Приятел в нужда се познава

Казват, че приятелите се познават в беда. Точно така аз опознах моите приятелки. Оказва се, че през по-голямата част от живота си съм живяла сляпа, невнимателна, небрежна, т.е - пълна глупачка. Не се обвинявам, просто казвам истината. Иначе как мога да ви обясня, че цяла година не забелязах, че съпругът ми, който иначе е мил, обичлив, верен и грижовен, всъщност си имал и друго семейство? Нещо повече, след месец той отново ще става баща, тъй като любовницата му е бременна.

На раздяла чух от него стандартния набор от мъжки обвинения в лошо домакинстване, липса на разбиране и грижи, упреци, че съм напълняла и занемарила, че имам нужда само от пари, а не от неговата ранима душа, за която на мен изобщо не ми пука. Обобщавам: мъжът ми Яни има нова любов, която е по-силна от чувството му за дълг към нашето семейство. Оказва се, че изобщо не ме е обичал и е живял с мен само по инерция. Е, какво да се прави ?! Не се вкопчих в краката му, умолявайки го през сълзи да остане, да разлюби любовницата си и да се влюби отново в мен. Честно казано, ако се беше върнал преди няколко месеца, щях да му простя всичко и да започна връзката ни от нулата.

Дори и да беше изоставил незаконното си дете, в крайна сметка именно тя, любовницата, открадна съпруга ми и посегна към онова, което не е нейно. Защо да я съжалявам? Тя прояви ли съжаление към мен? Но това са все илюзии и мои лични проблеми, които мога да разреша, защото съпругът ми, вече бивш, е щастлив и доволен, което не може да се каже за мен. И аз, заедно с проблемите и чувствата си, съм дълбоко безразлична към него, въпреки близо трийсетте години, които прекарахме заедно. Видях истинското му лице по време на развода и разделението на собствеността. Бившият ми съпруг се опита да убеди съда и самия себе си, че всичко, което имаме, е придобито изключително от неговия неуморим труд.

Въпреки че съм му съпруга нямам право на нищо, защото заплатата ми е по-малко от неговата и като цяло не работех три години след раждането. Когато започнахме да делим общото си имущество, с шок наблюдавах как записва и брои всяка възглавница, чаршаф, всяка лъжица и вилица ... Но не става въпрос за това. В крайна сметка аз не съм първата, нито последната, на която мъжът изневери. Да, трудно е, обидно, отвратително - има и много други чувства, но определено не е фатално - преживява се. Мисля също, че е по-добре да разберете, че сте живяли с негодник, отколкото да тънете в невежество.

Ясно е, че през последните месеци ми беше трудно и, разбира се, се опитах да разчитам на приятелите си, с които сме заедно още от колежа. За съжаление тук също се разочаровах. Най-честно постъпи приятелката ми Тони. Тя ми стисна ръцете, наруга съпруга ми, после каза, че всички мъже са мръсници, но не искала да я натоварвам с проблемите си. Забелязвайки помръкналото ми лице, Тони добави с леко извинителен тон: " Повярвай ми, животът е такъв, че никой няма нужда от проблемите на другите."

Следва продължение: