Знам, че не съм аз човекът, който има право да раздава съвети тук, но много ми се иска да не допускате моите грешки. След тях остава горчив вкус, от който никога не можеш да се отървеш.

Преди три години изгубих си ума по една жена. Толкова бях влюбен, че не можех да разсъждавам трезво. Ожених се за Маргарита и мислех, че животът ми ще бъде прекрасен. Заживяхме при баща ми. Майка ми почина, когато бях още ученик, той ме отгледа и направи всичко, за да получа добро образование. Работеше много, за да се справим финансово, но и никога не ме лиши от нещо.

Проблемите започнаха още в първите дни след сватбата. На Маргарита явно не й хареса, че ще живее със свекъра си. Заслепен от собствените си чувства, повярвах на съпругата си, че баща ми ме ревнува от нея и едва ли не иска да ни раздели. Винаги заставах на страната на жена ми, без да се замисля. Крещях, обиждах и наранявах най-близкия си човек, на когото дължах всичко. Стигнах дотам, че въпреки че живеехме в неговото жилище, му намерих квартира и го накарах да се изнесе. За да има мир, за да не си съсипя семейството, татко се примири и напусна дома си. В началото му помагах за наема, но после престанах. Маргарита категорично ми заяви – ходя ли да виждам баща си, той ще продължи да ме настройва против нея и в края на краищата ще ни раздели. Затова му се обаждах само по телефона, но все по-рядко.

Искам да споделя с вас най-тъжния случай от моя живот. Чувствам се толкова омерзен от себе си. От друга страна, не искам да изпитвам вина, защото мисля, че направих всичко по силите си, за да помогна на майка ми. Но накрая отново сякаш топката е в мен и аз не мога да се отърва от този товар, затова искам да го споделя с читателите. Сигурен съм,че много хора са попадали в тази ситуация и се чудя дали изпитват подобни чувства.

След като мама остаря, остана да живее сама. Аз живеех със съпругата си.

Бяхме толкова щастливи, когато синът ни Христо започна да се среща с Елена. Но колкото повече време минаваше, толкова повече той отлагаше да ни запознае с нея и в един момент това ме накара да се запитам защо го прави.

Първа част четете тук:

Докато децата ми растяха, със съпруга ми работихме много усилено. Днес осъзнавам, че не съм била добър родител и това за съжаление допринесе синът ми да провали живота си.