По-добре надежден приятел, отколкото любовник без бъдеще

С Иво сме заедно от пет години, но се оженихме наскоро, тъй като той така и не се решаваше да сключим брак. Когато родих дете от него, родителите ми определиха бебето като "грешка на младостта", въпреки че синът ми Алекс е най-голямото богатство в живота ми. Скоро след раждането съпругът ми промени отношението си към мен. Нищо ново под слънцето - алкохол, ревност, безкрайни разправии, в резултат на които често бягах посреднощ с детето в дома на майка си. Веднъж, след поредната кавга, за да се спася от последвалия побой, буквално избягах боса от къщата.

Синът ми беше при мама и реших да изчакам мъжа си да заспи. Седнах на една пейка, чакайки нощта да настъпи, когато изведнъж от съседната къща излезе нашият съсед Митко. След кратък размисъл, дойде и седна на пейката до мен. Митко започна да ме разпитва защо съм разплакана и къде са ми обувките. Разказах му за кавгите ни с Иво, а след това и той ми сподели живота си. Въпреки че не искаше да се оплаква, разбрах, че и на него му е трудно. И от приказка на приказка, със съседа посрещнахме заедно утрото.

Не знам какво се случи с нас, но по едно време двамата се целувахме като обезумели. Не помня колко време продължи всичко: когато дойдох на себе си, се втурнах обратно към дома си. Съпругът ми отдавна беше заспал и аз се затворих в стаята на Алекс. След тази случка прекарах няколко безсънни нощи, припомняйки си сладките целувки. От този ден не бях виждала Митко, но не след дълго се засякохме на рождения ден на общ съсед. Той беше с жена си, а аз с мъжа си. Нищо особено не се случи.

Вечерта, когато Иво пак се напи и ми устрои ужасна сцена на ревност пред всички, Митко го избута мълчаливо навън. Оттогава сме се виждали едва два - три пъти и винаги между нас се усеща тръпка. Знам, че сме влюбени един в друг, но и двамата сме семейни и не можем да прекрачим границата на допустимото. Понякога се страхувам, че все някой ден ще се разрази буря. Най-вероятно тя ще бъде кратка и ще унищожи нашите добри взаимоотношения. И се питам не е ли по-добре да го запазя като надежден приятел, отколкото да бъде любовник без бъдеще?