Любовта провали живота ми - втора част

Същата вечер, когато всички заспаха, аз откраднах малко пари от брат си и скочих през прозореца. Никга не съм изпитвала подобен адреналин през живота си. С разтуптяно сърце хукнах към любимия. Цяла нощ гуляхме, а на сутринта баба и брат ми ме откриха в къщата на Юли. Последва страшен скандал, след което ме прибраха насила у дома. Когато слязох от колата, получих толкова силен удар в стомаха, че паднах на земята. Докато брат ми ме риташе като животно, баба ме налагаше с юмруци по главата. Дойдох на себе си в болницата. Баба идваше всеки ден да ме види, чувстваше се виновна, въпреки не се държах зле с нея. Не физическата болка ме измъчваше, а липсата на любимия. Когато ме изписаха, всичко започна отново: лъжи, наблюдение, скандали. Писна ми от това. Ставах все по-неконтролируема.

Един прекрасен ден мама не издържа и ми каза:" Щом не можеш да живееш нормално, събирай си багажа и се махай." Честно казано, отдавна чаках тези думи. Станах, за да си събера вещите, а мама в паниката си плачеше и крещеше. Семейството на Юли ме прие добре, общо взето те са мили и добри хора. За разлика от тях синът им беше алкохолик и скандалджия. Такъв е животът-едни искат любов и нежност, други са ласкави и добри, трети се превръщат в чудовища. Юли беше точно такъв - непрекъснато се караше и създаваше проблеми. Имаше сложен характер. Останах в дома им около две седмици, докато мама не ме прибра обратно, обещавайки ми, че ще се срещаме, когато пожелая. Разбира се, тя не удържа на думата си ...

Вкъщи отново започнаха да притискат и тормозят. И ето че забременях.... Бях толкова щастлива, че и през ум не ми мина мисълта за аборт. Наивно вярвах, че и любимият ми ще се зарадва на новината.. Отлично си спомням онзи ден. Когато съобщих на мама, тя хладнокръвно заяви, че трябва да направя аборт. Не очаквах толкова спокойна реакция от нея. Но щом казах: "не", избухна страшен скандал. Аз също изпаднах в истерия и започнах да крещя. В гнева си се опитах да се самоубия, но брат ми ме спря. С взаимни усилия близките ми ме принудиха да направя аборт. Изминаха два месеца, а болката не намаляваше. Трудно ми беше морално да преодолея мъката от загубата на детето си.

С Юли продължавахме да не се разбираме. На всеки две седмици се разделяхме, после пак се събирахме. Така изминаха няколко години. След една поредна раздяла, той се напи и цяла нощ крещя под терасата ми. Не му отговорих - дълбоко в себе си бях претръпнала. Най-накрая свалих розовите очила. Тогава го видях за последен път. Няколко години не можех да го изтласкам от сърцето си, често мислех за него и на моменти осъзнавах, че все още го обичам ... Това чувство мина, когато съдбата ме срещна със съпруга ми. Неотдавна неизвестно как Юли беше намерил номера ми и един ден съвсем неочаквано ми се обади.

Честно да ви призная, сърцето ми се преобърна. Говорихме си близо 10 минути и накрая той каза нещо, което дълбоко ме потресе: " Никога няма да те забравя! Ти си любовта на живота ми!" - това бяха последните му думи. 100% съм сигурна, че би искал да върне времето, но никога няма да предам семейството си, обичам съпруга си, обичам го много. И нека миналото остане в миналото. Да пуснем и да простим. Във всеки случай му благодаря за любовта, емоциите, спомените, опита, мъдростта и силата. Надявам се, че и той ще успее да намери любим човек така, както аз открих съпруга си.