Партньорът ми ме биеше и унижаваше, а аз изпитвах вина за влошените ни отношения

С Младен се запознах, когато бях на 34. Той е с 5 години по-млад. Два месеца по-късно се разделихме по негова инициатива. Младен ме обвини, че не съм достатъчно влюбена и ме нарече лицемерка. Само година след раздялата ни бившият ми се скара с настоящата си приятелка и отново се върна при мен. Простих му, защото го обичах и исках да създадем семейство. Стараех се много да му осигуря комфорт, така че да се чувства истински ценен и нужен.

За съжаление от своя страна той се държеше с мен, сякаш съм му играчка. Идваше и си тръгваше, когато си поиска. От време на време изчезваше или пък умишлено провокираше скандал, за да си намери причина за раздяла. Не празнувахме празници заедно, не посещавахме приятели, а понякога се разделяхме за няколко месеца. Младен ме обвиняваше за всичко, обиждаше ме, крещеше и често ми посягаше.

В крайна сметка след един лют скандал за пореден път се разделихме. След 3 месеца той вече се срещаше с друга. Когато се скара с нея, идва при мен. Осъзнавам, че заради възрастта си няма да мога да създам семейство и да имам деца. Не ми остана време. Непрекъснато се обвинявам, че сама съсипах връзката ни. Защо направих това? Може би заслужавам да страдам?