Обичах го като роден син, но биологичната му майка ми го отне, за да го зареже отново сам

Аз съм от жените, които съдбата е лишила от възможността да станат майки. Когато се запознах с Давид и разбрах, че е самотен баща, бях силно възхитена. Много исках да заместя майката на сина му и с ентусиазъм се заех с новата си роля. Вглъбена в отглеждането на детето, не обърнах внимание на факта, че Давид не се вписваше в образа на идеалния баща. В началото всичко вървеше добре, но по-късно забелязах, че приятелят ми злоупотребява с алкохола и често излиза нощем.

Представях си, че тримата ще бъдем едно сплотено щастливо семейство, а той просто абдикира от задълженията си. Налагаше се да работя на две места, за да има пари за храна, дрехи и играчки. Давид беше безработен и грижите за финансите ни паднаха на моите плещи. Колкото и да ми беше трудно заради силната си привързаност към малкия Игнат, стисках зъби и търпях. Толкова го обичах, че се стараех да му осигуря най-доброто. Много исках да заместя майка му и да му дам онова, от което го бяха лишили - топлина и грижа. И един ден, когато ме нарече мама, се разплаках от умиление.

Игнат бе моето слънце и надежда, но неотдавна биологичната му майка се завърна. Оказа се, че тя не се е отказала официално от него, просто е избягала с поредния си любовник. След бурен скандал тази ужасна жена ми отне сина и си тръгна. Оттогава не спирам да плача. Понякога имам халюцинации, струва ми се, че чувам Игнат да ме вика. Три месеца си лекувах нервите в болница. Когато ме изписаха, изгоних Давид от живота си. Сега живея сама. От познати чувам, че милото ми момче отново е изоставен - майка му пие и изобщо не се интересува от него. Боли ме, щом си помисля, че страда и има нужда от мен.