Брой 32 11.VIII-17.VIII. 2022

Нашият гост: В изповедалнята - Мина

Младостта и любовта са моето проклятие

-Каза ми, че не си омъжена и живееш сама?

-Така е. Просто там срещнах Милен, беше на почивка без съпругата си, само с 5-годишния си син. Още щом го видях да влиза с малкия в заведението разбрах, че любовта ме връхлита. Бях зашеметена, подпрях се на бара като хипнотизирана, не мърдах, не дишах. Случайност ли бе или съдба, но седнаха на една от масите, които аз обслужвах. Нямам спомен как съм взела поръчката и как съм сервирала, без да изпусна таблата. Но усещах, че и аз съм го впечатлила, защото през цялото време не ме изпускаше от погледа си, а когато плащаше сметката попита дали бих вечеряла с него някъде другаде.

-И ти се съгласи на мига, след като бе наясно, че е женен с дете?

-Не само се съгласих, но не скрих радостта и вълнението си.

-И приказката с лошия край започна, така ли?

-Приказката беше много красива, просто аз оплесках нещата. Милен беше истински мъж - нито веднъж не ме излъга. Не се опита и да ме вкара веднага в леглото. Вечеряхме в ресторант, после на дискотека, а при изгрев слънце се любихме на плажа.

-Не се ли притесняваше, че е оставил сина си сам цяла нощ?

-Каза, че го поверил на сестра си, която почивала с дъщеря си в същия хотел, в съседна до тяхната стая.

-Добре, давай нататък.

-Прекарахме десет невероятни дни и нощи. Той бе много близък със сестра си, запозна ни, а пред децата тя ме представи като своя приятелка. Няколко пъти се опитвах да го накарам да обещае, че връзката ни ще продължи и в София, вече бях получила съобщение, че съм приета да следвам. Но той бе категоричен - била съм много млада, тепърва съм щяла да срещам любовта, докато открия точния човек. Сега трябвало да се концентрирам върху учението, от което зависело бъдещето ми. Но най-важното, искал да свикна с мисълта, че той никога няма да се разведе и да изостави сина си. Единствено можел да ми обещае, че завинаги щял да запази в сърцето си споменът за мимолетната ни връзка.

-Никога ли не го видя повече?

-Не, чух го веднъж, беше ужасно. Месец, след като се разделихме разбрах, че съм бременна. Вместо да изпадна в ужас и отчаяние, аз се зарадвах, че това е възможност да си върна Милен. Не споделих с никого, знаех, че близките ми ще ме накарат да направя аборт. А аз исках това дете, заради бащата.

-И го потърси...

-Да, веднага щом отидох на лекции в София, в края на септември. Вече бях бременна в третия месец. Имах му номера на телефона, на морето си пращахме непрекъснато есемеси. Позвъних му, той изобщо не се зарадва да ме чуе, а когато му съобщих за бебето, побесня. Чух толкова обидни епитети за себе си, че дори и не помислих повторно да се свързвам с него. Тогава вече наистина се уплаших.

Ходех на лекции като сомнабул, връщах се в квартирата и с часове гледах в една точка. Неусетно мина още един месец и започна да ми личи. Тогава разбрах, че сама няма да мога да се оправя, и че в такъв момент само майката може да помогне на детето си. И й се обадих.

-Тя как реагира?

-Не питай! Първо ми се накара, после рева и се окайва, накрая се стегна и взе нещата в свои ръце. Дойде да ме види и убеди, че единственият изход от конфузната ситуация е, да дам детето след раждането за осиновяване. Отиде си и се върна дни преди раждането. Може би, за да не се отметна.

-Дъщеря или син беше?

-Родих здраво и красиво момиченце. Видях го за минути, после го изнесоха и дотук! Впоследствие разбрах, че оправната ми майка е успяла да уреди осиновяването предварително с една от лекарките. Добри и заможни хора са я взели и веднага уредили документите.

-Успя ли бързо да се възстановиш?

-Физически да, но раната в душата ми остана. Сякаш с откъсването на плода от утробата ми, отнеха завинаги половината ми сърце. Знаеш ли, често чета за драмите на осиновители, които треперели над отглежданите от тях с много любов деца, а те, щом пораснели, започвали да търсят биологичните си родители, най-вече майка си. Упрекват ги, че били неблагодарни и забравяли за безсънните нощи и тревоги хората, които са ги приели като свои и за осигуреното си бъдеще. Натякват им, че съдбата им в домовете за изоставени е щяла да бъде ужасна - момчетата престъпници, а момичетата проститутки. Прекланям се пред всички, отгледали чуждото дете като свое! Но фактът, че осиновените издирват биологичната си майка, въпреки грижите, любовта, удобствата и семейния уют, трябва да накара и най-големите скептици да се замислят, че между детето и онази, която го е родила, има нещо по-силно и здраво от пъпната връв. А също, че едва ли има майка, отказала се от детето си, която го е забравила. За да се реши момиче или жена на такава постъпка, със сигурност лична драма я е тласнала.

-Изкушавала ли си се да я потърсиш?

-Сърцето ми го иска, но разумът ме възпира. Не, че ако започнех да се ровя в регистри, да издирвам служителки от онова време в болницата или да давам рушвети, нямаше да успея. Но какво ще постигна ако я открия? Да наруша спокойствието на сегашните й родители и да ги изнудвам, че искам да я виждам или да стресирам дъщеря си като й кажа, че аз съм нейната истинска майка? Това го има само в турските сериали.

-Мъжко решение, поздравявам те!

-Не съм толкова смела. Ще ти призная, веднъж бях обзета от идеята да я открия. Мислех си, че ще ми стига само да я виждам отдалеч и да й се радвам. Но се уплаших, защото вътрешният глас ми подсказа, че ако я погледна, нещо ще се преобърне в мен и отново ще оплескам нещата, но този път ще навредя не на себе си, а на детето.

-Явно за теб темата е затворена страница, но ти си млада, на 26. Какво мислиш за бъдещето си?

-Засега не смея да се обвързвам с мъж. Ако искам да имам добро семейство,което се крепи не само на чувствата, но и на доверието, трябва да му кажа за детето още преди сватбата. А ако имам и деца, те също трябва да знаят за съществуването на сестра им. Дали обаче при всяка дребна разправия и със съпруга, и с децата, миналото няма да ми се натяква, а? Може би най-справедливо ще е да се омъжа един ден за вдовец или разведен с деца и да изкупвам греха си, като се посветя на чуждите. За съжаление младостта и любовта са моето проклятие, кръстът, който ще си нося до края на живота.

Петя Райкова



Разтърсващи драми
Любов и секс
Сподели своята история
Цитат на деня
Любопитно
Хороскоп

Овен – Вероятността за истински успех тази седмица е много по-реална. Вниманието ви може да бъде привлечено от стари идеи или планове за вашето семейство или работа. Ще говорите с правилните хора за осъществимостта на тяхното изпълнение. Някой ще сподели с вас новина, свързана с личен успех или важн...

Прочети още...

Виц на деня
Анкета

Харесвам историите за:

Архив

Изберете година и рубрика, която да видите от архива:

 
 
Покажи