Неродено бебе провали живота ми

Когато вече бях изгубил надежда, че ще намеря кураж да я заговоря и поканя на кино или на кафе, тя дойде да ми поиска празни бели листи назаем, трябвало да преписва защита по някакво дело на нейния шеф. На другия ден ми ги върна и ме покани на кино. Уговорила се да ходи с приятелка, но онази се разболяла и билетът щял да изгори.

След време си дадох сметка, че всъщност тя ме свали, но нали бях оглупял от любов си въобразявах, че аз дирижирам положението. Бях на 22 години, тя на 20. Беше хубаво парче – с дълги коси и крака, много елегантна. Едва по-късно разбрах, че цялата й заплата отива само за тоалети и гримове. Освен, че ме свали, тя ме и прелъсти, макар да я желаех отчаяно. Стана у тях една привечер, когато теренът беше свободен. Майка й, която изобщо не работеше, щяла да отиде за няколко часа да се види със своя братовчедка, пристигнала за седмица от Испания. Тогава за първи път правих секс. Не бях подготвен, никога дотогава не бях имал връзка и не знаех, че всеки мъж задължително трябва да носи презерватив в джоба на сакото си.

След този случай се любихме още два пъти пъти, но да си призная, от момента, в който станахме интимни, започнах да усещам, че любовта ми е била плод на младежките ми фантазии. Изразходвал емоции и копнеж към момиче, което съм считал за недостижимо и съм го идеализирал. Ирина не обичаше да чете книги, купуваше само две цветни клюкарски списания. Дори се смееше, че не й достига време през седмицата да ги прочете, защото ще трябва да пропусне някое от интересните телевизионни игри, които всяка вечер с майка си гледали. Когато я поканих на концерт на любима моя рок група отказа демонстративно. Заяви, че обича да слуша само балади за любов, особено ако са на сръбски език.

Вече се канех да скъсам с нея и дори да напусна работа, за да не сме през деня стая до стая, когато ми се обади и помоли да се видим преди работа, било много важно. Когато пристигна в кафето разбрах, че нещо лошо се е случило, защото очите й бяха подути от плач. Погледнах я въпросително, а тя само каза: „Бременна съм, мама знае, не можех да скрия от нея, иска да говори след работа с теб!„

За секунди светът се сгромоляса върху главата ми. Вечерта срещата у тях беше противна и унизителна за мен. Майка й постави ултиматум, че абортът отпада като тема за коментар, и макар да имала други планове за бъдещето на единствената си дъщеря, щом сме се обичали толкова, да сме се вземали. Обяви, че бащата на Ирина пристигал за случая на другия ден, нареди да говоря с майка си, стана права и ми подсказа да си тръгвам. Едно кафе не ми предложи.

У дома беше още по-гадно. Мама не вика и не руга, както очаквах, само се разплака, че не съм й оставил възможност да ми даде приятелски съвет. Не ми било време да ставам съпруг и баща, но не можела да влиза в грях като ме подкрепя да махнем бебето. Длъжен съм бил да постъпя кавалерски и да сърбам онова, което сам съм надробил. Отчаянието и безизходицата, в която я бях поставил направо ме довършиха. Дори не посмях да я попитам защо и тя като бъдещата ми тъща хвърля упреците и вината за случилото се само върху мен, а Ирина е жертвата, освободена от отговорност. Нали бебетата се правят от двама души.

В следващите дни нещата се развиха като на кино. Бащата на Ирина се оказа свестен човек, пътен инженер, който осигуряваше добри пари за семейството, но вечно беше в командировка - строеше пътища, мостове и магистрали. Когато след сватбата заживях при тъщата, разбрах, че тъстът ми се спасява с тези отсъствия от тираничния характер на капризната си глупава жена.

Аз обаче й бях под око и попаднах на мушката. Държеше се с мен като изверг, изнасилил дъщеря й. Караше ме да пуша на терасата, да си вдигам приборите от масата, правеше ми забележки, сякаш бях натрапник, а не зетят, който си е сложил главата под гилотината, за да спаси честта на единственото й дете да не роди копеле.

