Постигне ли целта си, да ме превърне в слугиня

Преди беше все намусен, заядлив и сърдит на целия свят. Колкото пъти съм го поздравила, толкова пъти или ме е отминал без да кимне дори, или е изругал зад гърба ми, или е изтърсил някоя глупост ни в клин, ни в ръкав. Съпругата му беше съвсем различна, особено когато я срещах сама - усмихната, мила, разговорлива. Но ако го видеше да се задава отнякъде, или набързо се прибираше, или ставаше сериозна, гледаше в тротоара и едва продумваше. От други комшии бях чувала, че Сотир много я е тормозел - къде е била, защо се е забавила след работа, докога ще чака вечерята, кога ще запомни, че обича ракията студена... И не само ракията. Той си обичаше чашката, събираше у тях компании, дори понякога бяха много шумни и се налагаше хората от входа да укротяват приятелите му. Като цяло не го харесвах този човек - нямаше как да ми допадне, а и като знам, че не уважаваше свястната си жена, съвсем го отписах.

Откакто остана сам обаче, се кротна - няма оргии, не води върволици от хора, не се заяжда с никого. Струва ми се и че не пие толкова. Забелязах, че си търси повод да ме спре, да си поговори с мен, неведнъж ми е помагал за чантите с пазар, за проблеми с колата, доведе ми ключар, после и водопроводчик. Не мога да отрека - винаги беше насреща. Нито за една услуга не взе пари от мен. Два-три пъти е оставал у дома, слагала съм вечеря или поне салатка и ракия - от благодарност.

Напоследък обаче усещам, че си търси поводи да ми звъни на вратата, обажда се и по телефона - все измисля за нещо да ме пита. Имам чувството дори, че ме дебне кога излизам за работа и кога се връщам и винаги се появява. Разбирам накъде бие - и двамата сме вдовци, а на никого не му се живее сам между четири стени. И на мен, естествено. Но се страхувам, че ако му подам пръст, може да ми отхапе ръката. За връзка между нас и дума не може да става, поне засега, но едно добро приятелство би помогнало и на двамата. Всеки път обаче, като си помисля хубави неща за него, пред очите ми изниква лицето на жена му - весела и спокойна, когато е сама, притеснена и напрегната, щом той е наблизо...Знам ли, ако го пусна в къщата си, дали няма да ми докара само бели? Може би и нея в началото е ухажвал, бил е внимателен, вероятно и нежен, докато я накара да повярва, че това е мъжът, който ще я направи щастлива за цял живот. А щом е постигнал целта си, е започнал да я третира като слугиня. Казали са го хората: вълкът козината си мени, нрава - не.

Точно заради това съмнение смятам да не се доверя на Сотир и да си живея живота сама - с всички плюсове и минуси.

А. Стоянова