Никога не съм имала щастието да имам „приятели за цял живот“, защото никога не съм имала приятели, които са били в живота ми повече от шест-седем години.

След всичко, което преживях, стигнах до извода, че повечето от личните ни драми се дължат на собствената ни глупост и наивност. Разбирате, че включвам и себе си в това число. И понеже смятам, че вече съм надживял гнева и срама от тъпата си постъпка, реших да я споделя с читателите.

Точно преди година жената, в която бях влюбен и виждах като бъдеща съпруга и майка на децата ми, ме заряза безцеремонно. Замени ме с по-възрастен, но богат. Каза ми го право в очите, после се метна в луксозната му кола и двамата отпрашиха към Гърция на море. Обезумях и потънах в лабиринта от емоции, болка и разочарование. На моменти усещах очите си насълзени, друг път мускулите ми се напрягаха от желание да размажа физиономията на мръсницата, съсипала психиката и живота ми. И както се досещате, потърсих в алкохола утеха за наранената си душа.

Брат ми живееше със съпругата си и дъщеря й Ели. Мислех, че са щастливи заедно, но един ден, когато останахме насаме, Лена се разплака и ми разказа шокираща история.

Омъжена съм от почти 30 години. Заедно със съпруга ми Сава отгледахме двама родни сина и един осиновен. Но с годините заради провалите в бизнеса между нас започнаха сериозни разногласия.

С Мина се познавахме от 20 години и я смятах за една от най-добрите ми приятелки. Като по-млади, се движехме в една компания, но щом пораснахме и се сдобихме със семейство и работа, нашата малка банда се разпръсна.