Меден месец по време на коронавирус

Здравейте! Никога не съм разбирала хората, които си споделят проблемите в различни сайтове. Но ето че сега и аз самата съм в ситуация, в която се надявам да получа съвет. С Димо се срещахме две години и през март решихме да се оженим. Живеем в апартамента, който ми подариха мама и татко. С парите от сватбата планирахме да заминем в чужбина, но заради коронавируса меденият ни месец се отложи. От фирмата ни разпуснаха и със съпруга ми се оказахме в принудителна почивка. В началото всичко беше супер: седяхме си у дома, спахме до късно, поръчвахме си пица, суши, пиехме вино, бира и гледахме филми. Общо взето се радвахме на новия си статус на младоженци.

Димо работеше в частна организация, но в края на април го уволниха, тъй като работодателите му не можеха да си позволят да дават заплати. Леко се уплаших, но реагирах доста спокойно. Опитвах се да подкрепям мъжа си и да му вдъхвам увереност. Двамата решихме, че засега ще живеем с моята заплата и няма да пипаме парите, предназначени за пътуване. Димо си търсеше работа, само че навсякъде цареше хаос. След две седмици той се депресира: сутрин се събуждаше без настроение, не искаше да прави нищо и по цял ден лежеше пред телевизора. Дойде ми до гуша да слушам непрекъснатото му хленчене и започнах да оставам до късно в офиса.

Прибирайки се вечер, отново го намирах на дивана. Дори вечеря не беше приготвил, въпреки че умее да готви. Димо се опитваше да ме заблуди, че си е търсел работа, но аз знаех, че играе на компютъра. Неотдавна се пропи. Ако преди пиеше само в компания, сега няма нужда от повод. Бил стресиран и искал да се облекчи. Когато се напие става груб и агресивен, кара се с мен, а на сутринта не си спомня нищо. За съжаление аз си спомням всяка подробност и те никак не са приятни.

Вчера Димо ме удари. Мен, която в живота си никога не съм била докосвана и с пръст. И това е човекът, с когото исках да прекарам целия си живот и да родя деца от него. Казах му да напусне веднага апартамента ми, или ще се обадя в полицията. Той сякаш изтрезня на момента и веднага си тръгна. Как беше онази клетва: "В скръб и радост, в богатство и бедност, в здраве и болести." Трябва да добавим и „и в изолация“. Оказва се, че именно в изолация хората показват истинските си лица. Това научих от съпруга си.

Твърдо възнамерявам да се разведа, дори и да се търкаля в краката ми и да обещава, че ще ме носи на ръце. Но не знам как да съобщя новината на родителите си. За тях това ще бъде удар. Аз съм им единствено дете и те мечтаеха да ме видят задомена. Горките, жадуваха за внуци, харесваха и зет си, а сега трябва да им кажа, че се развеждам. Какво бихте направили вие на мое място?