Отлагайки „за по-късно“, отлагаме живота си

Когато тя влизаше в магазина, шумна въздишка на отчаяние се изтръгваше от гърдите на продавача. Той знаеше, че щом Петрова дойде, скоро няма да се отърве от нея. Петрова дълго избираше стоките, внимателно оглеждаше цените, искаше едно, после недоволно го връщаше. Беше най-досадната клиентка. Не беше стара, но самотна. Странната особа носеше дрехи, които милостиви хора й даваха, нямаше ток у дома, тъй като пестеше от всичко, за да сбъдне дългогодишната си мечта. А каква беше тя, никой не знаеше. Петрова продаваше яйца, зеленчуци, гъби. Събираше стотинка от стотинка. Никога не даваше заем на никой - нито пари, нито сол.

Петрова почина неочаквано през пролетта. Просто седна на един стол в склада за зърно и повече не стана. Парите, които спестяваше, не бяха открити в дома й, затова я погребаха от кметството. Няколко месеца по-късно къщата беше продадена на многодетно, младо семейство, което наскоро се премести в нашето село. Веднага щом се настаниха, от дома им започна да се чува детски смях, песни и весели разговори. Прозорците светнаха от чистота, оградата беше ремонтирана, таваните избелени, а в двора се заселиха пилета и патета. Младото семейство бързо се сприятели с останалите хора в селото. Обичаха да ходят на гости и се радваха, ако някой гостуваше и на тях.

През есента решиха да свалят картофите в мазето и там, на уединено място, намериха парите на Петрова. Много пари. Семейството разгласи добрата новина в селото, но не се намериха хора, желаещи да ги вземат. Напротив, те посъветваха семейството да се възползва от тях, а на Петрова да построят паметник на гроба. Младите хора реставрираха къщата, пристроиха голяма, светла кухня с огромни прозорци към нея, прекараха газ, купиха крава и стара кола. После наеха няколко хектара земя за засаждане. След години се превърнаха в успешни фермери. Смениха колата, закупиха оборудване, взеха повече земя, отглеждат и продават зеленчуци. Най-голямата им дъщеря отиде да учи в София. Момчетата са страхотни, не са арогантни, весели и мили, винаги се радват на гости, помагат на възрастните хора с храна. На Петрова издигнаха паметник и се грижат за гроба й. Все пак една мечта се сбъдна, макар и не на покойната.