Петото уиски я вкара в леглото ми

След всичко, което преживях, стигнах до извода, че повечето от личните ни драми се дължат на собствената ни глупост и наивност. Разбирате, че включвам и себе си в това число. И понеже смятам, че вече съм надживял гнева и срама от тъпата си постъпка, реших да я споделя с читателите.

Точно преди година жената, в която бях влюбен и виждах като бъдеща съпруга и майка на децата ми, ме заряза безцеремонно. Замени ме с по-възрастен, но богат. Каза ми го право в очите, после се метна в луксозната му кола и двамата отпрашиха към Гърция на море. Обезумях и потънах в лабиринта от емоции, болка и разочарование. На моменти усещах очите си насълзени, друг път мускулите ми се напрягаха от желание да размажа физиономията на мръсницата, съсипала психиката и живота ми. И както се досещате, потърсих в алкохола утеха за наранената си душа.

В онази злокобна вечер отново седях в любимото си заведение и потънал в мъката си, се наливах с уиски. Бях преполовил третата чаша, когато до мен застана жена с доста предизвикателен вид и попита може ли да седне при мен. Махнах ръка с безразличие и промърморих "все ми я тая", а тя се намести, без да чака втора покана. Повика сервитьора и му поръча две големи – от това, което пия, а на мен каза, че имала повод да почерпи. Била дизайнерка по професия и отивала за три месеца на специализация в Париж, отдавна чакала разрешение, най-сетне го получила, а на следващия ден щяла да лети към столицата на модата. Едва когато посегна да се чукнем, вдигайки тост за успешното си пътуване, вдигнах поглед - доста размазан от погълнатия алкохол, и я разгледах. Ако бях трезвен, можеше да я взема за жрица на любовта, но тогава си помислих, че хората на изкуството обичат да се обличат странно. Пък и палеше цигара от цигара и димът пречеше да я огледам по-обстойно. Освен това носеше широкопола шапка и огромни тъмни очила, които закриваха почти цялото й лице. Може би реакцията ми е била подсъзнателна: кой самотен мъж би се отказал от женско присъствие в такъв момент?!

За развоя на събитията споменът, в общи линии, се губи. След петото уиски имам само отделни проблясъци в паметта – като това, че платих цялата сметка, качихме се с нея в първото такси и отидохме в дома ми, за да се гушкаме. Оттам нататък в главата ми е бяло петно.

Сутринта се събудих махмурлия и сам в леглото. Дамата ми бе оставила бележка, в която пишеше, че самолетът й излита рано, затова не искала да ме буди, но още щом се върнела, щяла да ми се обади, защото съм бил невероятен любовник и вече чувствала, че е безумно влюбена в мен... Изобщо не помнех как сме се любили, дори не бих я познал, ако я срещнех на улицата, затова пих силно кафе, после - сода и аспирин, и реших да сложа черта на цялата история. И без това продължавах да страдам за изневярата на моята любима.

Само че точно след три месеца героинята от пиянската ми авантюра цъфна на вратата и налетя да се хвърли на врата ми. Опитах се да охладя ентусиазма й и инстинктивно я отблъснах. Тъмните очила паднаха на пода, тя вторачи в мен малките си миши очи и ме изгледа укорително. Почувствах се неловко и с половин уста я поканих вътре. Докато си сваляше палтото, я огледах от долу до горе: слаба до кръста, с плоски гърди, а надолу - с огромен задник и много криви крака. Чак ми дожаля.

Смятах да й предложа кафе и да я отпратя, когато тя ме застреля: "Скъпи, бременна съм на три месеца и мисля, че не бива да се бавим с подписа в гражданското!"

Всичко се завъртя пред очите ми, таванът и подът се сляха, усетих желание да я изритам навън, но тя, правейки се, че не вижда изненадата и смущението ми, продължи с благ глас. Когато изревах, че ме изнудва и сватба няма да има, промени рязко физиономията си и натъртено изрече: "Щом ще говорим за изнудване, нека така да е. Ще ми платиш 12 хиляди евро и ще направя аборт. На 37 съм и след като махна отрочето ти, повече може да не мога да зачена. В противен случай раждам, правим ДНК тест и доказвам в съда бащинството ти, а после ще плащаш издръжка, докато изучиш детето, което един ден ще има претенции да те наследи..."

Нямах избор, а и времето не чакаше, затова продадох колата си, теглих и кредит от банката, но й дадох парите, след като гинеколожката, моя позната, потвърди, че манипулацията е направена. Пито-платено, пак за моя сметка. Оттогава не съм я срещал. Но не съм престанал да се питам: дизайнерка ли беше тази жена, или долнопробна мошеничка? В Париж ли е била на специализация или Петрич? (Нищо лично – обичам тамошните вина и македонските песни, просто игра на думи.) Правил ли съм изобщо секс с нея, или съм заспал като кирка от погълнатото количество уиски? Била ли е бременна, или просто ме изработи, убедена, че ще предпочета да олекна с 12 хиляди евро, отколкото да се обвържа с жена, с вид на проститутка? Ами ако наистина съм преспал с нея и детето се окажеше мое, а тя – негова майка? Пази, Боже?! Нямам отговор и защо точно толкова пари поиска, а не, да речем, по-кръгла сума като 10, 15 или 20 хиляди. Но това вече са подробности. Важното е, че допуснах два пъти да бъда прецакан от жени. Първата ме заряза заради богатия любовник, втората подло и безсрамно ме ограби.

В очите на приятелите и колегите минавам за умен мъж, затова само пред вас мога да разкажа за издънката и разочарованието си от женското коварство. По понятни причини ще се подпиша като

Иван

Писмото е публикувано във вестник "Лична драма"