че Диан ме изхвърли от живота си и не се интересува от мен, но с времето се примирих. Веднъж по-малката ми дъщеря ме попита: " Татко защо не спи при теб?" Въпросът й ме унищожи. В този момент осъзнах, че нещастният ни брак засяга и децата. Честно казано, ако имах финансова възможност, щях веднага да си тръгна. Също така не можех да понеса мисълта, че децата ми ще живеят в две различни къщи. Бях приклещена към мъж, който не ме харесваше, камо ли да ме обича.

Отначало се молех той отново да ме обикне, но после молитвите ми се промениха; Молех се да срещна някой, който да ме „спаси“. Не след дълго молитвите ми бяха чути. В училището на дъщеря ми Яна пристигна ново дете и на детската площадка се запознах с баща й. Двамата с Драго се разбираме много добре, а дъщеря му се сприятели с дъщеря ми. Въпреки че намирах Драго за перфектния мъж, и през ум не ми мина мисълта, че можем да бъдем заедно, защото, доколкото знаех, беше женен и много по-млад. Не след дълго се сближихме дотолкова, че той ми призна, че е в същото положение като мен - хванат в нещастен брак. Положението му беше дори по-лошо от моето; двамата се бяха разделили неофициално и Драго живееше в жилището на баба си. Това признание засади първите семена в нашия романс - и двамата знаехме, че никой от нас не е щастливо женен.

През следващата година се опознахме по-добре. Той е умен, забавен и мил - перфектен във всяко отношение. Редовно загрижено ме пита дали се нуждая от нещо, или по някакъв начин да улесни живота ми. Можем да говорим за абсолютно всичко и се чувствам така, сякаш най-накрая открих своята сродна душа и добър приятел. Просто го обожавам. Когато не е до мен, страшно ми липсва. И двамата искаме да сме заедно, но не смея да разкрия на съпруга си, че съм влюбена в друг. Приятелите ме съветват да не изпускам питомното заради дивото. Те смятат, че връзката ми е мимолетна и не трябва да се разделям с мъжа си. Ето защо се обръщам към читателите за съвет, с надеждата, че ще ми помогнат да взема правилното решение.