Не мога да преживея смъртта на съпруга си

Преди три седмици след 33 години брак загубих съпруга си, който почина от сърдечен удар. Разяждана съм от чувство за вина за това, че винаги го принуждавах да прави каквото аз исках и в същото време го пренебрегвах. Той беше онази половина, която една жена може да се срещне само веднъж в живота си. Докато съпругът ми беше до мен, се чувствах силна и неуязвима. За съжаление останахме без деца. Добре, че са съседите, които много ме подкрепят. Имам приятелка, но тя живее на 40 км. и рядко се виждаме.

Днес живея сама заедно с 9-годишното ми куче. Понякога през ума ми минават черни мисли и ако не е скъпият ми домашен любимец, със сигурност бих направила някоя глупост. Въздържам се, не искам да го предам. Намразих сутрините, когато се будя и осъзнавам колко съм безнадеждна и самотна. Лекарят ми предписа антидепресанти, само че и лекарствата не ми помагат. Страхувам се да не загубя ума си. Умът и емоциите са моите пламенни врагове.