Лично на мен винаги ми се е струвало, че жените твърде много обичат да се карат на мъжете си и укоряват, че не са достатъчно амбициозни, слаби и правят глупости, вместо да хвърлят диаманти в краката им.

Казвам се Боби и израснах в малко градче, където повечето хора се познават. Баща ми е алкохолик, а мама обикновена работничка. В подобно населено място за една жена е трудно да живее без мъж, затова майка ми не иска да напусне баща ми.

Дори и в наше време не е лесно да се отървем от някои стереотипи. Обикновено жените се оплакват от това положение. Казвам се Иван, на 26 години, висок съм 2 метра, с добра атлетична фигура.

Измъчва ме копнежът за миналото и усещането, че най-добрите години от живота ми - от 20 до 30 - ги изживях напразно. Младостта ми мина, започвам да остарявам, а не съм постигнала нищо, не съм спечелила пари, живея с родителите си, нямам работа и не мога да си намеря.

Може би греших, но преди седем години бях влюбен до полуда в най-добрата приятелка на сестра ми. Когато Вера ни гостуваше, използвах всеки удобен момент да флиртувам с нея, ала за съжаление тя не ми обръщаше никакво внимание.