А Ирина от ден на ден ставаше все по-непоносима. Напусна работа под давление на майка си. В техния дом съпругът бил длъжен да се грижи за жена си, така правел баща й от самото начало на брака им, майка й нямала нито ден трудов стаж. Бременността още не й личеше, но това не пречеше да се прехвърля цял ден

от дивана на кревата, да лежи и гледа телевизия, тъпчейки се със сладки, които сутрин заръчваше да й купя.

За три месеца брак излязох от обръщение, откъснах се изцяло от приятелите и средата си. Ирина се опитваше да подражава на майка си, искаше от работа да тичам с торбите вкъщи и да слушам как ръси глупости и тъпизми. Когато веднаж заявих, че ще отида на концерт на известна рок банда, жена ми се направи, че не чува и продължи да се взира в малкия екран. Била е сигурна, че майка й няма да пропусне случая да ми изнесе дълга беседа за добро съпружеско поведение. Както и стана. Тъщата заяви безпардонно, че когато човек е женен, трябва да се научи да жертва много неща. Първо даваш, драги, после вземаш! Ирина мълчеше и си придаваше важност. Забрави, че месеци преди това само с пръст да я викнех – тичаше на срещите и ми се натискаше. Няма що, вече беше женена, чувстваше сигурна и се правеше на интересна.

Тогава за първи път излязох от релси и вдигнах страхотен скандал. Усещах, че мога да облекча емоциите си само чрез насилие. За да не ги набия и двете, отидох в нашата спалня и изпочупих всички подаръци от сватбата,. Представата ми за върховно удоволствие в този миг бе да хвана тъщата за шията и да стискам, докато престане да диша. След като опустоших всичко седнах на кревата, запалих цигара и като се поуспокоих, започнах да разбирам как човек може да бъде докаран до състояние да извърши убийство. Глупавата ми жена и проклетата й майка ме докараха до това положение – да нямам желание за нищо от онова, което преди обичах.

Бях на върха на отчаянието, когато съдбата се смили над мен. Бременна в петия месец, Ирина направи спонтанен аборт и изгуби бебето. Майка й я закарала в болницата, но не благоволи да ми телефонира. Разбрах го от съседката, която ме видя след работа да вися като изгонено куче пред вратата на апартамента. Нямах ключ да си отворя, тъщата не ми даде под претекст, че по цял ден и двете са си вкъщи. Когато изписаха Ирина, се опитах да бъда внимателен с нея. Не исках да я травматизирам допълнително, бях сигурен, че страда от загубата на бебето. Но изминаха два месеца, а тя не ме допускаше до себе си. Нещо повече, премести се при майка си, докато се възстановяла физически и психично. Аз, със своите мъжки мераци, съм могъл да я повредя. Една вечер, след като за пореден път отказа да дойде да спи с мен, отново ми кипна. Излязох навън, открих стари приятели,с които обиколихме всички отворени кръчми и се прибрах чак сутринта. Тъщата ме посрещна с най-обидните думи, които можех да си представя и каза да си събирам партакешите и да изчезвам от дома й. Ирина изобщо не се показа, което означаваше, че е на същото мнение. В този миг почувствах такова облекчение, че за минути набутах малкото си вещи в един сак и напуснах, без да се обръщам. Дори не се подразних като чух как тъщата трясва вратата след мен.

Сега съм в процес на развод и не ми пука по чия вина ще бъде. Тъжно ми е все пак, че така бързо и нелепо свършиха младежките ми мечти. Никога не съм искал много – само едно момиче, което да обичам, да ме обича и да бъдем приятели с еднакви интереси. Не е много, но с Ирина не извадих късмет или сам се прецаках. Затова на първо време ще я карам на секс без усложнения, а любовта може да почака, докато срещна подходящата.

Явор