От опит разбрах, че от интернет има голяма полза

Когато съпругът ми се пенсионира, той си намери ново хоби - сърфирането в интернет. Като млади с Яни имахме магазин за обувки, който ни осигуряваше финансова сигурност. С времето обаче децата поеха бизнеса и с мъжа ми решихме да се пенсионираме. Напускайки магазина и двамата изпитахме голяма тъга. Очаквах, че от сега нататък ни очаква спокоен живот, но вместо това Яни се отпусна и единственото, което го интересуваше, беше интернет. Сутрин ставаше, изпиваше си кафето и после сядаше пред компютъра, където стоеше с часове.

Четеше новините, проверяваше спортните резултати, времето, Facebook и т.н. Поведението му не ми харесваше и все повече се дразнех. Започнахме да спорим. Така изминаха няколко години. Аз се грижих за къщата, тренирах във фитнеса, посещавах децата, а той постоянно ровеше в нета. С наближаването на Великден загубих търпение. Пролетта предизвикваше в мен приятни емоции и ми се прииска с Яни да заминем на заслужена почивка. Седмица по-късно отседнахме в хотел, заобиколен от прекрасна природа.

Тук можехме да наемем велосипеди и да караме по мокрите плажове. Един ден времето беше ветровито и съпругът ми реши да остане в стаята с таблета си. Сложих си дъждобрана и предизвикателно излязох. Духаше силен вятър и едва когато стигнах плажа, видях, че съм забравила ръкавиците си. Внезапно заваля дъжд, затова тичешком тръгнах към хотела. Щом влязох във фоайето, забелязах нещо, което ме шокира. Сватбеният ми пръстен го нямаше! Бях го изгубила. В стаята Яни продължаваше да стои пред лаптопа и дори не обърна внимание, че съм се прибрала.

Беше ли това знак? Дали бях загубил пръстена, защото нашият 35-годишен брак приключи? Разплаках се. Яни ми обеща нов пръстен и след няколко дни наистина изпълни обещанието си. Настъпи лятотото и отново започнах да обикалям с колелото. Един ден, прибирайки се от разходка, съпругът ми ме посрещна развълнуван на вратата. Хвана ме, посочи компютъра и възторжено извика: " Ела и виж!" Погледнах и на екрана видях снимка на моя сватбен пръстен. Под него беше публикувано името и телефона на човека, който го беше намерил. Замаяна от щастие, хем се смеех, хем плачех. Днес старият ми пръстен отново краси ръката ми. На съпруга си вече не се сърдя, тъй като от опит разбрах, че от интернет има голяма полза.

Кристина