Не правете грешката да излизате с мъже, които са ви неравностойни

Близките ми винаги са казвали за мен, че съм умно момиче. В училище бях отличничка, вървеше ми в социалния живот, а после и в работата. Където и да се намирах, с лекота постигах успех, благодарение на креативността си, енергичната способност за работа и самочувствие. За моите години съм изградила невероятна кариера. Но с мъжете все нямам късмет. Първата ми сериозна връзка продължи 8 години и така и не завърши с брак. Аз, която бях хвалена в работата, в отношенията си бях постоянно критикувана. Броени месеци след като се разделихме, бившият ми приятел се ожени и скоро му се роди дете.

Последва дълъг период от несериозни романи. Един ден се запознах с Виктор. За разлика от повечето мъже, с които съм излизала, той не бягаше от отговорност. Истински мъж във всеки аспект - уважаваше жената в мен, позволяваше ми едновременно да бъда силна и слаба. Най-накрая можех да положа глава на нечие рамо, а не непрекъснато да се правя на умното момиче, което може да се справи с всичко. За съжаление имаше едно „но“: на 32 години Виктор живееше с майка си, печелеше жълти пари и беше потънал в дългове, за да поддържа мечтата си за кариера на рок музикант.

С времето вечният му недоимък започна да ме дразни. Моята заплата ми позволяваше да водя комфортен живот, да посещавам скъпи ресторанти и кафенета. А Виктор нямаше пари една минерална вода да ми купи. За подаръци и дума не можеше да става. Плюс това, той беше постоянно зает: или работеше почасово, или репетираше със своята рок група. Все по-често отсъствието му ставаше причина за конфликти. Тогава се реших на отчаяна стъпка: за да го накарам да печели повече пари, напуснах работа. Исках да се почувствам под крилото на любимия си. Надявах се да го мотивирам, да му дам тласък за развитие, да го стимулирам. Но мечтите ми не бяха предопределени да се сбъднат.

Нищо добро не се получи, напротив, положението си остана същото. Психологическите трикове от рода на „станете слаби, за да привлечете силен мъж в живота си“, не вършеха работа. Връзката ни не се развиваше и взаимно трупахме недоволство. И когато му предложих да замина за известно време, Виктор не възрази. Аз исках той да бъде мъжът на живота ми, да се бори за мен и любовта ни. Но приятелят ми имаше твърде много проблеми. И изведнъж ясно осъзнах, че няма да тръгна към провала, за да се оставя под властта на по-слаб човек. След раздялата ни бързо си намерих високоплатена работа и отново почивам в Европа. Ако нещо научих със сигурност, то е, че няма нужда да чакам „чудодейни трансформации“ и винаги трябва да избирам равни на положението ми мъже.