Трябва да е било в средата на 90-те години. Върнах се от училище доста ядосана и раздразнена. В края на учебния ден трябваше да се прибера до вкъщи с училищния автобус, защото баща ми имал някаква спешна работа и ме предупреди, че няма да успее да ме вземе.

Здравейте! Пиша ви от отчаяние и безизходица, но не търся пари и материална помощ. Нямам с кого да споделя драмата си, а тя е, че дъщеря ми върти любов със съседа от апартамента до нашия, а аз съм в много близки отношения със съпругата му, която е прекрасен човек и ме е срам да я гледам в очите.

С мъжа ми не сме разведени, но от години сме разделени и той живее при майка си. Има ли връзка още с онази, която разби семейството ни - не знам, но и не ме интересува. Плащаше редовно издръжка на Марина, докато учеше, виждат се и сега - както с него, така и с баба си. Какво си говорят – не питам. За мен той не съществува. Със свекърва ми се чуваме само по празници, но разменяме думи с половин уста.

Когато приех да се омъжа за Тони, никога не съм си представяла, че някой ден ще се разведем. За съжаление дни след като дъщеря ни Ина навърши три години, ние се разделихме.

Жените трябва да избират между кариера и семейство, но бях сигурна, че ще го превъзмогна. Ожених се, когато вече бях доста успешна и се надявах, че съпругът ми ще ме обича без безсмислени ултиматуми. Той знаеше за кого се жени.

Искам да споделя с читателите своята история, макар да знам, че мнозина ще ме укорят. Мечтаех да имам дете от мъжа, в когото бях лудо влюбена. Преди да се омъжа, бях весело момиче, винаги готово за флирт и романтика.