Новата ми любов не беше това, което си мислех

Бях вдовица от няколко години, когато с приятелка решихме заедно да отидем на круиз. Именно на него се запознах с Дан. Той беше невероятно мил и любезен и в компанията му се чувствах прекрасно. Толкова много имах нужда от подкрепа, че безрезервно му поверих сърцето си. Преди няколко години загубих съпруга си след почти четиридесетгодишен брак. Последваха трудни времена. Нощем го сънувах, протягах ръце да го прегърна, но той се изгубваше в мрака. Изминаха години преди да изпитам истинска радост в живота. За първи път след смъртта на мъжа си усетих, че искам да живея отново. Беше прекрасно чувство, неочаквано и освобождаващо.

Онова лято с приятелката ми Галя отпътувахме на тридневен круиз с ферибот. Една особеност, която направи пътуването толкова специално, беше Дан. Запознахме се още първата вечер в ресторанта. Оказа се, че са ни сложили на една маса. Докато вечеряхме, той ме забавляваше с разкази и вицове. Не помня откога не съм се смяла така. Беше лесно да харесам човек като него. Хуморът му създаваше атмосфера на топлота и интимност. През останалите дни нямаше как да не забележа, че на Дан също му допадаше моята компания. Търсеше погледа ми все по-често и приятелката ми весело изтъкваше, че очевидно е омаян от чара ми. Една вечер той ми предложи да подишаме малко свеж въздух на палубата и щом останахме насаме, ми поиска адреса и номера на мобилния.

Няколко дни след като се прибрахме, Дан ми се обади и ме покани на вечеря. Бях малко изнервена, но си казах, че няма причина да се притеснявам и че всъщност отдавна копнея за промяна. Дан беше очарователен. Прекарахме няколко часа заедно и той настоя да плати за вечерята. Жестът му ме накара да повярвам, че е щедър човек. След тази вечер непрекъснато мислех за него. Трудно ми беше да приема, че изпитвам чувства към друг мъж. Как съжалявам днес, че не съм надарена с ясновидски способности. Двамата непрекъснато си изпращахме имейли и се чувахме по телефона. Шест месеца по-късно Дан ми предложи да заживем заедно. Бях наистина шокирана. Чудех се какво обяснение ще дам на децата си и в същото време не исках да пропусна този шанс.

Следва продължение: